Решение № 13011 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11856/2016 г.

Решение № 13011 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11856/2016 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Зам. Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 136, чрез юрк. Д. Г., срещу решение № 153 от 14.07.2016 г. по адм. дело № 86/2016 г. по описа на АС (Административен съд) - К., с което се отменя Уведомително писмо с изх. № 01-6500/823 от 15.01.2016 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по жалба на Б. Н. Л. Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са развити подробни съображения за така заявените пороци и се моли решението да бъде отменено изцяло и постановено ново, с което да се остави в сила обжалваното Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2015 г., като законосъобразно. Моли още да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на двете инстанции. От ответника Б. Н. Л. чрез пълномощника му адвокат Д. К. е постъпил Писмен отговор, в който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде оставено в сила, и да не се уважава касационната жалба. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва жалбата по изложените в писмения отговор подробни съображения. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Решението на Административния съд е правилно и не се налагат касационни основания за отмяна, поради което то следва да се остави в сила. С оглед датата на изпращане на касационната жалба чрез оператор на куриерски услуги BUL POST - 16.08.2016 г., настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 17.08.2016 г. в Административен съд - К. касационна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на 02.08.2016 г., и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 153 от 14.07.2016 г. по адм. дело № 86/2016 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Кюстендилският административен съд ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 01-6500/823 от 15.01.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на Б. Н. Л. от гр. Б. дол е отказано финансово подпомагане за кампания 2015 г. по направление "Биологично растениевъдство" на мярка "Агроекологични плащания" на осн. чл. 17, ал. 2, т. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.; ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагането на закона и с трети диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА Д. фонд "Земеделие", гр. С. да заплати на жалбоподателя Б. Н. Л. от гр. Б. дол, деловодни разноски общо в размер на 760,00 лева, от които 750,00 лв. - адвокатско възнаграждение и 10,00 лв. - държавна такса. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл. 149, ал. 1 АПК и е редовна от външна страна. Оспореното уведомително писмо представлява индивидуален административен акт, който пряко засяга права и законни интереси на жалбоподателя - с него се отказва финансиране по мярка за директни плащания. По същество съдът е приел, че жалбата е основателна. Констатирал е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с целта на закона, поради което се установяват отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. По-конкретно, на първо място съдът е посочил, че писмото е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, поради което е валиден административен акт. Позовал се е на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", на нормата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, съответстваща на законовата норма на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, както и на Заповед № ОЗ-РД/323 от 11.03.2015 г. На второ място съдът е констатирал, че оспореното уведомително писмо е в предвидената от закона писмена форма и има изискуемото по чл. 59, ал. 2 от АПК съдържание. За основателни съдът е приел възраженията на жалбоподателя, че същото е издадено при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е констатирал неизпълнение от страна на административния орган на задължението, предвидено в чл. 66, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. да укаже на кандидата, че не е приложил към заявлението за плащане документ по чл. 58, т. 1, б. "д" - сертификат за съответствие на продуктите с правилата за биологично производство, а писмо с такова съдържание е изпратено едва на 24.08.2015 г., т. е. далеч след изтичане на сроковете по чл. 11 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., което нарушение е квалифицирано като съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, имащо за последица незаконосъобразност на оспорения административен акт. Съдът е установил неизпълнение и на задълженията по чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК от страна на административния орган, тъй като не е извършил проверка и преценка на всички относими за случая доказателства - 3 броя сертификати, издадени от контролиращото лице "Б. Б." ООД, гр. П. за първите три години в рамките на общия петгодишен период на поетия агроекологичен ангажимент. Извън горното и в изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът, въз основа на анализ на относимите правни норми, е констатирал и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Посочил е безспорния факт, че въз основа на Декларация по чл. 34, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/2009 г. жалбоподателят Б. Н. Л. като приобретател е приел стопанството на прехвърлителя В. Т. Р., за което последния има поет ангажимент по мярка 214 от ПРСР за пет години и доколкото декларацията е одобрена по реда и на основание чл. 34, ал. 2 от Наредбата от изпълнителния директор на ДФЗ, то административният орган е надлежно уведомен за ангажимента на приобретателя по процесната мярка, за която правилно е прието в оспореното писмо, че приключва до края на 2015 г. В противоречие с писмените доказателства към преписката съдът е приел изводите на административния орган за непредставяне от заявителя на документ по чл. 58, т. 1, б. "д" вр. с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата, а именно на сертификат или писмено доказателства за съответствие на произведените продукти с правилата на биологичното производство. Констатирал е, че са представени преди крайната дата - 30.10.2015 г. три сертификата, които съответстват на образеца по Приложение ХII на Регламент /ЕО/ на Съвета № 889/2008 г., като е посочил, че относимите нормативни разпоредби не въвеждат изискване за конкретен период, за който да са издадени сертификатите за съответствие. Съдът е приел, че целта на въведеното изискване е да се удостовери чрез надлежен контрол от сертифицирано лице производство на растителни продукти по правилата на биологичното производство и в този смисъл съществена е агроекологичната дейност в стопанството, а не толкова субекта на извършването й, поради което жалбоподателят Б. Л., като е представил сертификати, издадени на името на прехвърлителя на стопанството В. Р. е изпълнил задължението си, и затова съдът е направил извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 17, ал. 2, т. 1 от Наредбата. В допълнение съдът е констатирал, че на името на жалбоподателя са издадени два сертификата и акцентирайки на Сертификат № 05100 от 11.09.2015 г., издаден след извършен на 03.09.2015 г. контрол от "Б. Б." ООД е направил извод, че оспорващия е предприел своевременно мерки за да получи в срок изискуемия документ, и изпращането на същия на 18.11.2015 г. на електронен адрес не е резултат от неправомерно поведение на земеделския производител. Не на последно място съдът е приел и че тълкуването на релевантната правна норма от административния орган е неправилно и в противоречие със заложените в чл. 1, ал. 2 на Наредбата цели на подпомагането, вкл. за държавна подкрепа за развитие на биологичното земеделие като екологосъобразен метод за селскостопанско производство, което пък е порок на административния акт по чл. 146, т. 5 от АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. П. А. съд К. е обжалвано УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА НЕИЗПЪЛНЕН АНГАЖИМЕНТ ПО МЯРКА 214 "АГРОЕКОЛОГИЧНИ ПЛАЩАНИЯ" ("АЕП") от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2015 г., с изх. № 01-6500/823 от 15.01.2016 г. С това писмо адресатът Б. Н. Л. от гр. Д., обл. К., ул. "С. Р. дивизия" № 41, ет. ..., с УРН: 613872 се уведомява, че Д. фонд "Земеделие" отказва финансово подпомагане за кампания 2015 по направление "Биологично растениевъдство" на основание чл. 17, ал. 2, т. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Писмото е подписано от Зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Ж. Ж. при условията на делегиране на правомощия съгласно Заповед № ОЗ-РД /323/11.03.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ "З" Р. П.. Уведомителното писмо е мотивирано и именно от изложените в него фактически обстоятелства и правни норми се налага извода, че то засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител Б. Н. Л.. Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК то подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК, за което вече няма никакъв спор в съдебната практика. Изложените от първоинстанционният съд подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт се споделят напълно и от настоящата касационна инстанция. По адм. дело № 86/2016 г. по описа на Административен съд - К. има много безспорни факти. Не се спори, че първоначалният кандидат за подпомагане В. Т. Р. е извършил прехвърляне на Общото заявление по директни плащания на площ и на стопанството на Б. Н. Л., по следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за национални доплащания на площ (НДП); Мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) и процесната Мярка 214 "Агроекологични плащания" - АЕП. Прехвърлянето е одобрено от ДФ "Земеделие" видно от Уведомително писмо изх. № 01-6500/2026 от 17.03.2014 г. и преобретателят следва да продължи извършването на агроекологичната дейност до края на петгодишния период, тоест да изпълни всички поети многогодишни ангажименти. Не се спори, че има издадени от контролиращото лице "Б. Б." ООД, гр. П. три броя Сертификати с № 02177 от 20.12.2011 г. за 2012 г., с № 02669 от 19.12.2012 г. за 2013 г. и с № 03315 от 10.10.2013 г. със срок на валидност 10.10.2014 г., на името на прехвърлителя на стопанството В. Т. Р.. От данните по делото се установява, че са издадени от същото контролиращо лице "Б. Б." ООД още два Сертификата с № 04254 от 23.10.2014 г. и с № 05100 от 11.09.2015 г., вече на името на Б. Н. Л.. Сертификат № 04254 от 23.10.2014 г., в който е отразена дата на извършен контрол 22.10.2014 г. е валиден до 23.10.2015 г., а Сертификат № 05100 от 11.09.2015 г., в който е отразена дата на извършен контрол 03.09.2015 г. е валиден до 11.06.2016 г. Очевадно е, че тези сертификати са съществували в правната действителност преди датата, на която е трябвало да бъдат представени - в срок до 30.10.2015 г., като последният сертификат е валиден и много след тази дата. Изпращането му по електронната поща от контролиращото лице на земеделския производител след посочената от административния орган дата за представяне, не може да се вмени във вина на кандидата, встъпил в правата и задълженията на поелия първоначално петгодишен ангажимент по Мярка 214 - АЕП В. Т. Р. Тези документи доказват по категоричен начин съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното производство по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 3 от приложимата за случая Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Формалното непредставяне в изискуемия срок, не може да се отрази негативно на правата на Б. Н. Л., още по-вече, че вече са били представени трите броя Сертификати, описани по-горе видно от Искане с вх. № 02-100-6500/1042 от 08.09.2015 г. в Областната дирекция на ДФ "Земеделие" гр. К. От изложеното следва извода, че не са били налице условията за отказ за финансово подпомагане за кампания 2015 г. по направление "Биологично растениевъдство". Възражението в касационната жалба, че растителните продукти били "биологични в преход" се прави за пръв път едва в касационното производство и е недопустимо за обсъждане, но въпреки това следва да се отбележи, че причината за отказа не е, че сертификатите не удостоверяват, че произведените от бенефициента растителни продукти са по правилата на биологичното производство, а че изискуемият документ е представен едва след изтичане на преклузивния срок, предвиден в чл. 58, т. 1, буква "д" от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. По изложените съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение на Административен съд - К. следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. При този изход на спора пред касационната инстанция, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, въпреки че са поискани своевременно. На ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, но само за тази инстанция. Видно от приложения на лист 15 по делото Договор за правна защита и съдействие от 05.10.2016 г., сключен между Б. Н. Л. като "клиент" и адвокат Д. Д. К., е договорено възнаграждение в размер на 700 лева, което е и изплатено. Тази сума следва да бъде присъдена в съответствие с точка 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според която, ако плащането е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Необходимо е да се отбележи, че не е коректно да се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на 750 лева, както и разноски за образуване на първоинстанционното производство в размер на 10 лева ДТ, така както е посочено в представения пред ВАС Списък по чл. 80 от ГПК защото, както се вижда от обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд вече е осъдил Д. фонд "Земеделие" да заплати на Б. Н. Л. деловодни разноски общо в размер на 760,00 лева, от които 750,00 лв. - адвокатско възнаграждение и 10,00 лв. - държавна такса. Изобщо този списък не следва да се взема предвид, защото в него на практика (може би поради грешка) няма описани разноски за второинстанционното касационно производство, каквото е настоящото, а има описани само разноски за първоинстанционно производство. А разноските са поискани своевременно в отговора на касационната жалба, както и в проведеното пред ВАС открито съдебно заседание. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,