Решение № 1363 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6886/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Колев, с [ЕГН], с адрес гр. Сливен, [улица], подадена чрез пълномощника адв. Д. Димов, срещу Решение 236/06.06.2023 г., постановено по адм. дело 419/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Акт прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 г. за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане 01-6500/95#10 от 20.10.2022 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът не е взел под внимание наличието на форсмажорни обстоятелства, които освобождават земеделския стопанин от възстановяване на получената финансова помощ. Изтъква нарушение на чл. 6 от АПК, тъй като процентът на припокриване на заявените от лицето площи е близък до изискуемия. Счита, че съдът не е съобразил факта, че производството е започнало по реда на чл. 15, ал. 3 от Наредба 4/24.02.2015 г. в редакцията ѝ от преди изменението с ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г., съответно е следвало да завърши по същия ред. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата против процесния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни. Ответникът Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез пълномощника юрк. Д. Брайкова, в подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Сливен е бил Акт прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 г. за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане 01-6500/95#10 от 20.10.2022 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, буква г от Наредба 4/24.02.2015 г. ангажиментът на С. Колев е прекратен и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление Биологично растениевъдство за кампании 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в размер на 11 392,93 лева. В хода на административното производство органът е установил, че процентът на припокриване на площта на заявените през текущата година спрямо одобрените парцели за участие по направление Биологично растениевъдство е 87,56% при изискуемо 90% съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 година. В съдебната фаза на производството е допусната основна и допълнителна инженерно-техническа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Съгласно заключението на вещото лице процентът на припокриване е 87,56%, колкото е изчислен и от административния орган. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е обосновал извод за законосъобразност на оспорвания акт. Прието е, че липсва форсмажорно обстоятелство, защото разделянето на парцелите като причина, сочена от жалбоподателя във връзка с разминаването, не е повлияло на възможността площите да бъдат заявени. Нещо повече, лицето се е запознало с резултата от автоматичната проверка, респ. било е наясно с разминаването между заявените и одобрените площи, но не е предприело мерки за отстраняване на грешката. Решаващият извод на съда е за наличие на предпоставките, предвидени в чл. 15, ал. 3 от Наредба 4/24.02.2015 г., като правилно е определен и размерът на помощта в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, б. г. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените в касационната жалба пороци. Неоснователно е възражението на касатора, че производството по издаване на спорния акт като започнало преди изменението на чл. 15, ал. 3 от Наредба 4/24.02.2015 г., с Редакция към ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г., следвало да продължи по стария ред. Новата редакция на разпоредбата предвижда, че Държавен фонд Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4. Съобразно качеството му на процесуална разпоредба и при липсата на преходна норма, касационният състав приема, че изменението на член 15, ал. 3, от момента на влизането си в сила, е приложимо и спрямо висящите административни производства. Противно на твърденията на касатора, той е уведомен за настъпилата промяна, видно от писмо в изх. 01-6500/95 от 26.07.2022 г., получено лично на 02.08.2022 г. (л. 25). Второ, правилна е преценката на съда за липса на форсмажорно обстоятелство, тъй като е видно от констатациите, съдържащи се в заключението на вещото лице, че разминаването между одобрени и декларирани площи не се дължи на непредвидени обстоятелства, още повече, че лицето е проявило пасивност и знаейки за грешката, не се е опитало да я отстрани. Същевременно релевираните доводи във връзка с епидемиологичната обстановка остават изцяло неподкрепени от доказателствата по делото. Не може да се прецени за основателно и възражението, че поради близката стойност на припокриване на заявените площи 87,56% и нормативно изискуемата от поне 90%, със спорния акт се нарушава принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. В крайна сметка, от една страна, се касае за средства от европейско финансиране и разходването им следва да се съблюдава стриктно. От друга страна чл. 17, ал. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г. урежда допустимо отклонение. С оглед изложените в настоящото съдебно решение мотиви, като е отхвърлил жалбата на С. Колев против процесния акт, административният съд е постановил правилно решение, чието оставяне в сила е дължимо от настоящата инстанция. Разноски: При този резултат по спора спора и навременно заявена претенция, в полза на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение