Решение № 277 от 3.07.2009 г. на ВКС н. д. № 268/2009 г., III н. о., НК

Решение № 277 от 3.07.2009 г. на ВКС н. д. № 268/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Елена Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия М. Ц. Н. срещу въззивно решение № 517 от 30.01.2009 г. по в.н.о.х.д. № 922/2008 г. по описа на Софийския апелативен съд, н.о. 2-ри състав, с което е потвърдена присъда № 32 от 27.11.2007 г. на СГС, н.о. 21 състав в санкционната му част. В жалбата, която се поддържа в съдебно заседание се излагат съображения за явна несправедливост на наказанието. Прави се искане за прилагане разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Гражданския ищец и частен обвинител И. А. М. не се яви в съдебно заседание. Становище по жалбата не е представил. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда жалбоподателят-подсъдим е признат за виновен в това, че на 18.09.2005 г., за периода от около 00.00часа до около 05.00 часа в гр. С., кв."Банишора", ул."Пере Тошев" № 6, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Т. М. Т., Емил Ж. Б., М. Петров Р., Асен П. П. и М. Г. Т. умишлено умъртвили А. Т. М. с користна цел - насилствено отнемане от владението му на нотариалния акт за жилището му, находящо се в гр. С., ж.к."Люлин" бл. 539, ет. 12, ап. 68, като му нанесли удари с юмруци, ритници, дървен крак на стол и душене с ръце, като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 пр.2 и пр.3 и т. 7 вр. с чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 вр.с чл. 63, ал. 2, т. 1 НК и чл. 373, ал. 2 НПК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е зачел времето от 09.10.2005 г. до 09.10.2006 г., през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение"задържане под стража". С обжалваното решение Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като е оправдал жалбоподателя-подсъдим и съучастниците му Т. М. Т., Емил Ж. Б., М. П. Р., Асен П. П. и М. Г. Т. по обвинението по чл. 116, т. 7 НК - за това да са извършили деянието се "користна цел". потвърдил е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е неоснователна: Производството по делото е разгледано по реда на глава 27 НПК. Подсъдимият лично е заявил, че желае да се възползва от правото на съкратено съдебно производство. На л.309 от първ.дело е признал фактите описани в обвинителния акт. Заявил е, че не желае да се събират други доказателства за тези факти, както и че не желае да дава други обяснения пред съда. При изложените обстоятелства, важими и за останалите подсъдими по делото първоинстанционният съд е приел, че направените самопризнания се подкрепят от всички факти събрани на досъдебното производство доказателства в необходима и достатъчна степен за разкриване на обективната истина. На това основание и при условието на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите изложени в обвинителния акт. Законова последица от процедурата по чл. 370 и сл. НПК е и приложението на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, съгласно която, ако съдът постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 Наказателния кодекс и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Това означава, че съдът е задължен да определи наказание под законовия минимум на правната норма, а когато подсъдимите са непълнолетни - да определи наказанието по глава шеста на Наказателния кодекс - особени правила за непълнолетните. В случая съобразявайки посочената разпоредба и привеждайки я в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1 НК, съдът е определил на жалбоподателя-подсъдим наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода. Съгласно посочената разпоредба за непълнолетните, предвидените в особената част на наказателния кодекс наказания се заменят, в зависимост от вида наказание, неговият размер и възрастта на непълнолетния извършител. В хипотезата на посочената разпоредба, отнасяща се до настоящия случай - лишаването от свобода за повече от десет години - се заменя с лишаване от свобода до пет години. В този смисъл за деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6 пр. 1 и пр. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 НК извършено в съучастие от непълнолетния Н., наказанието се явява определено в средния размер предвиден в чл. 63, ал. 2, т. 1 НК. Това наказание не е явно несправедливо, тъй като е отмерено в пределите на правната норма, съобразено е с тежестта на деянието и обществената опасност на подсъдимия, както и с всички останали обстоятелства от значение за неговото индивидуализиране. На л.133 от делото, въззивният съд е изложил съображения в подкрепа на преценката си, че наказанието правилно е определено в посочения размер. Мотивите на съда се споделят от настоящия касационен състав. Участието на подсъдимия в извършеното тежко престъпление, конкретните характеристики на деянието, начина на неговото извършване, наличието на две квалифициращи обстоятелства, употребата на алкохол, участието му в последващите действия за заличаване на следите от престъпното деяние не дават основание за извод, че наказанието е явно несправедливо. Съгласно чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс, а по т. 2 и когато неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Наказанието на подсъдимия е съобразено и със степента му на участие в деянието. Въззивният съд е приел въз основа на проверените и анализирани доказателства, че всеки от шестимата подсъдими (вкл. и жалбоподателят Н.), в различна последователност и с почивки започнали да нанасят удари с юмруци и ритници по тялото на пострадалия А. М., с цел да го заставят да им даде нотариалния акт за апартамента си дари на пострадалия са били нанасяни и с дървен крак от стол, със скачане върху гърдите му. Всички подсъдими след подсъдимата М. Т., започнали да душат пострадалия, докато той загубил съзнание и починал. Установено е, че след това подс. Н. заедно с подс. Райчев закупили 1.7 литра бензин, който подс. Тодоров излял в откраднатия автомобил "ВАЗ 2107" с ДК № С* собственост на св. Н. Б. В автомобила бил поставен трупа на пострадалия. След запалването на автомобила подсъдимите Т.,Райчев и Н.се прибрали с влака в гр. С. Изложените фактически положения сочат на активно участие в деянието, което обстоятелство изключва възможността за намаляване на наказанието, както и за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Вярно е, че подсъдимият е неосъждан и формално са налице предпоставките на посочената разпоредба. В случая обаче отказа да се приложи института на условното осъждане е обоснован и законосъобразен. Необходимо условие за отлагане изтърпяването на наказанието е изводът на съда, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да се изтърпи наказанието. Следователно, при постановяване на условно осъждане се обсъжда не само личната, но и генералната превенция, застъпени от законодателя в чл. 36 НК. Приложението е възможно само когато са налице и двете изискуеми предпоставки. В случая предходните съдилища след преценка на всички обстоятелства по делото-фактически и правни са достигнали до правилния извод, че целите на наказанието по отношение на подсъдимия и по отношение на останалите членове на обществото, не биха се постигнали чрез отлагане изтърпяването на наказанието. Участието на подсъдимия в съизвършителство с други лица в престъпна дейност, насочена към лишаване от живот на лице с цел да му бъде отнет нотариалния акт за жилището е с подчертано висока степен на обществена опасност, с тежки последици и за обществото, която дейност характеризира подсъдимия като лице склонно и подвластно да пристъпва законите на страната. В този смисъл преценката, че поправянето на подсъдимия Н целите на наказанието по чл. 36 НК изискват ефективно изтърпяване на наказанието е правилна. Лишаването от живот на пострадалия по жесток и мъчителен начин с участието на подсъдимия Н налага извода, че ефективното изтърпяване на наказанието е наложително и обществено оправдано. По изложените съображения, като е потвърдил присъдата срещу подсъдимия М. Н. в санкционната част-размер на наказанието и начин на изтърпяване, въззивният Софийски апелативен съд не е допуснал явна несправедливост по чл. 348, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 3 НПК, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение