Решение № 5217 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 18/2010 г.

Решение № 5217 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 18/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Стара Загора, против решение № 298 от 10.11.2009 г. по адм. дело № 463 по описа за 2009 г. на Старозагорския административен съд, с което е отменена издадената от касатора заповед № РД-19-0428/20.08.2009 г. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 26, т. 5 от НРД 2006 г., неправилно прилагане на административнопроизводствени правила, необоснованост. Ответникът "Диагностично-консултативен център Поликлиника - Казанлък" ЕООД, гр. Казанлък, обл. Стара Загора, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Старозагорския административен съд е заповед № РД-19-0428/20.08.2009 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Стара Загора, с която на "Диагностично-консултативен център Поликлиника - Казанлък" ЕООД - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ - е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 450 лв. на основание чл. 238, ал. 3, т. 4, б. "а" от НРД 2006 г. за нарушение по чл. 26, т. 5 от НРД 2006 г., състоящо се в неправомерно получаване на парична сума от д-р Николай Тюфекчиев - хирург в поликлиниката - от ЗЗОЛ Йовка Гъдева Младенова за извършване на два консултативни домашни прегледа, които се поемат от бюджета на НЗОК. Решението на Старозагорския административен съд, с което оспореният административен акт е отменен, е постановено в нарушение на материалноправната норма на чл. 26, т. 5 във вр. с чл. 238, ал. 3, т. 4 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Изводът на съда за издаване на заповедта при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е неправилен и необоснован. След като е подложил на общи теоретични разсъждения правния характер на сключения между страните индивидуален договор, по който не е имало спор, съдът е стигнал до произволния извод за незаконосъобразност на акта поради взаимоизключващи се фактически констатации на административния орган и липса на правни изводи. Оспорената заповед съдържа подробно изложение на фактическите и правните основания за издаването й в съответствие с административнопроцесуалното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Приложена е санкция на правно основание чл. 328, ал. 3, т. 4, буква "а" от НРД 2006 г. (чл. 59, ал. 3, т. 3, б. "а" от ИД) за констатирано нарушение на чл. 26, т. 5 от НРД (чл. 7, т. 7 от НРД). В мотивите са подробно описани фактическите обстоятелства, установени в хода на административното производство с финансов протокол № Р-0887/31.07.2009 г. Финансовата проверка е започнала по подадената жалба на 07.07.2009 г. от ЗЗОЛ Емил Здравков Младенов, който се е оплакал, че през м. юни 2009 г. д-р Тюфекчиев е посетил два пъти дома на тежкоболната му майка ЗЗОЛ д-р Йовка Гъдева Младенова за извършване на първичен и вторичен консултативен преглед с медицинско направление бл. МЗ-НЗОК. Според жалбата лекарят е поискал 5 лв. за първото посещение и 15 лв. - за второто посещение. Подалият жалбата твърди, че е заплатил чрез гледачката на ЗЗОЛ Младенова общо 25 лв., от които при първия преглед 10 лв., а при втория - 15 лв. Според писмено обяснение на д-р Тюфекчиев той е взел общо 10 лв. за потребителска такса и за транспортни разходи. Направен е извод, че с получаването на парични средства за дейности, които се заплащат напълно от НЗОК, д-р Тюфекчиев неправомерно е поискал и получил "заплащане или доплащане" от ЗЗОЛ. Разпоредбата на чл. 26, т. 5 от НРД 2006 г. забранява на изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ да изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за дейност, която според договора се заплаща изцяло от НЗОК, извън предвидената в договора сума, с изключение на консумативи за определени клинични пътеки, в които изрично е посочено, както и случаите на договорено в НРД доплащане за стоматологични дейности. Получаването на заплащане или доплащане от ЗЗОЛ за дейности, които се заплащат напълно от НЗОК, е основание за прилагане на санкцията по чл. 238, ал. 3, т. 4 от НРД - финансова неустойка в размер 450 лв. за ДКЦ. По делото са приложени 2 бр. амбулаторни листове, удостоверяващи извършването на първичен и вторичен амбулаторни прегледи на ЗЗОЛ Йовка Иванова Младенова на датите 02.06.2009 г. и 03.06.2009 г. В писменото становище от 06.07.2009 г. д-р Николай Парашкевов Тюфекчиев е потвърдил, че всъщност е извършил два домашни прегледа по направление от личния лекар в дома на ЗЗОЛ Младенова. За прегледите е получил 10 лв. общо за потребителска такса, транспортни разходи и като израз на благодарност. Поради възникнал конфликт със сина на пациентката е възстановил сумата 5 лв., но не е получил заплащане за вложените консумативи за обработка на раната под локална анестезия. На основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително здравноосигурените лица заплащат на лекаря, лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение суми за всяко посещение - по 1 на сто от минималната работна заплата, установена за страната; лицата, навършили 60 години за жените и 63 години за мъжете, заплащат сумата от 1 лев. За извършените два домашни прегледа ЗЗОЛ Младенова, което по данни от амбулаторните листове е родено на 14.06.1928 г., дължи сумата 2 лв. За получените потребителски такси в размер на 2 лв. санкционираният изпълнител на специализирана извънболнична помощ не е представил издаден документ съобразно изискването на ал. 4 на чл. 37 от ЗЗО. В писменото си становище от 06.07.2009 г. д-р Тюфекчиев е признал, че е получил заплащане в размер на 10 лв. без да издаде отчетен документ, като последствие след подаване на жалбата е възстановил 5 лв. Фактът на получено заплащане в размер на 8 лв. за дейности, които напълно се заплащат от НЗОК, е безспорно установен от признанието на лекаря. Евентуално по-високият размер на неправомерно получената сума (според подалото жалбата лице 23 лв.) е ирелевантен спрямо наличието на нарушение по чл. 26, т. 5 от НРД 2006 г., състоящо се в получаване на суми за медицински дейности, които според договора се заплащат изцяло от НЗОК. В оспорената заповед не е уточнено дали в случая се касае за "заплащане" или "доплащане", но този пропуск е без значение за материалноправната законосъобразност на акта. Безспорно установено е извършено заплащане от ЗЗОЛ на работещия в лечебното заведение лекар Тюфекчиев на сума в размер на 8 лв. за медицински дейности, които се заплащат от НЗОК. Налице е фактическата предпоставка по чл. 238, ал. 3, т. 4, б. "а" от НРД 2006 г. за прилагане на санкция на "ДКЦ Поликлиника - Казанлък" ЕООД за извършено нарушение от негов лекар - специалист - финансова неустойка в размер на 450 лв. Оспорената заповед е издадена при спазване на процесуално- правните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като я е отменил, Старозагорският административен съд постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго решение по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Основателно е искането на РЗОК Стара Загора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 100 лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,