Решение № 13831 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7829/2012 г.

Решение № 13831 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7829/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1114 от 25.04.2012 г., постановено по административно дело № 907/2012 г., Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Митко Стоянов Панев от гр. Варна срещу решение № 5 от 14.02.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - Варна, и потвърденото с него разпореждане № 4911271200 от 16.12.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в РУ "СО" - Варна. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Митко Стоянов Панев от гр. Варна. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и потвърдените с него административни актове, и връщане на преписката на административния орган за да се извърши исканото преизчисляване на пенсията. Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Варна, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно и при липса на отменителни основания да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на Административен съд - Варна за валидност и допустимост, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд - Варна, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията му за необоснованост. С потвърденото от директора на РУ "СО" - Варна разпореждане от 16.12.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в РУ "СО" - Варна, на основание чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) на Митко Стоянов Панев от гр. Варна е отказано преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Касатора твърди, че пенсията му следва да бъде преизчислена, като бъде взет предвид осигурителния му доход за периода от май 1885 г. до май 1988 г. съгласно удостоверение изх. № 214 от 08.04.1988 г. издадено от Горско промишлено предприятие Междуреченск - Коми АССР. Въз основа на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и обуславящите ги такива) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че административният орган правилно е преценил размера на осигурителния доход на жалбоподателя за посочения от него период - май 1885 г. до май 1988 г. За формиране на този извод съдът е съпоставил установените факти с относимата материалноправна уредба на чл. 70 и чл. 70а от КСО и Наредбата за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина (отм.). Тезата на касатора не кореспондира с механизма на изчисление на размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, уреден в КСО. Съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г., по избор на лицето, и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Според чл. 70а, ал. 1 от КСО средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски. За спорния по делото период - от май 1885 г. до май 1988 г. относно осигурителния доход на касатора при определяне първоначално размера на следващата се пенсия е взет предвид дохода посочен в удостоверение УП - 15 № АС-02-1439 от 19.04.2010 г. издадено от Архивохранилището към ТП на НОИ гр. Кюстендил. Това удостоверение отразява дохода на касатора точно през оспорвания период и в него изрично е вписано, че осигурителните вноски за ДОО са внасяни върху месечна брутна заплата в размер на 196,20 лева съгласно посочена в него заповед, както и че стажът е положен в Коми АССР. В административната преписка има представено и удостоверение изх. № 214 от 08.04.1988 г. издадено от Горско промишлено предприятие Междуреченск - Коми АССР. Именно на данните в него обосновава своето искане за изменение на размера на пенсията си касатора в настоящото производство. В него обаче липсва данни за размера на внесените или дължими осигуровки, за да се приеме че това е осигурителен доход по смисъла на КСО. В това удостоверение е отразено само размера на полученото трудово възнаграждение от касатора през коментирания период от време. Също така, в това удостоверение е посочено, че касатора е бил изпратен на работа в Коми АССР по реда на Наредбата за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина. С оглед изложените по-горе съображения, правилно първоинстанционният съд е приложил нормите на Наредбата за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина (отм.), тъй като това е нормативният акт, уреждащ условията, при които касатора Митко Стоянов Панев е полагал труд в чужбина. Според чл. 23, ал. 1 от тази наредба изпратените на работа в чужбина по тази ред подлежат на осигуряване по Държавното обществено осигуряване съгласно действащите закони в страната ни. Втората алинея на същия текст изрично урежда, че осигурителните вноски се изчисляват върху брутното месечно трудово възнаграждение, което изпратеният на работа в чужбина е получил през календарния месец, предхождащ месеца на заминаването му в чужбина, в случая месец април 1985 г. Ето защо, това е осигурителния доход, който се взема предвид при определяне на размера на пенсията, тъй като върху този доход са внесени следващите се осигурителни вноски, както правилно е приел административния орган и съда. Обстоятелството, че касатора е получавал по-високо възнаграждение през времето когато е бил изпратен на работа в чужбина не променя този извод, тъй като размера на трудовото възнаграждение не е определящ при изчисляване на размера на следващата се пенсия, а осигурителния стаж, регламентиран в нормата на чл. 70а, ал. 1 от КСО. От изложеното се извежда извода, че твърденията за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдените по същество с него административни актове, не могат да бъдат споделени. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Ръководен от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение