Решение № 12304 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13705/2011 г.

Решение № 12304 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13705/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Антон Жеков Пейков от гр. Хасково, против решение № 507/13.09.2011 г., постановено по а. д. № 465/2011 г. по описа на Административен съд Хасково (АСХ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСХ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Пейков против заповед рег. № 24Х362/11.06.2011 г. на полицейски орган при Районно управление "Полиция" (РУП), Хасково с която, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок от 24 часа". Недоволен от решението, Пейков го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено при допуснато от съда нарушение на материалния закон. Моли отмяната му, като претендира и за разноските, направени от него пред двете съдебни инстанции. Ответната страна - полицейски орган при РУП, Хасково, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционният съд. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на АСХ. Безспорно по делото е, че по време на специализирана полицейска операция, проведена след подаден сигнал за извършена кражба на кабел и данни, че деянието ще се повтори, в трудно проходима гориста местност, в около 01,30 ч. на 11.06.2011 г., бил спрян за проверка автомобил, в който имало 4 лица, всички те криминално проявени. Касаторът е бил един от тях. За пребиваването си в този час на това място, те не могли да дадат смислени обяснения, поради което били отведени в РУП и задържани със заповеди по чл. 63 от ЗМВР. При така установеното от фактическа страна, изводите за наличие на "данни" за извършено престъпление и съответно - законосъобразност и правилност на обжалваната заповед, направени от АСХ в обжалваното решение са обосновани и законосъобразни. По посочената причина касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за извършено нарушение на материалния закон поради липса на "пряко" доказателство за извършено от Пейков престъпление е неоснователен. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за налагането на ПАМ е необходимо и достатъчно наличие на "данни", а не "доказателства" и то преки. Посочените по-горе обстоятелства от фактическата обстановка безусловно съдържан в себе си данни за евентуално извършено от Пейков престъпление. Друг е въпросът дали те са достатъчни и ще дадат основание на прокуратурата да повдигне обвинение против него и на съда, да постанови осъдителна присъда. Последните обстоятелства обаче не касаят прилагането на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователен е и доводът, че липсата на данни за извършени оперативно-издирвателни мероприятия от страна на органите на МВР след задържането на лицето дискредитира законосъобразността на заповедта. Подобно изискване в закона липсва. При това, в преписката по издаването на обжалвания акт не е необходимо да се прилагат доказателства за извършени и други действия от страна на полицията за разкриване на престъплението. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, ВАС