Решение № 1838 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2014 г.

Решение № 1838 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение № 1184/27.02.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 5969/2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 2051105506/7.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София в частта за отказаното на "Илком Комерс" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 263 677.60 лв., упражнено в данъчни периоди м. 04, 06, 07, 08, 09 и 10.2010 г., по фактури издадени от "Интермод - 2008" ООД и са начислени лихви за просрочие. Касаторът твърди пороци на съдебния акт поради опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите за наличие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства, включително на заключението на ССЕ. Настоява, че не е установено осъществяването на доставката на стоки, тъй като липсват доказателства за произход на стоките, транспортирането и предаването им; не съществували договори между доставчика и получателя, заявки и съпътстващи документи - кантарни бележки и складови разписки. Сочи разминавания в датите на протоколите за приемо-предаване и фактурите, както и в количеството на стоките по фактурите и по протоколите. Отрича доказателственото значение на последващата реализация на стоките. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Илком Комерс" ЕООД, чрез повереника си адв. Димитров, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Илком Комерс" ЕООД задължения за ДДС в общ размер 263 677.60 лева и за закъснителна лихва в размер 30 674.17 лева в резултат на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати за данъчни периоди м. 04, 06, 07, 09, 09 и 10.2010 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството в общ размер 263 677.60 лева, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство е по 10 фактури, издадени от "Интермод-2008" ООД гр. Кърджали. Фактурите са с предмет на доставката небелени фъстъци, олио, рафинирано слънчогледово олио и хранителни стоки. Отказът е обоснован с резултатите от насрещна проверка на доставчика. Търсен е произходът на стоките - ВОП на фъстъци от гръцки търговци и на олио от румънски търговци. Събирана и обсъждана е информация от териториалните звена на Агенция "Митници" и ГД "Гранична полиция" за движението на автомобилите, с които е осъществен транспорта по ВОП. Извършена е насрещна проверка на търговците, извършили транспорта по ВОП, за което са издадени фактури и международни товарителници. Обобщението на органите по приходите е, че са налице привидни сделки - не е извършено разплащане на стоките, въпреки реализацията им; липсват доказателства за заприходяване на стоките и въвеждането им в складовете на доставчика и на получателя. Изводи във вреда на ревизираното лице са направени във връзка с анализа на доказателствата за получаването на стоките от прекия доставчик по ВОП - мястото на разтоварване на стоките по ЧМР, което било различно от декларираното, преминавания през ГКПП, притежавани лицензи, недоказан транспорт и т. н. По установяванията в РА, както доставчика, така притежавали наети складове и офиси, но бил недостатъчен кадровия ресурс, тъй като наето по трудово правоотношение е едно и също лице при доставка и при получателя. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. За да отмени РА, първоинстанционният съд е формирал различни изводи по фактите и правото от тези на органите по приходите. Позовал се е на събраните в хода на ревизията и на съдебното дирене писмени доказателства, включително СсчЕ и СТЕ. Според съда са установени произходът на стоката, транспорта и складовите помещения за съхраняването й, както и доказателства за предаването й - приемо-предавателни протоколи. Предаването е обсъдено като способ за индивидуализиране на родово определените вещи и условие за транслативния ефект по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Съдът е ценил заключението на ССЕ, според което по счетоводни данни при доставчика към момента на продажбата на съответните стоки е имало наличности от тях. Според експерта изготвянето на протоколите предхожда издаването на фактурите и в протоколите и фактурите няма препращане, което да ги обвърже. Фактурираното количество е по-голямо от това по приемо-предавателните протоколи. По фактури за продадени 25 800 кг. Фъстъци, а по протоколите са 25 000 кг; по фактури са продадени 87 140 л. И 624.84, т. Олио, а по протоколи са 755.16, т. По заключението на СТЕ 87 140 литра олио се равнява на 80 168, т. Оспореният съдебен акт е правилен. Неоснователни са упреците на касатора към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата за спорните доставки на стоки. Тази дейност е детерминирана от активността на страните по въвеждане на твърдения за осъществяването на юридическите факти, с чието осъществяване обвързват благоприятните за себе си правни последици. Това е съдържанието на състезателното начало в процеса /вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Спецификата на установяване на публични задължения с ревизионен акт предполага твърдението на администрацията за фактите да се обективира в акт от извънсъдебната фаза на производството - мотивите на РА /чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК/. В оспорения пред АССГ РА органите по приходите са изключили възникването на данъчно събитие заради отказа им да ценят представените писмени доказателствени средства и очакването им да съществуват други доказателствени източници, които не са представени. Фактическите изводи на приходната администрация в РА не са основани на процесуалните правила и са резултат на порочно дедуктивно умозаключение. Непредставянето на поискани от доставчика доказателства не обуславя извод за липса на такива доказателства. Презумпцията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК е относима единствено към субекта на процеса - вж. - чл. 37, ал. 1 - 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Пропускът на субекта ФЛ или ЮЛ /а не доставчика, който е участник без да е страна - чл. 9, ал. 3 от ДОПК/, поражда процесуалната възможност на другият субект - административния орган, да приеме, че изисканите, но непредставени доказателства, не съществуват. Неизпълнението на задължението на другите участници в производството да представят данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната тежест по ал. 4 от кодекса, а е възможен източник на административнонаказателна отговорност /вж. чл. 273 от ДОПК/. В случая не от ревизираното лице, а от "Интермод 2008" ООД са поискани доказателства за транспорт на процесните стоки. Съдът правилно е зачел доказателствената стойност на приемо-предавателните протоколи. Те са преки доказателствени средства за правно релевантния факт на предаването на стоките от доставчика на получателя. Дължимо е отбелязване на отликата в понятието за доставка на стоки по националното право и по съюзното право. Ако при действието на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стоки е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката /дефиницията на стока се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС/, то по интерпретацията на съюзното право, дадена от СЕС с решението по дело С-78/12, "...дадена сделка може да бъде окачествена като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ." /т. 35 от решението/. С получаването на стоките, удостоверено в приемо-предавателните протоколи, РЛ е овластено да се разпорежда фактически с тях като собственик. В информационно единство, допринасящо за интензитета на убеждаващото въздействие на протоколите, е установеното със заключението на ССЕ последващо разпореждане с придобитите стоки. Последващото разпореждане е доказателствено релевантен факт. Значимостта му е в контекста на възприетата от експерта липса на друг доставчик на стоки от вида на процесните в обсъжданите данъчни периоди. Неоснователен е е доводът за разколебана доказателствена стойност на протоколите от изпреварването им по отношение на фактурите. Ако протоколите удостоверяват придобито от получателя право да се разпорежда с вещите като собственик, то е настъпило данъчно събитие /арг. от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/, а по хипотеза начисляването на данъка, елемент от което е и издаването на данъчния документ, следва във времето настъпването на данъчното събитие /вж. чл. 25, ал. 6, т. 1 и чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Пропускът на доставчика да издаде фактурата в срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС не дисквалифицира правото на приспадане, а засяга възможността за упражняването му с оглед изискването за своене на данъчния документ от претендиращия данъчното предимство /чл. 71, т. 1 от ЗДДС/. Не се основава на логическите и опитните правила доводът на касатора за значимостта на отсъстващото плащане по фактурите. Отново иде реч за косвено доказателствено средство. Наблюденията на органите по приходите и на експерта по ССЕ са за периода до 31.12.2010 г., но по обясненията на управителя на дружеството доставчик плащането по фактурите е отложено и е обвързано с последваща реализация на стоките от получателя. Тъй като не са проверявани периодите след 1.01.2011 г. няма как да се основе на доказателствени източници фактически извод за наличие или отсъствие на плащане. Недължима по разясненията на СЕС в решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, цитирани и от първостепенния съд, е процесуалната енергия на администрацията в извънсъдебната фаза на производството за изследване на произхода на процесните стоки. Неоснователни са и доводите на касатора във връзка с установяванията му при тези търсения. В същото време е подминато отразяването в приемо-предавателните протоколи на предаването на стоките на конкретен водач на МПС, което е предвидено като способ за изпълнение на задължението на продавача за прехвърляне на собствеността върху родово определените вещи /арг. от чл. 186а от ЗЗД/. Отричането с РА на възникналото за "Илком Комерс" ЕООД данъчно предимство е неправомерно, а отмяната с първоинстанционното решение на незаконосъобразния административен акт - правилно. Дължимо е оставяне в сила на оспореното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение