Решение № 3815 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2016 г.

Решение № 3815 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. К. И.- С., чрез пълномощника адв. Чакъров, срещу решение № 164 от 30.10.2015 г., постановено по адм. дело № 209 от 2013 г. по описа на Административния съд - С.. В жалбата се твърди допуснато нарушение на закона при постановяването на оспореното решение, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се още, че съдът не се е произнесъл по всички искове, като е налице пропуск да се произнесе както в мотивите на акта, така и в неговия диспозитив досежно претенцията за имуществени вреди. Отправя се искане до настоящия съд да постанови решение, с което да обезсили решението на АС- С., като върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Алтернативно моли съда, ако приеме, че решението е допустимо, да го отмени като неправилно, отново с постановяване на връщане за ново разглеждане от административния съд. Най-сетне, в касационната жалба се иска отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да бъдат уважени изцяло предявените претенции. Ю. К. И.- С. е подала и частна жалба срещу горепосоченото решение в неговата част с характер на определение, а именно в частта, с която е оставен без разглеждане предявения иск от Ю. К. И.- С., съответно срещу Министерство на правосъдието, Министерство на здравеопазването и З. С.. В частната жалба подробно е мотивирана тезата, че съдът е дължал произнасяне по същество по горните пасивно субективно съединени искове. О. Г. дирекция "Изпълнение на наказанията", министерство на правосъдието и З. С., чрез пълномощника юрк. Стоянова, в писмени отговори съответно по касационната жалба и по частната жалба изразяват становище за законосъобразност на обжалваното решение. Ответникът - Министерство на здравеопазването, оспорва жалбите чрез пълномощника. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По касационната жалба: Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от Ю. К. И.- С. срещу Министерство на правосъдието за периода 1996 г. до 31.05.2009 г. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и иска, предявен срещу ГД "ИН", гр. С.. С постановеното решение е оставен без разглеждане като недопустим иска, съответно предявен от Ю. И.- С. срещу Министерство на правосъдието за периода от 1.06.2009 г. - 17.01.2014 г., както и срещу Министерство на здравеопазването и срещу З. С.. В мотивите на обжалваното решение съдът е проследил хронологически подадените молби - уточнения, последвали исковата молба, посочените в тях ответници, действията на съдебния състав по процедирането по молбите, с които е бил сезиран, а така също и развоя на определен кръг от процесуални действия, свързани с прекратяване на производството по делото, изпращането му по подсъдност и др., като е съобразил и факта на отмяната на някои от първоинстанционните съдебни актове, с които е било прекратено производството по делото. В обобщение съдът е приел, че като ответници по делото следва да се разглеждат Министерство на правосъдието, ГД "ИН", Министерство на здравеопазването и З. С.. По нататък, при обсъждане на фактическата обстановка, съдът е обособил в следните раздели приетите за установени факти по делото: П. в затвора и Прекъсвания; лечение и отказ от лечение; ТЕЛК и НЕЛК; Битови условия, Работа; Решение на ЕСПЧ. Възпроизвел е и изслушаните свидетелски показания на д-р Д. Д. - В., завеждащ Медицинския център към З. С., а така също и съдебно- медицинската експертиза на вещото лице Г. К.- В.. След това съдът е пристъпил към разглеждане на допустимостта на иска. Посочил е, че по отношение ответника Министерство на правосъдието за претендирания от ищцата период от 1996 г. до 31.05.2009 г. искът се явява допустим, тъй като до тази дата ГД "ИН" е административно звено в МП, поради което отговорността за вреди, причинени през този период, следва да носи институцията, която е юридическо лице към този момент, т. е. МП. Според съда, за периода след 1.06.2009 г. до 17.01.14 г., искът, насочен срещу МП е недопустим, предвид нормата на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС: не попада сред правомощията на това министерство да упражнява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода съгласно цитираната норма; тези правомощия са дадени на ГД "ИН", която е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието и следователно е пасивно легитимирано лице по предявения иск. Административният съд е приел още, че искът срещу З. С. е недопустим, тъй като З. С. не е юридическо лице. Досежно ответника МЗ първостепенният съд е счел, че последният не отговаря на изискванията на закона за пасивно легитимирана страна по иск с правно основание чл. 203 АПК. Допълнително съдът е посочил, че не е достатъчно да се посочи лице, което има качеството на юридическо, а следва твърдяните с исковата молба вреди да са настъпили в резултат на действията или бездействията на орган, който е в състава на юридическото лице. Както бе посочено по-горе, приетите за недопустими искове съответно срещу МП, МЗ и З. С. са оставени без разглеждане и е постановено връщане на исковата молба по тези искове. При разглеждане на спора по същество, съдът е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди срещу ГД "ИН" за периода след 1.09.2009 г. до 17.01.2014 г. е процесуално допустим, но неоснователен. Макар да е намерил възражението на процесуалния представител на ГД "ИН" за настъпила частична погасителна давност по отношение на заявената претенция на ищцата за периода от 1996 г. до 17.01.14 г., съдът се е позовал на ТР № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВСК и в контекста на приетото с него е приел, че доколкото и към момента не се установява преустановяване на твърдяното незаконосъобразно бездействие, то не е изтекла и погасителна давност досежно предявената претенция. По- нататък претенцията срещу ГД "ИН" е счетена за недоказана, като съдът е посочил, че анализът на доказателствата не обосновава извод за наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица от ГД "ИН", което да е довело до неосигуряване на възможност за оперативно лечение на ищцата във връзка с бъбречното й заболяване, което да е довело до невъзможността й да получи качествено и навременно медикаментозно лечение на другите й заболявания, нито е налице доказателство, че в някакъв момент от изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" животът на ищцата е бил застрашен. Така, административният съд е мотивирал извода си, че не са налице елементите от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което и искът срещу ГД "ИН" следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Решението, предмет на касационен контрол, е недопустимо постановено по нередовна искова молба, която не съответства на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, тъй като предявените обективно съединени искове не са конкретизирани по основание и период. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което настоящият съд, по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, следи служебно. За да приеме това, настоящият състав на Върховния административен съд, състав на трето отделение, съобрази следното: Въпреки че в мотивите си съдът се е позовал на постъпилата по делото искова молба (допълнение) от 28.07.14 г., в която като ответник е посочен Министерство на правосъдието и в която са формулирани две претенции към този ответник: за неимуществени вреди в размер на 1 000 000 лв. и за пропуснати ползи в размер на 35 000 лв., нито в мотивите на постановеното решение, нито в неговия диспозитив, съдът не се е произнесъл по така предявената имуществена претенция. Последната се е състояла в искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в следствие на множеството й заболявания, които са я поставили в невъзможност да упражнява обществено полезен труд в затвора за периода януари 1997 г. до януари 2014 г. Всъщност, очевидно съдът сам не е разбрал с какви претенции е сезиран и това несъмнено се дължи на противоречивите и объркани твърдения в молбата от 28.07.14 г., в която по същество няма твърдения за незаконосъобразни действия и бездействия на служители на МП: твърденията са за незаконосъобразно поведение на д-р Д. Д., лекар в затвора. Независимо от това, обаче, МП е конституиран като ответник по делото и именно той е посочен като ответник в цитираната молба и съдът е бил длъжен да съобрази факта, че въз основа на тази молба не може да бъде установено какви незаконосъобразни действия или бездействия именно на този ответник (МП) твърди ищцата. Съдът е бил длъжен да даде указания на ищцата да хармонизира обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което не е сторено и така - като краен резултат- съдът се е произнесъл по една нередовна искова молба. Отделно от това, както бе посочено по- горе, съдът не се е произнесъл по всички, макар и нередовно предявени, искания. Така, първоинстанционният съд не е констатирал нередовност на предявената искова молба и е пристъпил към разглеждането на предявените с нея обективно съединени искове. Съдът не е отчел, че макар исковата молба многократно да е била оставяна без движение с указания, ищцата не е конкретизирала периодите, за които претендира присъждането на претендираните обезщетения. Предявеният иск за неимуществени вреди против МП за периода 1996 г. -31.05.2009 г., но коя е началната дата на този времеви отрязък не е посочено. Предявеният иск за имуществени вреди срещу МП е за период месец януари 1997 г. - месец януари 2014 г., като отново няма посочена начална и крайна дата. Отделно от това, в диспозитива на решението не е посочен периода на отхвърлената претенция спрямо ГД "ИН". В случая условното посочване на периода- без неговото конкретизиране с начална и крайна дата, както и непосочването му в диспозитива на съдебното решение, създава несигурност по отношение на постановеното от съда, включително по отношение на пределите на силата на присъдено нещо на решението, очертани в чл. 298 от ГПК и съответно неговата непререшаемост по чл. 299 от ГПК. В реда на изложеното следва да се посочи още, че ищцата не е уточнила при условията на какво какво пасивно субективно съединяване е насочила претенциите си за обезвреда. Исковата претенция за репариране на причинени неимуществени вреди срещу МП е за сумата 1 000 000 лв., но на въпроса на каква стойност възлиза претенцията за неимуществени вреди, насочена срещу ГД "ИН" и при какви условия на съединяване е предявена, не е даден отговор в съдебното решение. Всъщност, незаконосъобразно и в разрез с изискванията за формулиране на прецизен диспозитив, АС е постановил решението си без да конкретизира размерите на претенциите, които отхвърля. Както бе вече посочено, това е в разрез с изискванията на процесуалния закон. Възможно е трудността за коректното процедиране на съда да е задълбочена от изобилния брой молби на ищцата, част от които срещу физически лица, по отношение на които производството по делото е било прекратено в хода на производството, но това не освобождава съда от задължението му да се произнесе по една редовна искова молба. Настоящият състав констатира, че по делото, на стр. 34, фигурира правилно формулирано и надлежно дадено разпореждане за отстраняване нередовности на исковата молба, но изпълнение в съотвествие с изискванията на закона, за което решаващият състав е бил длъжен да положи усилия, така и не е предприето от ищцовата страна. Предвид дотук изложеното следва да се приеме, че за да разгледа и се произнесе с отхвърлителен диспозитив по предявените искове, съставът на първостепенния съд не е отчел, че исковата молба, с която са предявени обективно и субективно съединените искови претенции не съответства по съдържание на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Вместо да съобрази това, съдът е приел за разглеждане една нередовна искова молба. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Вредите следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Исковата молба следва да съдържа твърдение за причинените вреди, изложение в какво се изразяват те, от кой конкретно незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие произтичат, както и периода, за който се претендират. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. Следва да се посочи цената на иска и лицето, срещу което искът е предявен. Предвид това и при съобразяване на гореизложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Видно е от заявения в нея петитум, че липсва конкретизация досежно периода и основанието, за който се претендират вредите по всеки от исковете, а именно петитумът определя границите на решаващата дейност на съда. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи служебно. Доколкото съдебното решение, предмет на касационна проверка, е постановено при нередовно упражнено право на иск, то е недопустимо. С оглед констатираното основание за по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася до оплакванията за неправилност на обжалваното съдебно решение, които са наведени в касационните жалби. Решението в неговата отхвърлителна част следва изцяло да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав на този съд, при което да се извършат дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129 ГПК, след което да се пристъпи към разглеждане на спора по същество. Съдът следва отново да даде указания, аналогични на тези, визирани в разпореждането на стр. 34 от делото. По частната жалба: Решението в прекратителната си част, имаща характер на определение, е правилно. Разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от АПК определя конкретното юридическо лице, което може да бъде надлежен ответник в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е административният орган, който има статут на юридическо лице и който е извършил незаконосъобразното действие или бездействие или включва в структурата си органът, извършил процесното действие или бездействие. Правилно съдът е определил, че в процесния случай твърдяното от ищцата бездействие е на служители от затвора - С. и съгласно чл. 12 ЗИНЗС прякото ръководство и контрол върху тези служители се упражнява от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съответно от МП преди изменението на закона, посочено в мотивите на съдебното решение. Според изложените от ищцата обстоятелства и факти, това следва да са надлежните ответници по делото. С оглед на това, обжалваното решение в прекратителната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Действително, съдът непрецизно е постановил връщане на исковата молба досежно МП, МЗ и З. С.. След като е приел, че производството по делото в определени части следва да бъде оставено без разглеждане, съдът е следвало да прекрати производството по делото в тези части, а не да връща исковата молба по тях, тъй като връщането не исковата молба се свързва иманентно с констатирани и неотстранени в срок нередовности на исковата молба. независимо от това, обаче, доколкото недопустимите искове правилно са оставени без разглеждане, то следва да се приеме, че е настъпил ефекта и на прекратяване на производството по делото в посочените по-горе части в мотивите на настоящия съдебен акт. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. При извършената служебна проверка настоящият състав констатира, че определение № 447 от 8.12.2015 г., с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено решението в частта на разноските, не е обжалвано и е влязло в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,