Решение № 114 от 9.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2350/2012 г.

Решение № 114 от 9.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2350/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. В. В. против присъда № 273 от 8.10.2012 г. по в. н. о. х. д. № 1697/2012 г. на Софийския градски съд. В жалбата са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Допълнително са развити съображения в подкрепа на доводите, че подсъдимият е осъден без доказателства и при съществени нарушения на процесуалните правила. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът (адв. Й.) поддържа жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата трябва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 273 от 8.10.2012 г. по в. н. о. х. д. № 1697/2012 г. на Софийския градски съд е отменена оправдателната присъда от 12.12.2011 г. по н. о. х. д. № 12227/2010 г. на Софийския районен съд по отношение на подсъдимия Г. В. В., като същият е признат за виновен в това, на 7.05.2008 г. в гр. С., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с неустановени по делото лица да е причинил средна телесна повреда на И. М. Т., поради което и на основание чл. 129, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е оправдан да е извършил деянието в съучастие с Н. Ц. Ц. В негова тежест са възложени съответни разноски по делото. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място се твърди, че въззивният протест не е отговарял на условията по чл. 320 НПК, тъй като не е съдържал неизяснените обстоятелства и не са били направени искания по доказателствата. При това положение съдът е трябвало да изиска от прокурора да отстрани пропуските, вместо да разглежда протеста. Доводът е неприемлив. Въззивният съд е бил надлежно сезиран с процесуално допустим протест и напълно валиден, както по форма, така и по съдържание - посочено е основание за неправилност на присъдата и искане за осъждане на подсъдимия В. по съответно повдигнатото обвинение. Поначало прокурорът не може да има задължение всякога да посочва в протеста неизяснени обстоятелства и да прави доказателствени искания, дори само защото оплакванията могат да не засягат събраните доказателствени материали или възприетите факти и обстоятелства. Отделен е въпросът, че въззивният съд е съд по същество, в чиито правомощия е да поправи всяка неправилност в присъдата на първоинстанционния съд независимо от основанията, посочени от страните (чл. 314, ал. 1 НПК). Неприемлив е и следващият довод на жалбоподателя, че съдът е използвал данни от разпознаване, извършено в нарушение на НПК. От мотивите се установява, че протокол, който да удостоверява извършване на процесуално-следствено действие разпознаване по делото няма. Съдът е обсъдил твърдението на св. Т., че на досъдебното производство му е бил предоставен за разпознаване подсъдимият Ц., но е приел в тази част показанията на пострадалия като недостоверни. Респективно, не ги е използвал при изграждане на фактическите заключения относно извършеното деяние с участието на подсъдимия В., поради което и по никакъв начин не са могли да бъдат увредени правата и законните интереси на обжалващия. Софийският градски съд обстойно е обсъдил показанията на св. Т. в съответствие с тяхното действително съдържание, поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници, и в контекста на специализираното заключение на съдебно-медицинската експертиза. По правило съдът по същество свободно преценява доказателствените средства и доказателствата, на които основава своето решение. От разпоредбата на чл. 13 НПК произтича задължението да се опира само на доказателства, които са били събрани по законосъобразен ред и начин. В тази връзка подсъдимият неоснователно възразява, че показанията на св. К. от досъдебното производство са били прочетени в нарушение на НПК. При разпита в съдебно заседание на 7.03.2011 г. (т. е. след изм. на чл. 281 НПК, ДВ, бр. 32/2010 г.), св. К. е заявила липсата изобщо на спомен за конкретните обстоятелства по случая. Запитани, страните не са дали съгласие за прочитане на показанията й от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5 НПК, затова съдът ги е прочел, намирайки основание по чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК. Процесуалният подход е законосъобразен и въззивният съд е могъл да използва показанията на св. К. от досъдебното производство за установяване на фактите и обстоятелствата, при които след деянието подсъдимият В. е бил спрян от служителите на полицията и в тяхно присъствие св. Т. го е посочил като един от извършителите на престъплението. За установяване на съществените обстоятелства обаче съдът се е основал и на други доказателства, извлечени от приетите за достоверни и хармонични помежду си показания на св. Т. и на св. Й., съответно при осъждането на подсъдимия не е нарушена разпоредбата на чл. 281, ал. 8 НПК (забраната осъдителната присъда да се основава само на показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК). Мотивите на присъдата отговарят на всички изисквания по чл. 305 НПК. Те позволяват да се проследи пътят при формиране на вътрешното убеждение относно възприетите фактически положения и правните съображения, довели до постановеното в диспозитива. В жалбата неоснователно се претендира също, че подсъдимият В. е признат за виновен по обвинение, което не му е било предявено. Когато съдът е приел за фактически установено, че единият от съучастниците на подсъдимия В. не е бил подсъдимият Ц., а неизвестно по делото лице, няма съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. С новата присъда на Софийския градски съд подсъдимият В. е бил осъден за това, за което с обвинителния акт му е било предявено обвинение - като непълнолетен да е извършил в съучастие като съизвършител с други лица престъпното деяние, описано в обвинителния акт и квалифицирано по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК. Наложеното наказание не е явно несправедливо - липсва очевидно несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и целите по чл. 36 НК, което да оправдава касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Жалбата е неоснователна и присъдата на Софийския градски съд трябва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК