Решение № 5596 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11686/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 1588 от 06.10.2023 г., постановено по адм. дело 1357/2023 г. Административен съд (АС) Пловдив е отменил по жалба на Айдини ООД заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-204-0159323/25.05.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект магазин за дрехи, находящ се в гр. Пловдив, ул. Съборна 9, стопанисван от Айдини ООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник на отдел Оперативни дейности в ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител юрисконсулт А. Костова - Ингилизова. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Пловдив е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Пловдив, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество Айдини ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Тракия, ж. к. Тракия, ул. Освобождение 59, [адрес], редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание и не е изразило становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С решението си АС - Пловдив е отменил по жалба на Айдини ООД заповед за налагане на ПАМ ФК-204-0159323/25.05.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект магазин за дрехи, находящ се в гр. Пловдив, ул. Съборна 9, стопанисван от Айдини ООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект. Прието е, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС безспорно е установено, като на 19.05.2023 г., в 10:51 ч., при извършена контролна покупка от търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за дрехи, находящ се в гр. Пловдив, ул. Съборна 9, стопанисван от Айдини ООД, с [ЕИК], на 1 бр. дамска рокля на стойност 165,00 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), модел TREMOL ZM - KL VS с ИН на ФУ ZK107541 и ИН на ФП 50146033, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. В резултат на проверката е установена и положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размера на извършената покупка. Посочените обстоятелства са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА 0159323/19.05.2023 г., подписан без възражение от управителя на дружеството, като нарушението е установено от изведен дневен Х отчет ZK107541/50146033, 10 бр. съкратени отчети на фискалната памет, 1 бр. дневен финансов Z отчет, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, а също и от обясненията, дадени от управителя в описа. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). 2. Наред с посоченото, обаче, според административния съд, изложените от органа мотиви досежно продължителността на срока са общи и относими към всеки един случай на неиздаване на фискална касова бележка и по същество не обосновават кои обстоятелства налагат срокът на прилаганото ограничение да бъде определен в размер на 14 дни. Решаващият съд е приел, че по-голямата част от изложените в тази връзка съображения са свързани с целите на упражнената административна принуда, както и с коригиране поведението на търговеца и налагането на финансова дисциплина, което принципно се постига с налагането на самата ПАМ. Според съда липсва яснота как използваните като критерии за индивидуализиране на срока на ограничението - местоположение на търговския обект, интензивен човекопоток и предмет на осъществена в обекта търговска дейност се свързват с констатацията, че с поведението си проверявано лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика, а също и как тези критерии обосноват 14-дневния срок на продължителност на наложената ПАМ. Изложеното, според съда, съставлява достатъчно основание за отмяната на заповедта. 3. На отделен ред АС Пловдив, съобразявайки Решение С-97/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е непропорционална по причина, че налагането ѝ би довело до автоматично кумулиране на предприетите в тежест на дружеството мерки, тъй като е установено, че със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия AN F706791 от 19.05.2023 г. срещу търговеца е образувано и административнонаказателно производство по реда на чл. 36, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Ето защо според съда налагането на ПАМ би представлявало допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу търговеца административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност. Прието е, че посоченото обстоятелство съставлява самостоятелно и напълно достатъчно основание да се приеме, че заповедта е издадена в нарушение на законовата цел, независимо от съображенията за немотивираността на срока ѝ. Наред с това за ирелевантно е преценено обстоятелството, че по делото не са приложени доказателства за издаване на наказателно постановление (НП) по причина, че с факта на издаване и връчване на АУАН данъчната администрация е предприела действия за санкциониране на търговското дружество. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо, но неправилно. Основните оплаквания в касационната жалба на началник на отдел Оперативни дейности в ЦУ на НАП са за неправилност на решението на административния съд поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и при необоснованост. Според касатора неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Поддържат се доводи, че при издаване на заповедта за налагане на ПАМ е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането ѝ е съразмерен и съобразен с конкретните факти и обстоятелства по административната преписка. Изложени са също така и съображения, че заповедта съответства и на чл. 22 от ЗАНН. Навеждат се и аргументи, че Решението на СЕС по дело С-97/21 е неприложимо, тъй като от данните по делото не се установява Айдини ООД да е привлечено към административноказателна отговорност с издадено НП срещу дружеството, поради което преценката за спазване на чл. 6 от АПК не включва последица от издадено НП ведно със заповед за налагане на ПАМ във връзка с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С - 97/2021 г. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/на 2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършеното нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В случая от събраните по делото доказателства се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 19.05.2023 г., в 10:51 ч., проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС магазин за дрехи, находящ се в гр. Пловдив, ул. Съборна 9, стопанисван от Айдини ООД, с [ЕИК], се констатира, че за направена контролна покупка на 1 бр. дамска рокля на стойност 165,00 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, не е издадена ФКБ от монтирано и работещо в обекта ФУ, модел TREMOL ZM - KL VS с ИН на ФУ ZK107541 и ИН на ФП 50146033, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Посочените обстоятелства са отразени в ПИП серия АА 0159323/19.05.2023 г., подписан без възражения от присъствалия на проверката управител, като нарушението е установено от: 1 бр. дневен отчет ZK107541/50146033, 10 бр. съкратени отчети на фискалната памет, 1 бр. дневен финансов Z отчет, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, а също и от обясненията, дадени от С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Неправилно, обаче, административният съд е приел, че при определяне на срока на мярката са изложени общо формулирани мотиви, както и че така определяният срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 от АПК. Видно от оспорената заповед, същата съдържа ясни мотиви относно срока, за който се налага заповедта характера на извършваната дейност, вида, местоположението, големината и работното време на търговския обект магазин за дрехи с разнообразие от стоки и широк диапазон на цените им, с непрекъснат поток от хора и възможност за реализиране на високи приходи от продажби. Съобразена е и високата цена на неотчетената продажба, като същата е съотнесена към цената на останалите предлагани в обекта стоки, към официално разчетения оборот от ФУ 00,00 лева, към установената фактическа наличност в касата и към съкратените отчети на фискална памет. Отделно от това са преценени и дадените в описа на паричните средства обяснения от управителя, според които установената положителна касова разлика се дължи на неотчетената продажба. По делото не са представени доказателства, които да оборят материалната доказателствена сила на подписания без възражения от управителя на дружеството ПИП по чл. 50, ал. 1 от ДОПК във връзка с описаните в него констатации, поради което въз основа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, тъй като търговецът не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. При така изложените факти правилно и при съобразяване на обстоятелството, че така създадената организация в обекта води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане, е определен 14-дневен срок на мярката. От своя страна - фактът, че този срок е определен около средния размер, удостоверява и спазването на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК, тъй като по-кратък срок би бил несъвместим с извършеното нарушение. Следва да се посочи, че наложената ПАМ съответства и на чл. 22 от ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник на отдел Оперативни дейности в ЦУ на НАП. Неправилно решаващата инстанция е приела и че процесната Заповед е издадена в нарушение на общностното право с оглед Решение на СЕС по дело С-97/21. По делото е представен АУАН за извършеното нарушение, но липсват данни, а също и твърдения, че на дружеството е издадено и наказателно постановление, още повече - то да е влязло в сила. Поради това не се установява, че е налице липса на координиране на двете производства административно и административнонаказателно, като по този начин да е допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на дружеството, съответно - Заповедта за налагане на ПАМ не може да се счита за издадена при несъобразяване с Решение на СЕС по дело С-97/21 г. По тези съображения, като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд Пловдив е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено, като вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Айдини ООД против заповед за налагане на ПАМ ФК-204-0159323/25.05.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответника по касационната жалба. Водим от горното, и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,