Решение № 3596 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 39/2015 г.

Решение № 3596 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 39/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Руса Атанасова Михайлова против решение по адм. д. № 593/2014 г. по описа на АС-Бургас поради материална незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е взел предвид декларацията подадена според указания на контролния орган. Правото на ползване е погасено със смъртта на съпруга Атанас Манолов Михайлов, но ако съдът не приеме това, ТБО се дължи само за 1/2 ид. ч. Отделно от това не се дължи такса и данък за преустроената в магазин част от имота, защото имотът е загубил предназначението си на жилищен, а плодовете и добивите се получават от трето лице. Предвид разрешението за ползване от 28.02.2002 г. твърди, че нито притежава магазина, нито реално го ползва, нито се ползва от добивите, което попада в чл. 59, ал. 3 от ЗС -правото на ползване върху преустроената част е погасено по давност. Иска отмяна на решението и уважаване на жалбата, намаляване на задължението на половина. Ответната страна не изразява становище и не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. С преустройството на имота и на основание чл. 56, ал. 1 от ЗС следва да се приеме, че жалбоподателката не ползва имота, не притежава магазин, не ползва добивите му. Керка Иванова е декларирала на 12.10.2010 г., че ползвател е майка й. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1909/13.11.2014 г. Административен съд-Бургас е отхвърлил жалбата на Руса Атанасова Михайлова против АУЗД № АУ009038/29.11.2013 г., в потвърдената част с решение № 94-01-3808/1/27.02.2014 г. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Обоснован е изводът на съда, че жалбоподателката е запазила право на ползване на целия имот, което е видно от нотариален акт № 101, н. д. № 10149/84 г., с който Руса Атанасова Михайлова и Атанас Манолов Михайлов са дарили имота на дъщеря си Керка Манолова Иванова, но са запазили право на пожизнено и безвъзмездно ползване на целия имот заедно и поотделно. Поради договорената неделимост, правото на ползване запазва този характер и след прекратяване на брака със смъртта на Атанас Михайлов. Следователно жалбоподателката е задължено лице по чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ за данъка и ТБО за целия имот. Не е налице хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗС. С преустройството на част от недвижимия имот в магазин за продажба на кафе имотът не погива. Под "погиване" законодателят има предвид физическо погиване на имота като сграда или част от нея, каквато хипотеза в случая не е налице. Правото на ползване е върху целия апартамент, поради което промяната в предназначението на част от него, няма за правна последица погасяване на ограничено вещно право на ползване. Приложеното разрешение за ползване от 28.02.2002 г. не доказва преустановено вещно право на ползване на имота, каквато е хипотезата на чл. 59, ал. 3, предл. 1 от ЗС. Договорът за наем от 16.02.2007 г., с който Керка Иванова е предоставила за възмездно ползване на трето лице магазина, представляващ някаква част от апартамента, не е доказателство за погасено ограничено вещно право на ползване. Руса Михайлова, въз основа на декларация от 1998 г. до издаване на АУЗД, е заплащала задълженията си, без да е направила някога възражения за погасено право на ползване. Данъчните власти не разрешават вещноправни спорове между собственик на имот и притежател на ограничено вещно право за придобито или погасено право на ползване. В АУЗД изрично е посочено, че позоваване на погасено право на ползване може да направи само заинтересованото лице, което би имало интерес да свои ограниченото вещно право, но не и титулярът на това ограничено вещно право (Р. № 19 по гр. д. № 1082/1999 г. на ВКС, IV г. о. и Р. № 606 от 2007 г. по гр. д. № 360/2006 г. по описа на ВКС, IV г. о.). За целите на ЗМДТ органът по приходите е взел предвид официалните писмени документи установяващи качеството на жалбоподателката като задължено лице по чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ. Като е постановил отхвърлително решение, съдът е издал обоснован и материално законосъобразен съдебен акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от ЗМДТ, Върховният административен съд, VII отделение