Решение № 144 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8706/2008 г.

Решение № 144 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8706/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК-Ловеч чрез нейния пълномощник и на Христофор Косев Илиев, от гр. Ловеч срещу решение № 1/4.02.2008 г. по адм. д. № 138/2006 г. на Окръжен съд гр. Ловеч. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответниците по касационните жалби Надежда Радевска и Вася Радевска чрез своя представител намират касационните жалби за неоснователни. Останалите ответниците не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуални допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани с оглед наведените касационни основания съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното : Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № ДК-10-7/23.06.2006 г. на началника на РДНСК-Ловеч, с която на основание чл. 216, ал. 5 е отхвърлена жалбата на Тодор Радевски срещу разрешение за строеж № 181/9.05.2006 г. на главния архитект, издадено на името на Христофор Косев Илиев за "Надстрояване на част от едноетажна търговска сграда за обособяване на административни офиси", находяща се в УПИ I, кв. 12, по плана на гр. Ловеч. За да отмени оспорения административен акт, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбоподателите са собственици на апартаменти в ж. бл. "Цачо Сяров-I" находящ се в гр. Ловеч, УПИ I, кв. 12. От заключението на вещото лице се установява, че имотът е застроен с два високоетажни жилищни блока, - ЖБ "Цачо Сяров -1" и ЖБ "Цачо Сяров-2". Първият се състои от високо 10-етажно тяло и едноетажно тяло, подпъхнато под високото жилищно тяло. Едноетажната част на ЖБ "Цачо Сяров-1" е заета от търговски обекти, и се състои от надземен и подземен етаж. В подземния етаж има мази на собственици на жилища в ЖБ "Цачо Сяров-1" и помещения на бившето Аптечно предприятие -Ловеч. Надземния етаж пък се състои от търговски обекти (след приватизация). С оспореното пред началника на РДНСК разрешение за строеж се разрешава "Надстрояване на част от едноетажната търговска сграда за обособяване на административни офиси". За осъществяването на строежа се предвижда пристрояване на стълбище откъм уличната регулация. По принцип двете тела на обекта са конструктивно и функционално свързани, имат обща подова конструкция на подземния етаж, плоча на първия и над първия надземен етаж. Едноетажната търговска сграда в УПИ I, кв. 12, върху която е предвидено процесното надстрояване на офиси, не представлява самостоятелен обект. Тя е свързана с конструктивно и функционално с високата част на сградата. Мазите на част от собствениците на ЖБ "Цачо Сяров-1" са разположени под търговските обекти на ниската част (търговската), чието надстрояване се оспорва пред началника на РДНСК. При тези данни, според първоинстанционния съд, е разрешено пристрояване на сграда в режим на етажна собственост, което изисква декларация - съгласие с нотариална заверка на подписите на всички собственици за издаване на разрешение за надстрояване. Липсата му опорочава административния акт и е основание за отмяната му. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния и процесуалния закон и обосновано при следните съображения: Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост при правилно разпределена между страните тежест на доказване. Приетите за установени от съда фактически констатации се подкрепят от обсъдените доказателства. Такава е фактическата констатация на съда за конструктивна и функционална свързаност на двете тела на обекта, върху който е разрешено надстрояването на административни офиси. Този факт правилно е преценен от съда за релевантен към спора. Като предвиден в хипотезиса на нормата на чл. 182, ал. 2, за настъпването на правната последица на законосъобразно издадено разрешение за надстрояване, този факт изисква описаното по -горе съгласие на всички собственици чрез нотариално заверена декларация. Като е приел незаконосъобразност на атакувания административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Неоснователно е твърдението на касаторите пред касационната инстанция, че ниското и високото тяло на обекта са две самостоятелни сгради с отделни кадастрални номера. Това твърдение не се обосновава от представените по делото доказателства, даже напротив -категорично се опровергава. Двете сгради са в един урегулиран поземлен имот с един номер, освен това са функционално и конструктивно свързани. Това сочи на режим на етажна собственост. В този смисъл обжалваната заповед е противоречаща на материалния закон, тъй като не е подвела към предвидените предпоставки в правната норма на чл. 182, ал. 2 ЗУТ факти, които са били налице. При всички изложени доводи спрямо първоинстанционното решение не са налице претендираните в касационните жалби основания за отмяна и същото като правилно и обосновано ще следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба Надежда и Вася Радевски ще следва да се присъдят направените разноски пред тази инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 80 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение