Решение № 9401 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1920/2019 г.

Решение № 9401 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1920/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград против решение № 2056/6.12.2018 г., постановено по адм. дело № 433/2018 г. от Административен съд Благоевград, в частта с която е осъдена да заплати на Р. Едипов сумата от 7 017 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в намаляване стойността на притежавания от ищеца лек автомобил, вследствие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ОД на МВР Благоевград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2015 г. до окончателното й изплащане и в частта, с която е осъден да заплати на същия сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2015 г. до окончателното й изплащане. В жалбата се излагат доводи, че решението в оспорените части е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се неговата отмяна или алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски и от своя страна претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), в писмени бележки, подадени чрез процесуалния им представител счита, че процесното решение е правилно и законосъобразно, в частта отнасяща се до него. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Р. Едипов, от [населено място] не изразява становище.

Участващият в производство, на основание чл. 217, ал. 2 АПК, представител на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на жалбата. Счита, че направеният извод за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ОД на МВР-Благоевград, по

чл. 203, ал. 1 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е неправилен и необоснован.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск от Р. Едипов срещу СДВР и ОД на МВР – Благоевград, с цена на иска 23 017 лв. и правно основание ЗОДОВ, с който се претендира ответниците да му заплатят солидарно:

1. Обезщетение в размер на 7 017 лв. имуществени вреди, изразяващи се в намаляване стойността на отнетия автомобил при упражняване на фактическата власт над него за периода от задържането му – 3.06.1998 г. до 12.12.2012 г.;

1. Обезщетение в размер на 1 000 лв. имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността ищеца да се ползва от правото си на собственост, да владее автомобила и да ползва същия по предназначението му и

1. Обезщетение в размер на 15 000 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства, стрес и дискомфорт вследствие бездействието на органите на МВР и лишаване от правото на ищеца да ползва личното си МПС.

С решение № 2056/6.12.2018 г., постановено по адм. дело № 433/2018 г. от Административен съд Благоевград е осъдил ОД на МВР - Благоевград да заплати на Едипов сума в размер на 7 017 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в намаляване стойността на притежавания от ищеца лек автомобил, вследствие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица при ОД на МВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2015 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск срещу СДВР за същата сума.

Със същото решение ОД на МВР - Благоевград е осъдена да заплати на Р. Едипов сумата в размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2015 г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата до предявения размер от 15 000 лв. е бил отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение съдът е отхвърлил иска на Р. Едипов срещу ОД на МВР и срещу СДВР за сумата от 1 000 лв., представляваща имуществени вреди - пропуснати ползи, настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ответниците, ведно със законната лихва върху тази сума.

Съдът е отхвърлил и иска на Р. Едипов срещу СДВР, с който се претендира осъждането му солидарно с ОД на МВР – Благоевград за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума.

За да постанови този резултат съдът е приел, че претендираните вреди са причинени от: 1. незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ответниците, изразяващо се в неупражняване на регламентирани от ЗМВР задължения по защита и опазване правата и имуществото на гражданите, нарушаване правото на собственост и увреждане на имуществото; 2. незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица при ответниците по опазване на документи по образуваната предварителна проверка и 3. незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица при ответниците по своевременно приключване на полицейската проверка.

При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и безвиновната отговорност на държавата следва да бъде ангажирана.

По отношение размера на вредите, съдът е приел, че имуществената увреда на ищеца е в размера, установен от назначената и приета по делото, като неоспорена, съдебно-техническа експертиза. Със същата е установено, че стойността на автомобила е намалена с 7 017 лв., като намалението е в резултат на продължителния период от време, в който същия е съхраняван в ОД на МВР – Благоевград без данни за основанието, на което е съхраняван и без полагане на каквито и да е грижи за опазването му. Именно намалената стойност на автомобила представлява размера на претърпените от ищеца имуществени вреди.

Решението е неправилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните, но е извел погрешни правни изводи, вследствие на което неправилно е приложил материалния закон. Затова решението ще следва да се отмени изцяло по следните съображения:

Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск.

В случая претърпените имуществени и неимуществени вреди ищецът основава на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ОД на МВР по повод изпълнение на административна дейност. Такава административна дейност обаче в случая не е налице.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че лек автомобил "Мазда 323" с [рег. номер на МПС] е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 5261 от 24.04.1998 г. на ГД "Национална полиция" като предмет на престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. На 3.06.1998 г., при представяне на автомобила за пререгистрация в отдел ПП – СДВР, превозното средство е задържано, иззето и предадено на Първо РУП – СДВР, където е образувана проверка рег.

№ 10926/10.06.1998 г. за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител. (справка в АИС "Издирвателна дейност ИНМАП", л. 186 и л. 193-194 от адм. дело № 470/2014 г.).

На 11.06.1998 г. проверка рег. № 10926/10.06.1998 г. по описа на Първо РУП – СДВР е изпратена в РУП – Благоевград за присъединяване към образувано ЗМ № 1311/14.04.1998 г. по описа на същото РУП.

На 25.06.1998 г. ЗМ № 1311/1998 г. и проверка с рег. № 10926/1998 г. са изпратени по компетентност в Районна Прокуратура – Благоевград, където са заведени под № 2022/1998 г. С постановление от 29.06.1998 г., преписка № 2022/1998 г. по описа на Районна Прокуратура–Благоевград е изпратена по компетентност на Районна Прокуратура–София (л. 89 от адм. дело № 470/2014 г.). От приложените по делото доказателства е установено, че в СРП не е входирана преписка по името на лицето Р. Едипов с № 2022/1998 г. по описа на Районна Прокуратура - Благоевград.

Не е спорно, че иззетия лек автомобил "Мазда 323" е оставен за съхранение в двора на авторемонтната работилница на ОД на МВР - Благоевград, като не са установени налични документи, от които да е видно кой служител и кога е оставил автомобила за съхранение в работилницата, както и по какъв начин и на какво основание същият е бил задържан и придвижен от гр. София до ОД на МВР гр. Благоевград, ул. "Покровнишко шосе" (писмо на л. 104 от адм. д. № 470/2014 г. от Директора на ОД на МВР – Благоевград).

Установено е безспорно, че Едипов сам е придвижил лекия автомобил до ОД МВР – Благоевград на датата на задържането му - 3.06.1998 г., като твърди, че е сторил това по указания на служители в Първо РУ – СДВР.

В производството пред първостепенния съд не са представени доказателства за това какви процесуални действия са извършени по образуваните предварителни проверки от датата на задържане на автомобила до датата на молба вх.

№ 5623/11.05.2010 г. от Едипов до Софийска градска Прокуратура. Единствено са налице твърдения, че са били образувани предварителни проверки, документите по които липсват.

Безспорно е също, че едва след сезиране на компетентните органи от страна на собственика на лекия автомобил, с Постановление № 22982/20.10.2010 г. на СРП е отказано да се образува досъдебно производство, като е указано лекият автомобил да бъде върнат на собственика му, а по негова инициатива, и след представяне на молба от 15.05.2012 г. до Директора на ОД МВР – Благоевград, на 12.12.2012 г., ищецът е уведомен, че следва да получи автомобила, като организира транспорт за превозването му.

При така наличните доказателства по делото искът се явява неоснователен и недоказан.

В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. В рамките на исковото производство всеки е длъжен да докаже фактите, които твърди че са настъпили и от които черпи за себе си изгодни правни последици.

С оглед на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, настоящия състав на касационната инстанция смята, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал по несъмнен и категоричен начин наличието на имуществени и неимуществени вреди, които да са настъпили от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностни лица на ответниците и да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния акт/действие/бездействие.

На първо място не е налице незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, постановен от длъжностни лица на ответника при упражняване на административна дейност. Постановените актове по случая с отнемането на лекия автомобил са такива по реда на НПК и няма данни същите да са отменени, като незаконосъобразни.

Не са налице също така незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица на ответниците, извършени от тях вследствие административната им дейност. За да бъде налице бездействие от страна на административен орган следва да е налице задължение за извършване на определено действие при неизпълнението на което органът да е изпаднал в бездействие. Процесните действия с автомобила на ищеца са извършени в резултат на оперативно издирвателни мероприятия по установяването му, актове и действия на Прокуратурата по изземване, съхраняване като веществено доказателство в наказателно производство и опазването му като такова. Следователно, не се отнася за административна дейност на длъжностни лица на ответниците.

Въз основа в случая не се отнася за актове/действия/бездействия в резултат на административна дейност на ОД на МВР – Благоевград или на СДВР. Не е налице първата от изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата, а след като не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки на специалната норма искът изцяло е неоснователен и като такъв е следвало да бъде отхвърлен изцяло от решаващия съд.

Като е приел частична основателност на претенцията административният съд, в нарушение на закона, е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски.

В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, от което следва, че претенцията на ОД на МВР Благоевград за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховния административен съд, трето отделение