Решение № 13500 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9767/2011 г.

Решение № 13500 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9767/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 90, ал. 3 от от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на Асаад Али Мезкур, гражданин на Ирак, чрез адв. Пл. Желев, против Решение № 9097 от 23.06.2011 г. на тричленен състав на трето отделение на ВАС по адм. д. № 5415/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 164/7.04.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с приложимия материален закон и необоснованост. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбата на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед неправилното възприемане, че не е на налице лична заплаха за жалбоподателя, с оглед ситуацията на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ирак. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, чрез юрк. Кулинова, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. От данните по делото е установено, че Асаад Али Мезкур е роден на 26.07.1985 г. в гр. Басра, Ирак, иракски гражданин, народност - арабин, религиозна принадлежност: мюсюлманин-шиит, неженен. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени две интервюта - на 4.05.2010 г. и на 4.08.2010 г., на които е бил поканен от интервюиращия орган да изложи обстоятелствата, на които се основава молбата му за предоставяне на закрила по ЗУБ. Въз основа на фактите от изложената от Асаад Али Мезкур бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложените към административната преписка справки с вх. № 2074/15.07.2009 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ и справка, вх. № 448/27.01.2011 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, е изготвено становище от младши експерт в РПЦ - София с рег. № УП 4298/17.09.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая разпоредба на ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното пред първоинстанционния съд административно решение, с което е отказан на Асаад Али Мезкур статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Обосновано и в съгласие с материалния закон съдът е приел, че липсват основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по делото. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящия състав на касационната инстанция, същите са обосновани и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство, релевантни за спора факти. В тази насока, административният орган е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец, въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидата и е достигнал до законосъобразен извод, че твърдението за страх от преследване не се основава на критериите - раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Мотивирано и обосновано съдът е приел за недостоверна историята за отправени към жалбоподателя заплахи от терористични организации. Жалбоподателят е работел като охрана на полицейски участък в Ирак, като неговата професия очевидно предполага работа в рискови условия. Наличието на полицейска карта не обосновава автоматично нуждата от предоставяне на бежански или хуманитарен статут в Р България. Това обстоятелство не представлява законен повод за предоставяне на държавна закрила по реда на ЗУБ. Първоинстанционният съд е съобразил трайната практика на ВАС по сходни казуси, съгласно която е необходимо конкретната, лична история на кандидата да обосновава нуждата и материалноправните предпоставки на чл. 8 от ЗУБ. Съдът с основание се е позовал на установените в административното производство противоречия в изнесените от кандидата факти от бежанската история, както относно деня така и относно времето в денонощието и другите обстоятелства на твърдяните посещения на представители на Армията на Махди в дома му. Обоснован е изводът на съда, че жалбоподателят не доказва наличието на риск за живота или свободата му в държавата на произход той не отговаря на критериите за бежанец, визирани в Женевската конвенция от 1951 г., Протокола от 1967 г. и ЗУБ. Решението, в частта, с която е потвърден отказът за хуманитарен статут, също е законосъобразно. Наличието на основание за търсене на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 не се установява и предвид приложимостта на тази норма само в ситуация за вътрешен или международен конфликт. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Ирак, не може да става дума за наличие на война, а по-скоро за частични въоръжени конфликти. Изводите на съда в тази връзка са обосновани със справка вх. № 448/27.01.2011 г. на ДАБ, съгласно която според доклад на Конгреса на САЩ от декември 2009 г. Министерството на отбраната на САЩ оценява положението в южните провинции (откъдето произхожда и жалбоподателят) като продължително стабилно, като отбелязва, че населението подкрепя инициативите на иракското правителство за поддържане на сигурността и ограничаването на беззаконията и насилието. Иракските сили за сигурност контролират шиитския юг, осигурявайки контрол над насилието. Очевидно, в случая на Ирак, се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешни безпорядъци. Понастоящем на територията на Ирак властта се упражнява от легитимно правителство, избрано на всеобщи избори през 2005 г., което се подпомага в дейността си от коалицията на международните въоръжени сили. Приетата през 2005 г. Конституция и създадените междувременно държавни органи за управление гарантират спазването де юре на основните човешки права на населението на страната. От гледна точка на нормите на международното право страната не може да се разглежда като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва жалбоподателя, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът е съобразил и служебно известния Меморандум от 24.04.2009 г. на ВКБООН, съдържащ насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище. Според него политическата обстановка в Ирак не е еднородна, а Върховният комисариат на бежанците разделя страната на три зони, всяка касаеща отделни части на Ирак, със сходни характеристики относно установилата се обстановка. Съобразно насоките, прилагането на критериите за определяне на нуждите от закрила на бежанците се обуславя от установилата се обстановка от района, от който идва кандидатът. С оглед представените насоки от ВКБООН, справката за обстановката в страната по произход, предвид района, от който идва кандидатът, съдът обосновано е приел, че представената от него бежанска история следва да бъде преценявана строго индивидуално, във връзка с конкретно наведените обстоятелства за търсене на закрила по реда на ЗУБ. С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че като е отхвърлил жалбата против отказа за статут на бежанец и хуманитарен статут, първоинстанционният съд е постановил валиден допустим и правилен съдебен акт, който следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия