Решение № 564 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пловдив (ТП на НОИ Пловдив), ул. Любен Каравелов 7 срещу Решение 2474/15.03.2024 г. по адм. дело 1937/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Доводите на касатора са за неправилност на решението на административния съд, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, ал. 3 АПК. Претендират се сторените разноски пред касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. М. А., чрез процесуален представител адв. Т. Божинов, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност но съдебното решение. Претендират се разноските по делото представляващи възнаграждение за един адвокат. Представителят на Върховна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С Решение 2474/15.03.2024 г., постановено по адм. дело 1937/2023 г. на Административен съд Пловдив се отменя Решение 2153-15-175/26.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер] /Протокол 2140-15-266/28.03.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и административната преписка се изпраща на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление вх. 2113-15-5668/30.12.2022 г. на М. М. А., с което е направено искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО. За да достигне до посочения правен резултат, съдът е приел следната фактическа обстановка: Производстото по издаване на оспорения административен акт е започнало с подаване на заявление вх. 2113-15-5668/30.12.2022 г. на М. А., с което е направено искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-3 КСО. Административния орган след проверка на относимите документи е зачел следния трудов стаж: осигурителен стаж от втора категория труд 03 г. 04 м. и 26 дни; осигурителен стаж от трета категория 05 г. 08 м. и 10 дни, като общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд по реда на чл. 104 КСО, е определен на 09 г. 11 м. и 13 дни, от който действителен осигурителен стаж в размер на 09 г. 01 м. и 06 дни. Административният орган не зачел за трудов стаж, вписания стаж в трудова книжка 964/12.07.1973 осигурителен стаж от осигурител Трансстрой Пловдив за периода 16.05.1979 г. 19.07.1989 г., тъй като не бил удостоверен с кръгъл печат на осигурителя съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. На 27.01.2023 г. началник на отдел ОАА издал отказ за издаване на удостоверение с изх. 5512-15-114 г., с който се отказва да се издаде поисканото удостоверение обр. УП-13 поради липса на информация за периода 16.05.1979 г. 19.07.1989 г. в съхраняваните трудовоправни документи на осигурителя, като въз основа на тях е била извършена проверка и с двете имена на лицето М. М. А./М. М. А.. На 28.03.2023 г. било издадено разпореждане [номер], с което се отказва да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. М. А.. Същото е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ Пловдив, който се произнесъл с Решение 2153-15-175/26.06.2023 г., с което е оставена без уважение жалбата на М. М. А. срещу разпореждането, с което се отказва да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е било обжалвано пред Административен съд Пловдив. Първоинстанционният съд при извършения контрол по чл. 168 АПК за законосъобразност на административния акт и на посочените в чл. 146 АПК основания, е достигнал до извода, че решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е издадено от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия. Спазена е установената от закона форма оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, но са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, актът е съобразен с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания срещу съдебния акт, за неправилност поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, са неоснователни. За да се разреши правния спор, трябва да се отговри на въпроса дали трудовата книжка на М. М. А. е надлежно заверена, дори и при липсата на печат от работодателя. Документите, с които се установява осигурителен стаж са определени в чл. 40, ал. 1 НПОС и това са трудови, служебни и осигурителни книжки и документ по утвърден образец. Във връзка с касационното възражение за неправилно приложение на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС)следва да бъде посочено, че меродавна е разпоредбата на чл. 349 от КТ в редакцията към датата на издаване на оспореното решение 26.06.2023 г., като акт от най-висша степен, която определя задължителното съдържание на трудовата книжка, и която не съдържа императивно изискване за печат от работодател, като абсолютно условие и основание за валидност на трудовата книжка като удостоверителен документ за трудовия стаж на лицето. Съгласно чл. 349, ал. 1 КТ в трудовата книжка се вписват следните данни за работника или служителя: 1. име, дата и място на раждането; 2. адрес; 3. серия и номер на паспорта и единен граждански номер 4. образование, професия, специалност; 5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба); 6. уговореното трудово възнаграждение; 7. дата на постъпване на работа; 8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от този кодекс); 9. продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж; 10. изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение; 11. запорни съобщения, предвидени в чл. 395, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 394, ал. 2 КТ само за работодателя съществува задължение точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните по предходната алинея и настъпилите промени в тях. Доводите на касатора, че разпоредбата на чл. 6 НТКТС има императивен характер са неоснователни. Същите имат инструктивен характер и неспазването на някои от посочените изисквания за оформянето й не би довело до отпадането на материалната доказателствена сила на трудовата книжка, досежно записа за посочен трудов стаж, за спорния период от време и за осигурителя "Трансстрой - Пловдив" АД. Още повече, че материалната доказателствена сила на трудовата книжка не е оборена от органа с оглед правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК. В подкрепа на направения извод е обстоятелството, че видно от представената по делото трудова книжка, работодателят е отразил с думи и с цифри изслуженото време на лицето като бояджия за периода от 16.05.1979 г. до 19.07.1989 г. и съответните - начална дата на постъпване и крайна дата на прекратяване на правоотношението, както и датите, на които М. М. А. е бил преназначаван. Правилно първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че приложената в кориците на делото трудова книжка е надлежно оформена, в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 1 НТКТС, вписванията са извършени от лица, които имат право да ги правят, има подписи на работодателя, в нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради което не е налице съмнение за достоверността на направените вписвания. В първоинстанционното производство органът не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в трудовата книжка доказателства. Следователно, макар да е установен порок на формата на трудовата книжка, касаещ неподпечатването й от работодателя, при наличие на другите изискуеми реквизити по чл. 349 КТ и чл. 6, ал. 1 НТКТС, е необходимо да се зачете нейната материална доказателствена сила досежно обстоятелството, че лицето е полагало труд в "Трансстрой-Пловдив АД за периода от 16.05.1979 г. до 19.07.1989 г. От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства следва извод, че трудовата книжка е оформена по надлежния ред посочен по - горе, тя се ползва като официален удостоверителен документ по отношение на вписаните в нея обстоятелства. В този смисъл е и установената съдебна практика на Върховен административен съд, обективирана в Решение 1611 от 06.02.2018 г. по адм. д. 13681/2016 г., Решение 1151 от 30.01.2017 г. по адм. д. 2161/2016 г., Решение 12669 от 23.10.2017 г. по адм. д. 8376 от 2016 г., Решение 3563 от 20.03.2018 г. по адм. д. 10735/2017 г., Решение 3610 от 13.03.2019 г. по адм. д. 7194/2018 г., VІ отд. на ВАС и др. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като направените изводи се основават на събраните доказателства. Настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, доколкото ответникът по касация се представлява от адвокат, осъществил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и това обстоятелство е изрично записано в договора за правна защита и съдействие 50804, и предвид обстоятелството, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се претендира на основание чл. 38 ЗА е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, на адв. Т. Божинов следва да се присъди сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение и на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,