Решение № 13078 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4980/2013 г.

Решение № 13078 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4980/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Мариела Панчева, против решение № 1148/19.02.2013 г., постановено по адм. дело № 8806/2012 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 41-ви състав, с което по жалба на ЕТ "Агроелит - Митов - Божидар Митов", гр. Търговище е отменено уведомително писмо изх. № 02-250-2600/3993 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените указания от съда. Изложени са доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че административният орган не е спазил в процедурата по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се остави в сила процесното уведомително писмо. Ответникът ЕТ "Агроелит - Митов - Божидар Митов", гр. Търговище, чрез пълномощника си адвокат Нели Феодорова, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не е нарушен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЕТ "Агроелит - Митов - Божидар Митов", против уведомително писмо изх. № 02-250-2600/3993 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г., с което по негово заявление за регистрация от 4.04.2011 г. и заявление за подпомагане за 2011 г. с УИН 23/030511/64825 от 25.04.2011 г. е заявил за подпомагане: по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - площи в размер на 8076.71 ха и е поискана сума за тази мярка в размер на 1 809 323.03 лв.; по схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ - площи в размер на 8062.79 ха и е претендирана сума за подпомагане в размер на 241 881.90 лв. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а, ал. 1 във връзка с чл. 11а, т. 1 и 2 от ЗПЗП. При извършените административни проверки по подаденото заявление, ДФЗ е установил наличие на площи, заявени от повече от един кандидат. В резултат земеделският производител на 24.11.2011 г. е попълнил декларация за изясняване на принадлежността на двойно заявените площи и е приложил таблица, в която е посочил за всяко БЗС, дали потвърждава ползването на цялата застъпена площ или се отказва нея или частично потвърждава ползването на застъпените БЗС. В подкрепа на тези твърдения е представил договори за наем и аренда, както и нотариални актове за собственост на земеделска земя. Посочил е изрично, че се отказва от застъпените площи, за които не представя документ и се съгласява те да бъдат третирани като наддекларирани. С процесното уведомително писмо ДФЗ е отказал частично размера на исканото финансово подпомагане за 2011 г, като по СЕПП е оторизирал 1 792 286.51 лв., а по СНДП - сума от 239 601.30 лв. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза, която е установила два вида причини за недопустимост за подпомагане на някои от заявените площи. По първия вид причини - наличие на площи, излизащи извън слоя на допустимите за подпомагане площи за 2011 г., вещото лице е установило за 115 бр. БЗС по СЕПП и за 5 бр. БЗС по СНДП, наличие на необработваеми участъци с висока тревна растителност, бурени и храсти. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице в тази му част. Относно втория вид причини за недопустимост - наличие на двойно заявени площи, вещото лице е заявило, че не може да се установи в чия полза е разрешено всяко застъпване и защо. В тази връзка първоинстанционният съд е приел за недоказани установените от ДФЗ за недопустими площи в 8 бр. БЗС по СЕПП и 7 бр. БЗС по СНДП и не е кредитирал СТЕ в тази й част. Съдът е приел, че не са спазени процедурите по чл. 17, ал. 6 и ал. 7, както и по чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Посочил е, че въпреки указаната на административния орган доказателствена тежест, последният не е представил по делото документите относно установените застъпвания на другите бенефициенти, касаещи потвърдените от ЕТ "Агроелит - Митов - Божидар Митов" площи в спорните БЗС. В резултат на тези нарушения, съдът е счел за незаконосъобразни посочените от ДФЗ, като недопустими площи в размер на 25.35 ха по СЕПП и 25.34 ха по СНДП. Административният съд е приел, че неспазването на процедурите по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, въз основа на които е отменил процесното писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора и е съобразил правните си изводи с разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съгласно чл. 17, ал. 6 от Наредбата, когато за една и съща площ, за която има установено застъпване, са представени документи, доказващи правното основание за ползване от двама или повече от кандидатите, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 от същата наредба, отказва плащане за застъпените площи на всички кандидати. Съгласно чл. 17, ал. 7, когато само един от кандидатите е представил документи за правното основание на ползване, РА одобрява плащането на субсидия за него, а относно останалите застъпени площи прилага чл. 18 и отказва изплащане на субсидии на останалите кандидати, като им налага санкции съгласно Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. При осъществен подробен анализ на фактите и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, съдът е направил обосновани констатации за съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на процесното писмо. В процесния случай не е завършена административната процедура по издаването на акта, поради нарушения на разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Обосновани са изводите на съда, че по делото не може да се установи как точно са изчислени недопустимите, поради застъпване площи, предвид липсата на представени документи от касатора на другите бенефициенти, с които ДФЗ е установил застъпване. Видно и от заключението на СТЕ, не са налични документи за извършена процедура по чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. от страна на административния орган. Противно на твърдяното в касационната жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които налагат неговата отмяна. Тъй като ДФЗ не е извършил визираните по- горе действия, следва да се приеме, че не е изяснил в пълна степен верността на установените несъответствия, като не е установил и причините, довели до тези несъответствия. За констатираните застъпвания не е спазена процедурата по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по СМДП за установяване на застъпени площи, което налага извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Правилно административният съд го е отменил и при упражняване на правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претенцията на ответника за разноски е недоказана и затова, като неоснователна не следва да се уважава. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,