Решение № 12009 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7202/2010 г.

Решение № 12009 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7202/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на Петър Иванов Петров от гр. Монтана за отмяна на влязло в сила решение № 9496 от 13.07.2009 г. по адм. д. № 2358/2009 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е отменено решение от 23.12.2008 г. по адм. д. № 587 от 2008 г. на Административен съд гр. Монтана и е отхвърлена жалбата му срещу решение № 73 от 19.09.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана и потвърденото с него разпореждане № 30 от 28.07.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ" Социално осигуряване" гр. Монтана. С разпореждане № 30 от 28.07.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ" Социално осигуряване" гр. Монтана е изменен размера на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като при определяне размера на пенсията в осигурителния доход за периода 1.01.1988 г. - 31.12.1990 г. не са включени суми, изплатени като "доплащане", "съботник, "целева награда", "спомагателна сметка", тъй като в УП-15, изх. № 329-399/10.03.2008 г., издадено от сектор "Архивно стопанство" към ТП на НОИ е записано, че липсват данни на какво основание са изплатени. В искането по чл. 237 АПК се съдържа мотивирано изложение на обстоятелства по чл. 239, т. 1 АПК, представени са като писмени доказателства 21 бр. разчетно - платежни ведомости за трудово възнаграждение. Ответникът е представил писмено възражение и копие от приемателно- предавателен протокол № 142-11/2007 г. Искането за отмяна е процесуално допустимо, подадено на 15.05.2010 г., в едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 АПК от влизане на решението в сила. Разгледано по същество се явява неоснователно. С влязло в сила решение № 9496 от 13.07.2009 г. по адм. д. № 2358/2009 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, е отменено решение от 23.12.2008 г. по адм. д. № 587 от 2008 г. на Административен съд гр. Монтана и е отхвърлена жалбата на Петър Иванов Петров срещу решение № 73 от 19.09.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Монтана и потвърденото с него разпореждане № 30 от 28.07.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ" Социално осигуряване" гр. Монтана. Прието е от тричленния състав на ВАС, че изплатените допълнителни възнаграждения са с временен, а не постоянен характер, поради което не съставляват елементи на трудовото възнаграждение, а са парични поощрения и инцидентни плащания за извънреден труд и съгласно чл. 11, б. "б" от Правилника за прилагане на дял III от КТ, 1951 г. (отм.), не се начисляват осигурителни вноски върху изплатени суми, отнасящи се до еднократни парични награди и други възнаграждения, непредвидени в постоянно действащите системи на премиране. В искането по чл. 237 АПК се заявява, че през месец март 2010 г. на молителя са станали известни нови обстоятелства от които може да се направи извода, че изплащаните за процесния период възнаграждения, съобразно начина на заплащане на същите, представляват част от трудовото му възнаграждение, че върху тях са начислявани съответните размери на осигуровки, включително и за пенсиониране, което е било отразявано в разчетно-платежните ведомости за трудово възнаграждение на работниците и служителите на СП "Родопа", с. Бели мел, където е бил служител. Последствие направил справка в НОИ - РУ "Социално осигуряване" гр. Монтана и в архивния фонд и открил надлежно писмено удостоверяване на тези нови факти и обстоятелства- разчетно - платежни ведомости за трудово възнаграждение на работниците и служителите за месеците на 1988 г., 1989 г. и 1990 г., съхранявани от РУ "Социално осигуряване" гр. Монтана, които представя като доказателства по делото. Посочва, че тези нови факти, обстоятелства и писмени доказателства не са му били известни при решаване на делото, не са били открити от решаващия орган и от експерта по делото, който е дал заключение след проверка на документацията, включително и в този архив. Заявява, че не е могъл да знае за тези доказателства, защото ведомостите не са били в предприятието в което е работил. Ответникът представя протокол № 142-11 от 12.03.2007 г., с който в РУСО са приети разплащателни ведомости на ДЗС с. Бели мел за времето от 1.01.1963 г. до 31.12. 1992 г., след която дата други ведомости в РУСО Монтана не са предавани. Счита, че приложените към молбата разплащателни ведомости не са нови доказателства и обстоятелства, тъй като въз основа на данните в тези ведомости е издадено на молителя удостоверение УП -15 № 329-399 от 10.03.2008 г. от архивохранилището към ТП на НОИ гр. Монтана, но както е постановил съдът тези суми не следва да бъдат включени при определяне на осигурителния доход на лицето. Петчленният състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което искането е неоснователно. Към момента на решаване на делото на молителя са могли да бъдат известни представените писмени доказателства разчетно - платежни ведомости за трудово възнаграждение на работниците и служителите на СП "Родопа", с. Бели мел за 1988 г., 1989 г. и 1990 г. От представените ведомости не се установява начисляване на осигуровки върху допълнителните възнаграждения и заключението на вещото лице при разглеждането на делото от АС Монтана е изготвено въз основа на тези разплащателни документи. Не са налице нови писмени доказателства като основание за отмяна на постановеното решение, след като удостоверение УП -15 № 329-399 от 10.03.2008 г. е издадено на молителя по данните от тези ведомости, съхранявани в архивохранилището към ТП на НОИ гр. Монтана и същите са проверени при изготвяне на заключението на вещото лице. Решаващият съд е отхвърлил жалбата поради това, че съгласно чл. 11, б. "б" от Правилника за прилагане на дял III от КТ, 1951 г. (отм.) изплатените допълнителни възнаграждения са с временен, а не постоянен характер и не съставляват елементи на трудовото възнаграждение. Твърдяните нови обстоятелства и доказателства за начисляване на осигурителни вноски върху тези суми, каквито данни не се установяват в съдържанието на представените документи, не биха променили решението по делото. Воден от изложеното и на основание чл. 239, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия,