Решение № 12261 от 25.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3709/2013 г.

Решение № 12261 от 25.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3709/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 313 от 14.01.2013 г., постановено по адм. д. № 11394 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отменил уведомителното му писмо изх. № 02-040-2600/4885/ от 2.11.2011 г., в частта, в която е отказано финансово подпомагане в размер на 3061, 81 лв. по мярка 214 "Агроекологични плащания", код АП 08 (биологично растениевъдство) от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2010 г. Делото е върнато като преписка на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, като съдът му е определил срок от 14 дни, считано от влизане в сила на съдебното решение. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени. Ответната страна е изпратила писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Изложените в него съображения се поддържат от адвокат-пълномощника й, който моли, решението на съда да се остави в сила, по изложените съображения в представените писмени бележки и претендира присъждането на разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът правилно е установил, че обжалваното уведомително писмо е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, защото не са налице фактическите и правни основания за издаването му. Според него от данните по делото е било установено, че неправилно е отказана площ за финансово подпомагане. Допуснатата грешка от проверяващия е била съобщена навреме, според изискването на чл. 37, ал. 2 от Наредба № 11 от 2009 г. както на ДФЗ, а така също и на МЗХ. Писмените доказателства, представени от жалбоподателя не са били оспорени. Фактическите констатации, установени от съда се потвърждават и от приетото заключение на експерта. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Галя Гърбова, в качеството й на ЕТ "Миг-33-Галя Гърбова", със седалище в гр. Сухиндол, област Велико Търново, е обжалвала уведомително писмо с изх. № 02-040-2600/4885 от 2.11.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, в която й е отказано финансово подпомагане за 2010 г. по заявените от нея площи за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство" с код АП 08 за сумата от 3061, 81 лв. От приложените по делото писмени доказателства, уведомителното писмо с таблиците към него, които съдът е разтълкувал по съдържание, чрез допълнително изисканите и събрани в хода на устните състезания писмени доказателства, включително и заключение на вещото лице, е установил фактите по спора. Приел е за установено, че по направление "Биологично растениевъдство" с код АП 08 Галя Гърбова е заявила за финансово подпомагане общо 8, 63 ха. От тях като недопустими за подпомагане не са били признати четири блока на земеделското стопанство (БЗС) както следва: № № 70295-64-4-7 с площ 0,14 ха с отглеждана култура лозов посадъчен материал; 07661-38-1-21 с площ 0,30 с отглеждана култура ягоди; 07661-38-1-20 с площ 1, 07 с отглеждана култура ягоди и 07661-38-1-19 с площ 1, 59 ха с отглеждана култура- малини. Общата площ, непризната за подпомагане е 3, 10 ха. Общата заявена площ за подпомагане 8, 63 ха при ставка за агроекологична дейност по код АП 08 - 987,679 лв. или сумата е 8 523, 67 лв. От нея като се приспадне непризната за подпомагане площ от 3, 10 ха по същата ставка остава оторизирана сума за получаване 5 461, 86 лв. за признатите 5, 53 ха. Като основание за отказ да се признаят БЗС - ва за подпомагане съдът е установил допусната грешка от страна на проверяващото дружество - сертифициращ орган "Лакон" ООД, гр. Лясковец, което при извършването на инспекционна проверка по реда на чл. 37 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., наричана само "Наредба № 11", в релевантната й редакция към момента, е издало погрешно удостоверение № 3021F-01m от 10.11.2010 г. относно БЗС № 07661-38-1-20, засят с ягоди и БЗС № 7-295-64-4-7 засят с лозов посадъчен материал. Тази грешка е била коригирана по реда на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11 в срока преди 15 октомври, според изискването на ал. 2 на чл. 37, като с писмо с вх. № 02-0409/2345 от 22.08.2011 г. на ДФЗ е получена от него, както и от МЗХ. В таблицата към уведомителното писмо, в колона 7 като мотив да се откаже финансовото подпомагане е записано - неспазване на базовите изисквания за направлението, съгласно Методиката за намаляване и отказване на агробиологични плащания, утвърдена със заповед № РД-09-87 от 9.02.2010 г., изменена със заповед № РД-09-475 от 15.06.2011 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 16 от Наредба № 11, т. 4 "Санкции при неспазване на базовите изисквания за съответните направления по мярка АЕП". Според представената методика в т. 4 разплащателната агенция може да намали годните за подпомагане площи и съответната финансова помощ с размера на помощта с размера на неизбираемите за подпомагане площи. Едно от изискванията да се приеме площта за неизбираема за подпомагане е когато контролиращото лице не е представило резултат за извършена проверка на място относно парцелите, заявени по направление "Биологично растениевъдство". От приетите за установени факти съдът е направил извод, че и описаното основание за отказ от подпомагане на 3, 10 ха не съответства на събраните доказателства. Съдът отделно от това от правна страна е приел, че административният орган е допуснал нарушение на принципите визирани в чл. 7 и 9 АПК и на чл. 35 и 36 гарантиращи спазването им. Административният орган според съда е допуснал нарушение на съществени административни правила визирани в чл. чл. 26, 28 и 34 АПК. В хода на развилото се административно производство, за което жалбоподателят, като заинтересована страна изобщо не е бил уведомен, административният орган не е събрал всички относими доказателства, не ги е изяснил, не е дал възможност на заинтересованото лице да се запознае с тях и съответно да представи своите доказателства. В приложените таблици към уведомителното писмо са посочени само правните основания, без посочването на фактите, което прави уведомителното писмо лишено от мотиви. Съдът е приел, че едва чрез заключението на вещото лице и събраните от него писмени доказателства е установено, какъв е размерът на площта, определена като неизбираема за подпомагане, както и причината затова. От събраните доказателства безспорно е установил, че контролиращото лице в срок е изпратило информацията за допуснатата от него грешка и то по искане на МЗХ, поради което посоченото правно основание за определяне на площта от 3, 10 ха като неизбираема за подпомагане е неправилно, както и фактическото основание за това. По така изложените съображения съдът е приел уведомителното писмо за валидно, но незаконосъобразно, поради което го е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Наведените доводи в касационната жалба относно необосноваността на съдебното решение са неоснователни. Съдът е събрал всички относими към спора писмени доказателства, изпълнявайки стриктно служебното начало в съдебноадминистративното производство, които е обсъдил ведно със заключението на експерта и е установил правилно фактите по спора. Изложените в касационната жалба оплаквания представляват повторение на становището на ДФЗ дадено до министъра на земеделието и храните. В тях дори не е разграничено, че предмета на жалбата е единствено до БЗС заявени по код АП 08. Нито един от заявените БЗС, четири на брой и по отделно описани с идентификационните им номера не е под изискуемия минимум, както неправилно се твърди в касационната жалба. Освен това събраните доказателства сочат на извършена корекция от контролиращото лице относно два от БЗС, за които своевременно са били уведомени както МХЗ, а така също и ДФЗ. Бездействието на административния орган не може да се вмени във вина на едноличния търговец - земеделски стопанин. Решението не е постановено и при допуснато нарушение на материалния закон. С оглед на изхода на спора искането на адвокат-пълномощника на ответната по касация страна следва да се уважи, като касаторът бъде осъден да заплати на Галя Гърбова направените от нея разноски пред касационната инстанция от 500 лв. Водим от горното и на основания чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение