Решение № 53 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8021/2023 г.

Решение № 53 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8021/2023 г., II о., докладчик съдията Радостин Радков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Велико Търново, чрез гл. юрк. В. Стайкова-Недева, против Решение № 209 от 24.07.2023 г., постановено по адм. дело № 369/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е обявено за нищожно Решение № 1378 по протокол № 55/25.05.2023 г. на Общински съвет /ОС/ - Велико Търново, с което е отказано одобряване на задание за частично изменение на общ устройствен план /ОУП/ на Община Велико Търново и не е дадено разрешение за възлагане изработване на проект за ЧИ на ОУП в частта, относно ПИ с идентификатор 10447.140.4 по КККР на гр. Велико Търново и преписката е върната на общинския съвет за ново произнасяне. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се претендира неговата отмяна, включително присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Риъл Естейт Ентърпрайсис" АД, гр. София, в представен писмен отговор на касационната жалба, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Велико Търново е било образувано по жалба на "Риъл Естейт Ентърпрайсис" АД срещу Решение № 1378 по протокол № 55/25.05.2023 г. на Общински съвет - Велико Търново, с което е отказано одобряване на задание за частично изменение на общ устройствен план на Община Велико Търново и не е дадено разрешение на заявителя за възлагане изработване на проект за ЧИ на ОУП в частта, относно ПИ с идентификатор 10447.140.4 по КККР на гр. В. Търново. Съдът приел от фактическа страна, че Решението на общинския съвет е мотивирано с обстоятелството, че независимо от факта, че Общинският съвет не е сезиран с искане за констатиране на явна фактическа грешка /ЯФГ/ и отстраняването на такава, съобразно приложимата норма на чл. 103, ал. 1 ЗУТ, не са налице фактически предпоставки за промяна на предназначението на имота, констатиране на ЯФГ и отстраняването й. Посочено е, че в преписката няма данни за приложимост на § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за горите, и в частност на параграф 123 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на отменения Закон за горите /обнародван, ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изменен, бр. 29 и 34 от 2006 г. /, защото няма данни за подаване на каквито и да било заявления, до влизането на Закона за горите /2011 г. / в сила. Няма и данни за проведена процедура по чл. 79 и сл. от Закона за горите /2011 г. /. Общинският съвет отбелязал, че към настоящия момент няма възможност за промяна на предназначението на имоти в горски територии по чл. 79, ал. 1, т. 4 от Закона за горите /2011 г. / При тези данни, с процесното решение, административния съд е приел, че оспорваното решение е нищожно, постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 2, изр. първо АПК. Посочил е, че дадените в мотивите на решението по адм. д. № 223/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново задължителни указания е посочено, че административният орган следва да съобрази разпоредбата на чл. 103а, ал. 1 ЗУТ във връзка с представени доказателства във връзка с хипотезата по тази разпоредба, както и чл. 7, ал. 2 и чл. 10, ал. 2 ЗУТ досежно това дали са налице данни за имота за попадане в защитени територии, определени със закон или територии с особена териториално-устройствена защита, определени по реда на отделни закони, като в тези случай законът допуска определянето на такива територии за защитени или с особена териториално устройствена защита само ако са определени за такива в отделен закон, каквито данни в случая липсват. Изрично е било указано, че релевантното обстоятелство в случая не е това дали за имота има смяна предназначението след ПУП и преди ОУП, а дали има данни имота да попада в защитени територии, определени със закон или територии с особена териториално-устройствена защита, определени по реда на отделни закони. Посочено е, че процесният имот не попада в нито една защитена зона, а същият не попада и в територии с особена териториалноустройствена защита, определени по реда на отделни закони. В тази връзка е подчертано, че принципно законът допуска определянето на такива територии за защитени или с особена териториално устройствена защита, само ако са определени за такива в отделен закон, каквито данни в случая нито се твърдят, нито се доказват по делото. Съдът приел, че в решението на общинския съвет нищо от дадените указания не е било изпълнено, напротив, в мотивите към оспореният акт не са посочени аргументи от фактическа и правна страна, които да подкрепят направеният извод и да обяснят поведение, което игнорира съдебен акт. Счел е, че не са налице дори твърдения за наличие на нови обстоятелства, които да водят до изменение на фактическата обстановка, при която е било постановено предходното съдебно решение по казуса. Посочения мотив за липса на основание за промяна на предназначението на имоти, счел, че е в противоречие с приетата за установена от съда фактическа обстановка. Приел е, че както неколкократно е било посочено от различни съдебни инстанции, промяна в предназначението на земята е последващо действие, което само по себе си не е релевантно за преценка наличието на фактическа грешка и претендираното изменение на ОУП. Поради изложеното съдът извежда правен извод, че на практика липсват мотиви в оспорваното решение, които да обосноват преценката за правилност на крайния извод. По тези съображения, с обжалваното съдебно решение, е обявена нищожност на процесното решение на ОС - Велико Търново и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е прогласил за нищожно решението на общинския съвет, в оспорената му част, позовавайки се на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Развил е и допълнителни мотиви, обуславящи крайния му извод, за наличие на съществени пороци в обективираната от органа воля, обуславящи неяснота относно съдържанието и правните последици на акта. Възприетите от първостепенния съд правни изводи са правилни и обосновани, поради което се споделят от настоящата инстанция. С Решение № 326/17.11.2022 г. постановено по адм. дело № 223/2022 г. на Административен съд - Велико Търново, потвърдено с Решение № 4011/12.04.2023 г., постановено по административно дело № 286/2023 г. на Върховен административен съд е отменено по жалба на "Риъл Естейт Ентърпрайсис" АД гр. София Решение № 953 по протокол № 39 от заседание на Великотърновски общински съвет от 28.04.2022 г., публикувано на 5.05.2022 г., с което последният отказва одобряването на задание и не дава разрешение за изработване на проект за ЧИ на ОУП в обхвата на ПИ с идентификатор № 10447.140.4 по КККР на гр. Велико Търново, местност "Дервеня" с цел отстраняване на ЯФГ в предвижданията на плана. Със същото Решение е върната преписката на Общинския съвет - Велико Търново за произнасяне в законоустановените срокове по искането за изменение на ОУП в частта за процесния имот, поради наличие на ЯФГ при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Независимо от влязлото в сила Решение № 326/17.11.2022 г. постановено по адм. дело № 223/2022 г. на Административен съд - Велико Търново и дадените с него задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, Общински съвет Велико Търново отново отказва одобряването на задание и не дава разрешение за изработване на проект за ЧИ на ОУП в обхвата на ПИ с идентификатор № 10447.140.4 по КККР на гр. Велико Търново, местност "Дервеня" с цел отстраняване на ЯФГ в предвижданията на?плана. Административният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, която налага прогласяване нищожността на всеки акт или действие на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда. Тази възможност може да се използва, когато след влизане в сила на съдебното решение, административният орган издаде нов административен акт или извърши действие, които са в пряко противоречие със съдебното решение, както е в случая. Посоченото по-горе и влязло в сила съдебно решение се ползва със сила на присъдено нещо между страните и неговото конститутивно действие е следвало да се зачете от административния орган, на когото преписката е била върната за ново произнасяне при съобразяване с мотивите в решението. Вместо това, органът без да се съобрази с влезлия в сила съдебен акт, е посочил единствено като мотив липса на основание за промяна на предназначението на имоти, който извод от фактическа страна е в противоречие с приетата за установена от съда фактическа обстановка. Както неколкократно е било посочено от различни съдебни инстанции, промяна в предназначението на земята е последващо действие, което само по себе си не е релевантно за преценка наличието на фактическа грешка и претендираното изменение на ОУП. Поради това настоящият състав намира, че на практика липсват и мотиви в оспорваното решение на ОС Велико Търново, които да обосноват преценката за правилност на крайния извод. Тук е мястото да се отбележи, че административният орган е сезиран единствено с искане за разрешаване и допускане изработването на проект за ЧИ на ОУП в обхват поземлен имот с идентификатор 10447.140.4. На този подготвителен етап органът следва единствено да прецени дали са налице законовите предпоставки за заявеното изменение. Едва в последващия етап, след допускане изработването на проекта, ОС Велико Търново следва да подложи вече изработения конкретен проект на обществено обсъждане и да извърши преценка за правното му съответствие. Действително е налице неяснота относно съдържанието и правните последици на оспорения административен акт, в частта му относно процесния имот. Този порок, съчетан с директното противоречие посредством неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение, обосновава хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК по отношение на акта в оспорената му част, поради което правилно е прогласен за нищожен. Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон, както и е обосновано, доколкото релевантните за спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства и въз основа на същите са изведени мотивирани и логически издържани правни изводи. Решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената и доказана претенция, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер от 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева за платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,