Решение № 2433 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6086/2018 г.

Решение № 2433 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6086/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр. Русе, подадена чрез юрисконсулт Г. Димитрова, против решение № 13 от 30.03.2018 г., постановено по адм. дело № 516/2017 г. по описа на Административен съд – Русе, с която агенцията е осъдена да заплати на П. Кръстев сумата общо от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решенията, с които са отменени двете наказателни постановления. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон. Посочва, че по делото не е доказано настъпването на вреда, като също така не се дължат и лихви в тези производства. Поради изложеното се иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – П. Кръстев, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ ОДМВР гр. Русе е осъдена да заплати на П. Кръстев, сумата общо от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски възнаграждения в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 97/29.06.2017 г. на Началник сектор "ОП" Първо РУП при ОДМВР гр. Русе и НП № 17-1085-001101/31.05.2017 г. на Началник сектор "ПП" при ОДМВР гр. Русе, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на двете решения, с които са отменени наказателните постановления. За да уважи исковата претенция административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на ОДМВР гр. Русе. Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП № 97/29.06.2017 г. на Началник сектор "ОП" Първо РУП при ОДМВР гр. Русе, на П. Кръстев е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. С НП № 17-1085-001101/31.05.2017 г. на Началник сектор "ПП" при ОД на ОДМВР гр. Русе, на П. Кръстев е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца. По жалба на П. Кръстев е образувано АНД № 1381/2017 г. по описа на Районен съд Русе, който с Решение № 418/12.07.2017 г. отменил НП № 17-1085-001101/31.05.2017 г. Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила на 07.08.2017 г. На стр. 19 от делото на районния съд е приложен Договор за правна защита и съдействие от 10.07.2017 г. със страни П. Кръстев и адвокат Н. Йорданов, като посоченото адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева, платими в брой. По жалба на П. Кръстев е образувано АНД № 2030/2017 г. по описа на Районен съд Русе, който с Решение № 582/26.10.2017 г. отменил НП № 97/29.06.2017 г. Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила на 14.11.2017 г. На стр. 5 от делото на районния съд е приложен Договор за правна защита и съдействие от 10.07.2017 г. със страни П. Кръстев и адвокат А. Илиева, като посоченото адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева, платими в брой. Настоящата инстанция намира, че решението на административния съд съответства на материалния закон в частта, с която е уважена исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно в частта му, с която е уважена исковата претенция на П. Кръстев. Решението на административния съд е неправилно в частта, в която върху съответните суми, платени като адвокатско възнаграждение, и присъдени като имуществени вреди, е присъдена и законна лихва, считано съответно от 07.08.2017 г. и от 14.11.2017 г., което са датите на влизане в сила на решенията, с които са отменени двете наказателни постановления. Не може да се сподели разбирането на първоинстанционния съд, че законната лихва върху обезщетението за вреди се дължи, считано от датата на влизане в сила на решенията, с които са отменени двете наказателни постановления. Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като по исков ред се претендира възстановяването на съдебни разноски, които не могат да се търсят по друг ред поради липсата на уредба в съответния процесуален закон, приложение намира разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, според която когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе роля на покана, поради което законната лихва върху главницата се дължи от момента на подаване на исковата молба, в случая - от 22.12.2017 г. При отсъствието на сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна решението на административния съд, в частта, в която ОДМВР гр. Русе е осъдена да заплати на П. Кръстев обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 800 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2017 г., следва да бъде оставено в сила. Решението следва да се отмени в частта, в която в полза на П. Кръстев е присъдена законна лихва върху сумата от 400 лева, считано от 07.08.2017 г. до 22.12.2017 г. по отношение на НП № 17-1085-001101/31.05.2017 г., и в частта, в която в полза на П. Кръстев е присъдена законна лихва върху сумата от 400 лева, считано от 14.11.2017 г. до 22.12.2017 г. по отношение на НП № 97/29.06.2017 г. С оглед изхода на делото, с което решението по главния иск е оставено в сила, на касационния жалбоподател разноски не се дължат, а ответникът не претендира такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение