Решение № 5228 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1336/2017 г.

Решение № 5228 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1336/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) С решение № 7978 от 14.12.2016 г., постановено по административно дело № 8583/2016 г., Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на А. Д. Н. от гр. С. срещу решение № 2153-21-275 от 04.08.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С.-град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 5208247009/46 от 21.06.2016 г. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С.-град. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от А. Д. Н. от гр. С. Наведени са доводи за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С.-град, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на първоинстанционния съд за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ - С. град и потвърденото с него разпореждане № 5208247009/46 от 21.06.2016 г., с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 и чл. 69б, ал. 2, т. 1 от КСО, поради отсъствие на предпоставките за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 5208247009/46 от 21.06.2016 г., с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стажа и възраст, пенсионният орган е зачел осигурителен стаж на лицето, както следва: 15 години, 9 месеца и 23 дни от втора категория труд, 9 години, 6 месеца и 16 дни от трета категория, в това число - 6 дни по чл. 9, ал. 8 от КСО, и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 от КСО - 29 години, З месеца и 24 дни. В разпореждането е посочено, че относно осигурителния стаж за периодите от 14.06.1988 г. до 30.12.1996 г.; от 03.01.1997 г. до 01.10.1998 г. и от 01.03.2004 г. до 31.08.2004 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване се е произнесло с предходни разпореждания, които са влезли в сила. Предвид обстоятелството, че към датата на заявлението за пенсиониране Неделчев е навършил възраст - 63 години, 9 месеца и 12 дни, сборът от възрастта и осигурителния стаж е 93 г. 01 мес. 06 дни, поради което е прието, че оспорващият не отговаря на изискването на чл. 69б, ал. 2, т. 1 от КСО за сбор от осигурителен стаж и възраст за мъжете -100 точки. Посочено е, че няма право на пенсия и по чл. 68 от КСО, тъй като няма както изискуемата навършена възраст, така и изискуемия осигурителен стаж. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на ТП на НОИ-С. град, не е уважил жалбата на Неделчев против това разпореждане, като е посочил в мотивите си: периодът от 14.06.1988 г. до 30.12.1996 г. е удостоверен с трудова книжка № 223, издадена от Специализираното междукомплексно предприятие, на стр. 6 и 7. В графа 1 "Наименование /фирма/ и местонахождение на предприятието" е посочено СМП С. - окръг. Видно от писмо с изх. № К-07-1755#1 от 01.03.2012 г., осигурител с наименование СМП С. - окръг никога не е фигурирал в регистрите на РУСО - С., от което следва, че в трудовата книжка е вписан несъществуващ осигурител. Видно от приложената в пенсионната преписка справка за прекратени осигурители без правоприемник с предадени разплащателни, ведомости, СПСП към ОАПС, неколкократно е преобразувано, като правоприемник е "Арготеххим" ЕООД, чиито разплащателни ведомости са предадени в Обединен осигурителен архив на НОИ и обхващат периодите от 01.01.1982 г. до 31.05.1998 г. и от 01.01.1999 г. до 31.10.2004 г. В отговор на искане от ТП на НОИ С. - град, дирекция "Пенсии", е извършила проверка в Обединения осигурителен архив на последния осигурител, видно от писмо с вх. № ЖП-585#3816.10.2014 г. от ТП на НОИ гр. К., се е установило, че в приетата с ППП № 280/30.07.2007 г., разплащателна и трудово-правна документация на "Агротеххим" ЕООД липсват данни за А. Н. за периода от 14.06.1988 г. до 30.12.1996 г. Това обстоятелство е посочено в Разпореждане № 5208247009/87 от 31.10.2014 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ С.-град. В. спорен период от 03.01.1997 г. до 01.10.1998 г., е част от периода от 03.01.1997 г. до 30.06.1999 г., удостоверен в Трудова книжка № 223 на стр. 8 и 9. В графа 1 "Наименование /фирма/ и местонахождение на предприятието" в този случай е посочена Държавна фирма ПТИБО. За цитирания период в РОЛ липсват данни за осигуряване на лицето, във връзка с което в Обединения осигурителен архив, където са предадени ведомостите за работни заплати на ПТИБО ЕООД, са били извършени проверки със следните констатации: с писмо № ООА-02-13670#1/03.02.2011 г. А. Н. е уведомен, че с ППП № 503/16.10.2008 г. от осигурителя ПТИБО ЕООД в Обединения осигурителен архив е предадена за съхранение разплащателна документация, като за посочения в жалбата период - от 03.01.1997 г. до 30.09.1998 г., липсват данни за лицето А. Н.. Административният орган е приел, че А. Д. Н. не е представил годни доказателства, с които да бъде удостоверен спорният стаж, от което следва, че пенсионният орган правилно не е зачел с административния акт осигурителни периоди в СМП С. окръг" и в ПТИБО ЕООД. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. При изготвянето на съдебния акт са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя. С касационната жалба се поддържат доводите, наведени и пред административния съд, които са обсъдени в обжалваното решение и правилно са приети за неоснователни. Материалният закон е приложен правилно. Законосъобразен е извода на съда, че в случая е безспорно установено, че стажът на жалбоподателя Неделчев за спорните периоди - от 14.06.1988 г. до 30.12.1996 г. и от 03.01.1997 г. до 01.10.1998 г., е вписан в трудовата му книжка. По категоричен начин е установено също, че за тези периоди в разплащателните ведомости на осигурителите не са налице данни за А. Н. Видно от писмо № ЖП-585#3 от 16.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ - К., при проверка в Обединения осигурителен архив е констатирано, че в приетата разплащателна документация на "Арготеххим" ЕООД - правоприемник на СМП /Специализираното междукомплексно предприятие/, липсват данни за жалбоподателя, както и че такива липсват и за периода от 03.01.1997 г. до м. 09.1998 г. във ведомостите на ПТИБО ЕООД. Основателни са възраженията на органа досежно констатирани нередовности от външна страна при удостоверяването в трудовата книжка, ценена в хипотезата на чл. 40 АПК. Относно стажа положен СМП С. - окръг за периода 14.06.1988 г. до 30.12.1996 г. се установява, че същият е описан и заверен като положен в СМП С. - окръг /СПСП към ОАПС С. - окръг/, а в кръглия печат е изписано наименование Специализирано междукомплексно предприятие - С.. Предвид описаните по - горе преобразувания на СПСП към ОАПС С. - окръг, последното наименование на предприятието е "Агротеххим" ЕООД. "Агротеххим" е създадена с решение № 1 от 16.12.1992 г. по ф. д. № 30896/1992 г. по описа на Софийски градски съд, видно от ДВ, бр. 91/27.09.1996 г. Следователно към датата на приключване на стажа в СМП - 30.12.1996 г. предприятието има друго наименование - "Агротеххим" и е с променена правно - организационна форма, а именно - еднолично дружество с ограничена отговорност. По отношение на вписванията на трудовата книжка относно спорния стаж в ПТИБО ЕООД се установява, че видно от ДВ, бр. 9/28.01.1994 г. по ф. д. № 11715/1990 г. по описа на СГС е вписано преобразуване на Държавна фирма ПТИБО в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с фирма ПТИБО ЕООД. В тази връзка, в трудова книжка № 223, неправилно е вписано при отбелязване на началния период на полагане на стажа, а също и при приключването му 30.06.1999 г. и заверка на продължителността му, наименование на фирмата преди преобразуването й. В печата, с който е заверен стажа в трудовата книжка също не е отразена актуална правно - организационна форма на дружеството. Както в Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, така и в действащият през процесните периоди Правилник за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП отменен/, предвиждат установяване на осигурителния стаж с трудови или осигурителни книжки, съответно и/или с документ, издаден от осигурителя. Посочените документи следва да са издадени въз основа на изплащателните ведомости на предприятието. Приложената трудова книжка не представлява документ, който по изключение на основание ал. 5 на чл. 40 от НПОС може да служи като доказателство за установяване на осигурителен доход. В тази хипотеза работодателят или неговият правоприемник могат да издават удостоверения въз основа на налични при тях автентични документи за изплащане на договореното възнаграждение, защото на основание чл. 70а, ал. 4 от КСО до 31.12.2006 г. само изплатеното трудово възнаграждение представлява осигурителен доход за определяне на пенсия. Следва да се отбележат и констатираните несъответствия между отразените данни в документите, съдържащи се в трудовото досие, и трудовата книжка. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд законосъобразно е приел, че претендираният за периодите от 14.06.1988 г. до 30.12.1996 г. и от 03.01.1997 г. до 01.10.1998 г. стаж, положен в СМП - С. - окръг и в ПТИБО ЕООД, не следва да се признае за осигурителен. Удостоверения с вписване в трудовата книжка стаж не е отразен в разплащателните ведомости на работодателите, въз основа на които съгласно чл. 40, ал. 3 от НПОС следва да е издадена трудовата книжка. Липсата на данни в разплащателните ведомости на осигурителите за положен труд и изплатени възнаграждение обуславя недействителност на осигурителния стаж по смисъла на чл. 40, ал. 1 вр. ал. 3 от НПОС, респ. чл. 101, ал. 1 вр. ал. 2 от ППЗП (отм.). Предвид гореизложеното следва да се приеме, че в случая не са налице изискуемите предпоставки, обуславящи наличие на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 69б, ал. 2, т. 1 от КСО във връзка с чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, и следователно отказът на пенсионния орган да отпусне исканата пенсия е законосъобразен. Жалбоподателят не отговаря на изискването на чл. 69б, ал. 2, т. 1 от КСО за сбор от осигурителен стаж и възраст за мъжете -100 точки, поради което няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. Достигайки до същите изводи, като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - С. град е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,