Решение № 6758 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13824/2014 г.

Решение № 6758 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13824/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Димитър Георгиев Димитров от гр. Ямбол срещу решение № 78 от 25.09.2014 г. по адм. дело № 108/2014 г. по описа на Административен съд Ямбол. Касаторът поддържа подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество. Твърди пороци, които според него обосновават липса на валидност на административния акт. Ответникът по касационната жалба, Директор на Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" при община Ямбол, не изразява становище по касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива съображения за валидност на обжалвания Акт за установяване на задължения по декларация № 992 от 13.05.2013 г. на Главен инспектор в Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" към община Ямбол. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Ямбол е отхвърлил жалба на Димитър Георгиев Димитров с възражения за нищожност на Акт за установяване на задължения по декларация № 992 от 13.05.2013 г. на Главен инспектор в Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" към община Ямбол. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна обстановка, която се споделя от касационната инстанция. Страните не спорят, че Акт за установяване на задължения по декларация № 992 от 13.05.2013 г. на Главен инспектор в Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" към община Ямбол е влязъл в сила административен акт, като жалбата срещу същия, подадена от Димитров е само с възражения за нищожност. Последните, съгласно нормата на чл. 149, ал. 5 АПК могат да се релевират без ограничение във времето. По делото няма спор и относно това, че за периода 2003 г. - 2006 г. Димитър Георгиев Димитров е собственик на лек автомобил "Форд Мондео", регистрационен № У9652АА. Същият е подал декларация по чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ за притежаван лек автомобил с вх. № 154/11.01.2007 г. С договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 19.01.2007 г., нотариално заверен, Димитър Георгиев Димитров е продал на трето лице собствения си лек автомобил, като в договора е удостоверен от нотариуса факта на представена квитанция за платен данък върху превозното средство без посочен номер, дата и сума по платежния документ. С процесния Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ № 992/13.05.2013 г. Главен инспектор в Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" към община Ямбол установява размер на начислени задължения-данък върху превозното средство, за периода 2003 г. -2006 г. както следва: - главница в общ размер 525,00 лв и лихва към 13.05.2013 г. в размер на 402.54 лв. С решение № 016/23.05.2014 г. Директор на Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" при община Ямбол отхвърля жалбата на Димитров с искане за прогласяване на нищожност на Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ № 992/13.05.2013 г. С писмо от кмета на община Ямбол/л. 28 по делото/, същият уведомява Димитров, че с квитанция № ГГ07-393/19.01.2007 г. Димитров е заплатил частично дължимия данък върху превозното средство, като въз основа на обжалвания Акт за установяване на задължения по декларация е образувано изпълнително производство за събиране на разликата, представляваща неизплатения данък. Тъй като Димитров е пропуснал преклузивния срок за оспорване на засягащия го административен акт с възражения за унищожаемост, в производството пред Административен съд Ямбол е пледирал единствено неговата нищожност. При тези данни, административният съд е формирал извод за валидност на оспорения пред него АУЗД. Актът е във валидна писмена форма, издаден от компетентен орган. Главен инспектор в Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" към община Ямбол, Радка Русева е определена със заповед № РД/02-00486 от 14.09.2012 г. на кмета на община Ямбол да издава Актове за установяване на задължения по чл. 107 ДОПК. Останалите възражения, касаещи пороци на процедурата и неправилно приложение на материалния закон, въведени от Димитров, са ценени от съда като такива, които не могат да обосноват извод за нищожност на акта, което е наложило отхвърлянето им като неоснователни. Решението е правилно. Предпоставките за възникване на задължението за заплащане на данък върху превозното средство са регламентирани в раздел IV, глава ПЪРВА на Закона за местните данъци и такси. За периода 2003 г. - 2006 г. Димитров е собственик на моторно превозно средство, за което с обжалвания АУЗД е начислен данък върху превозното средство. Обжалвайки оспорения акт с възражения за нищожност, Димитров излага съображения за нарушения на материалния закон и допуснати процесуални нарушения, които не могат да бъдат преценявани от съда в това производство, тъй като оспорваният АУЗД е влязъл в сила. Единствените възражения, които обосноват нищожност на АУЗД са разгледани от административния съд и са отхвърлени като неоснователни и те касаят компетентността на органа, издал обжалвания АУЗД и формата на този акт. В действителност, с данъка по чл. 52, т. 1 от ЗМДТ се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. От данните по делото се установява регистрация на автомобила в България на 25.01.2005 г., но въпреки това е начислен данък от 2003 г. до 2006 г. Също така, в действителност, от данните по делото се установява удостоверяване от страна на нотариус прилагане към нотариално заверения договор за покупко-продажба на превозното средство на квитанция за платен данък върху същото към 19.01.2007 г. Изписаният платежен документ е без дата, номер и сума. Безспорно се установява също издаване на АУЗД извън срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК, както и след изтичане на давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Поставя се въпроса и относно приложението на чл 107, ал. 3 ДОПК като правно основание на акта. Всички тези възражения на касационния жалбоподател всъщност представляват възражения за нарушаването на материалноправни разпоредби и допуснати процесуални нарушения при издаване на АУЗД, които приоритетно сочат на основание за унищожаемост, респ. - отмяна на акта. Подаването на жалбата след преклузивния срок за оспорването му ограничава предмета на съдебния контрол единствено до проверка на неговата действителност, която не включва пороците обосноваващи унищожаемост. Текстът на чл. 109, ал. 1 ДОПК съдържа преклузивен срок за образуване на производство за установяване на задължения за данъци по ДОПК, поради което относимата норма е тази, действаща към момента на издаване на АУЗД. Изтичането на срока по този текст към момента на издаване на акта може да обоснове единствено извод за допуснато съществено процесуално нарушение в производството по издаване на същия, което е преклудирано възражение поради изтичане на преклузивния срок за обжалване на АУЗД с възражения за унищожаемост. Същото касае и срока по чл. 171, ал. 1 ДОПК, с тази разлика, че това е материалноправна норма и за част от периода приложима е тази по чл. 140 ДПК (отм.). Приложимата разпоредба за погасителната давност на данъчни задължения за 2003 г. е чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.), тъй като те са възникнали именно при действието на този кодекс. Дори и при направено възражение от касатора за изтекла давност и изтекла такава по отношение на процесните задължения, това възражение е релевантно при проверката на пороците, обосноваващи унищожаемост, а не нищожност на АУЗД. И не на последно място, същото касае и приложението на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Граматическото и систематичното тълкуване на чл. 106 и чл. 107 ДОПК води до извода, че законодателят е ограничил хипотезите, при които може да се издаде АУЗД. Дали е налице някоя от посочените в тези текстове хипотези, е въпрос касаещ материалната законосъобразност на акта. Касационната инстанция споделя извода на административния съд, че съгласно правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо в административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето (арг.: чл. 149, ал. 5 АПК). Настоящата инстанция намира, че издаването на АУЗД в нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК, чл. 171, ал. 1 ДОПК и чл. 107, ал. 3 ДОПК може да води до квалифициране на същия като материално незаконосъобразен или издаден при нарушение на процедурата по издаването му /в хипотеза на нарушение по чл. 109, ал. 1 ДОПК/, но порокът не обуславя извод за нищожност. Фактът, че в хода на производството органът следва да издаде акта при определени предпоставки, в определен срок, както и да приключи същото в рамките на давността, налага извода, че това са дейности, които са част от установяването на задължението, част от правомощията на органите по приходите. В този смисъл, унищожаем е този акт, при който липсва нормативно условие, за да породи правни последици. При унищожаемостта порокът не засяга самото съществуване на волята и на самия акт, а неговото правно действие. Видно от данните по делото, органът по приходите е действал в изпълнение на правомощията, предоставени му с разпоредбата на чл. 4 ЗМДТ, като е издал процесния АУЗД на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, по отношение на лице, което според подадената пред данъчната администрация декларация от 2007 г. се легитимира като собственик на автомобила. Липсват пороци, които да обосновават извод за нищожност на АУЗД, тъй като има валидна воля на компетентен орган в писмена форма. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Същото е постановено при спазване на процедурата по разглеждане на делото, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд