Решение № 7824 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1054/2015 г.

Решение № 7824 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1054/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Севджан Юсеин Велин от гр. Момчилград, обл. Кърджали, срещу решение № 75 от 10.12.2014 г. по адм. дело № 107 по описа за 2014 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 1680/21.08.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Крумовград, потвърдена с решение № РД03-0024/19.09.2014 г. на Директора на РДСП Кърджали. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, неправилно прилагане на чл. 7, ал. 8 и § 1, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и противоречие с Конституцията на Република България като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Крумовград не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Кърджали е заповед № 1680 от 21.08.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Крумовград, потвърдена с решение № РД03-0024 от 19.09.2014 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Кърджали, с която на Севджан Юсеин Велин е отказано отпускане на месечна помощ под формата на социална инвестиция по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Кърджали обосновано е приел, че жалбоподателката не изпълнява условието за получаване на семейна помощ по чл. 3, т. 2 от ЗСПД, тъй като детето Севгинар не се отглежда в страната. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗСПД за "дете, живеещо постоянно в страната" се приема дете, което е пребивавало на територията на страната за предходните 12 месеца повече от 183 дни, с изключение на децата до навършване на една година. В хода на административното производство е установено, че детето Севгинар е във Франция, където е лекувано за заболяване лимфоидна левкемия. В съдебното производство е представена справка от ОД на МВР - Кърджали, подкрепящо извода, че детето и неговото семейство не живеят постоянно в страната. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и за материалноправни нарушения. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца правата по закона възникват за семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната. В същия смисъл разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗСПД предвижда, че месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на семействата, чийто доход на чл. от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, при условие, че детето живее постоянно в страната. За "дете, живеещо постоянно в страната", се счита детето, което е пребивавало на територията на страната за предходните 12 месеца повече от 183 дни, с изключение на децата до навършване на една година (§ 1, т. 1 от ДР на ЗСПД). В разглеждания случай е установено, че детето Севгинар не живее в страната. Събраните доказателства не подкрепят твърдението на майката, че единствената причина детето да не пребивава в България е провежданото му лечение във Франция. Налице са данни, че не само то, но и останалите членове на семейството са във Франция. В касационната жалба също е посочено, че семейството е във Франция. При това фактическо положение императивното материалноправно условие по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗСПД за получаване на месечна помощ за дете с трайно увреждане не е изпълнено. Не се установява твърдяното в касационната жалба пряко противоречие на цитираните законови норми с принципите на чл. 14, чл. 47, ал. 2 и чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България. Законът за семейните помощи за деца предвижда материално подпомагане на семействата, които живеят и отглеждат децата си в страната. Така създаденото правило за семейно социално подпомагане осигурява закрила от държавата и обществото на семейството, майчинството и децата, които не само са граждани на Република България, но също така живеят, учат и се издържат от доходите си в страната. Оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Кърджали е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,