Решение № 6949 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10129/2010 г.

Решение № 6949 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10129/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство е образувано по касационна жалба на Полина Павлова Йонова от гр. Плевен, подадена срещу решение № 1563/19.05.2010 г., постановено по адм. дело № 4661/2008 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила, поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът като обсъди посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира че жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата за общините за вреди /ЗОДОВ/, образувано по предявен иск от ищцата Полина П. Йонова за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни и действия и бездействие на длъжностни лица от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗОДОВ. От представените от страните доказателства се установява, че производството пред административния съд е образувано по предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от ищцата от незаконосъобразни действия и бездействие на длъжностни лица от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, които се изразяват в назначаване на главния секретар на Агенцията и на директора на Областна инспекция по труда гр. Плевен и непрекратяване на служебните правоотношения с тези лица към 31.03.2004 г., когато на основание чл. 29 от ЗДСл са подали декларация с невярно съдържание. Тези служители са участвали в процеса на атестиране на ищцата, резултатите от което са довели до прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл със заповед № 1668/11.12.2004 г. - поради получена възможно най-ниска оценка за индивидуално изпълнение на длъжността "старши инспектор" в Дирекция "Областна инспекция по труда" гр. Плевен. Ищцата е обжалвала заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение по реда на чл. 124 ЗДСл, но жалбата й е отхвърлена с влязло сила съдебно решение по адм. дело № 10826/2006 г. по писа на ВАС, пето отделение. Като основание за предявения иск за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ ищцата е поддържала, че при атестирането на ищцата /в резултата н което е издадена заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение/ като оценяващ ръководител е бил директорът на Дирекция "ОИТ", гр. Плевен Данчо Кънев, а контролиращ ръководител е бил главният секретар на ИА "Главна инспекция по труда" гр. София - Георги Маринов Евгениев, които според ищцата са назначени като служители в нарушение на чл. 7, ал. 2 ЗДСл. Тълкувайки основанието за предявяване на иска за обезщетение за вреди от "административен деликт" следва да се приеме, че ищцата поддържа недействителността на служебните правоотношения като държавни служители на оценяващия /изготвил атестацията/ и на контролиращия ръководител на Агенцията е следвало да бъдат установени от работодателя, които обстоятелства би обосновали нелигитимност и недействителност на техните действия по атестиране на ищцата. Преценявайки основателността на предявения иск за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на ищцата от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника при изпълнение на административна дейност, съдът обосновано и законосъобразно е приел, че за конкретния иск не са налице кумулативните предпоставки по чл. 4 ЗОДОВ, за да бъде уважен предявения иск. Законосъобразността на атестирането си като държавен служител от компетентни или некомпетентни длъжностни лица и дали е спазен реда и условията за атестиране по приложимата Наредба за атестиране на служителите в държавната администрация /определянето на общата крайна оценка дали е извършено в съответствие с чл. 16 от Наредбата/ ищцата е следвало да поддържа при оспорване на законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение като държавен служител. Окончателното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата за оспорване законосъобразността на заповед № 1668/11.12.2004 г. за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата като държавен служител със сила на пресъдено нещо установява действителността на административните фактически действия по атестиране на ищцата през 2004 г. Още повече, че с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 9833/2006 г. по описа на ВАС е установена законосъобразността на заповедта за назначаване на държавен служител на лицето Георги Маринов Евгениев. Ищцата не е установила с представените доказателства незаконни фактически действия или бездействия на длъжностни лица на Агенцията при осъществяване на административна дейност, които да бъдат основание за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ, както законосъобразно е приел съдът. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение