Решение № 1127 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7963/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение 9334 от 20.06.2024 г., постановено по адм. дело 1638/2024 г. Административен съд София - град (АССГ) е отменил по жалба на Герагиър ЕООД Решение 32-692155/10.01.2024 г., издадено от директор на Териториална Дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници , с което по митническа декларация (МД) MRN 21BG001008029700R8/13.01.2021 г. за внесената и допусната до свободно обращение стока са определени допълнителни задължения за мито в размер на 2 806,33 лева и данък добавена стойност (ДДС) в размер на 6 173,93 лева. С решението в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1550,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Ж. И. Савова. В същата са наведени твърдения за неправилност на решението на АССГ, в подкрепа на които са изложени доводи. Представено е и становище. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него - да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на дружеството срещу митническия акт. Претендира се присъждане на разноски за държавна такса, а също и за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции съгласно представен списък с разноските. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Герагиър ЕООД, с ЕИК: 205618180, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя С. Я. Г., чрез процесуален представител адв. В. В. Чаушев от САК, взима становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в отговор. Претендират се разноски за касационното производство по представен списък и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение 32-692155/10.01.2024 г., издадено от директор на ТД Митница Бургас при Агенция Митници , с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, буква а , § 2 и § 3, чл. 85, § 1, чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 56, чл. 66, ал. 1, т. 2, чл. 67, ал. 1 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, за стока по МД с MRN 21BG001008029700R8/13.01.2021 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 34 863,31 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 2 806,33 лева и ДДС в размер на 6 173,93 лева. Като длъжник за заплащане на задълженията е определен Герагиър ЕООД. Административен съд София - град е приел от фактическа страна, че на 13.01.2021 г. в МП Пристанище Бургас Център е подадена митническа декларация с MRN 21BG001008029700R8, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение, описана като употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: BMW; модел: 330XI; тип: 330XI; първа регистрация: 01.01.2020 г.; цвят: 0; раб. обем: 2500 куб см; двиг. : не се чете; шаси : 3MW5R7J09L8B06490 , код на държавата на изпращане/износ Канада (кл. 5/14); условие на доставка CFR Стойност и навло (кл. 4/1); код по ТАРИК - 8703 23 90 (кл. 6/14); метод за определяне на стойността стойност, основана на наличните данни авариен метод (чл. 74, § 3 от Кодекса) (кл. 4/16); цена на стоката и валута 6 800.00 BGN (кл. 4/14 и кл. 4/10); идентификационен номер на контейнера FFAU2021509 (кл. 7/10). При подаване на декларацията пред митническите органи (МО) са представени: фактура RA-E20111702/17.11.2020 г., издадена oт 9396-9053 QUEBEC Inc , 7405C rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9; опаковъчен лист RA-E20111702/17.11.2020 г., издаден oт 9396-9053 QUEBEC Inc , 7405C rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, PERMIT-V. PORTION L5936529; морска товарителница MEDDUMC876072 и оценителски доклад от 13.01.2021 г., издаден от независим оценител. За извършения внос са начислени мито в размер на 680,00 лева и ДДС в размер на 1496,00 лева, при МС в размер на 6 800,00 лева. Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в т. ч. препратеното от канадските митнически власти Canada Border Services Agency до териториални дирекции на Агенция Митници писмо с рег. 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ; извършения в тази връзка последващ контрол, при който са анализирани всички постъпили документи, включително и постъпилата с писмо с рег. 32-470240/10.07.2023 г. информация за автомобил със същите характеристики, идентичен VIN (номер на шаси), номер на контейнер, получател и вносител на стоката и номера на канадската износна декларация, в резултат на който анализ е установено несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 6 800 BGN спрямо представената от канадските митнически власти цена в размер на 27 934 CAD; възникналите в тази връзка основателни съмнения относно действителната цена на стоката и елементите, които се прибавят към нея; извършения последващ контрол; разменената кореспонденция между страните и представените от страна на дружеството допълнителна и информация и следните документи: оферта за ремонт на част от автомобила от Автохит Трейд ООД; фактура 0000000408/22.03.2021 г. от Евас Импекс ЕООД; работна карта за ремонт на част от автомобила; спецификация 07/0000323047/16.07.2021 г. от Автохит Трейд ООД; мотивите на митническите органи да приемат, че са налице основателни съмнения относно МС на стоката, определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на базата на оценителски доклад от 13.01.2021 г., издаден от независим оценител, а също и основанията им да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент при съобразяване принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от Регламента, предвид което митническата стойност е определена въз основа на наличните данни на територията на Съюза, представляващи електронна информация за износ от системата на канадските власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада. На първо място първоинстанционният съд е приел, че митническият акт е издаден от компетентен орган и при спазване на изискването за форма и съдържание. Прието е още, че при издаването на акта са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ обстоятелство, представляващо според съда самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Наред с това, АССГ е приел, че оспореното митническо решение е издадено в противоречие с материалния закон, като мотивите му в тази посока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност. 2. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е посочено, че във връзка с предоставена от канадските митнически власти информация и установени несъответствия по отношение на декларираната в МД цена спрямо представената от канадските митнически власти цена, внесеният с процесната МД пътнически автомобил катастрофирал е бил предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена на придобиване на превозното средство, тъй като у митническия орган са възникнали съмнения относно декларираната цена на придобиване. 3. Прието е също така, че за да обосноват основателни съмнения относно декларираната стойност по проверяваната МД, МО са се позовали на предоставената в електронен формат информация от канадските митнически власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, и в частност и стоката, предмет на разглежданата в производството МД. 4. Анализирайки доказателствата по делото административният съд е приел, че принципно информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа Канада, но същата, макар да има официален характер, според съда удостоверявала единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Съдът е приел, че доколкото предоставената информация не била съпроводена с документите, въз основа на които е съставена, то същата не представлявала надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал.1 от ЗМ. Според съда е останало неустановено на какви доказателства се основава информацията, посочена при деклариране на износа, като липсвала и информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност - дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална, не е достатъчно според съда, за да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. Предвид това според съда не можело само въз основа на представената обобщена информация за износ на дадена стока да се приеме, че декларираната при износа стойност е действителната стойност. 5. Освен това съдът е приел, че при наличието на валидни документи за стойността на внесения автомобил, които по същество не са били оспорени от митническите органи, липсвали основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. 6. Въпреки изложеното административният съд е приел, че преди да прибегне към определяне на МС по реда на 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., митническият орган не е спазил изискването да изчерпи установените в чл. 74, § 2 вторични методи по букви от а до г , като в тази връзка счита, че мотивите, с които последните са отхвърлени като неприложими, са твърде общи и съдържащи недоказани твърдения. Прието, че при използването на вторичните методи митническият орган не е положил дължимата грижа да проучи всички източници на информация, с които разполага, поради което изводите му за неприложимост на вторичните методи за остойностяване са приети за незаконосъобразни. 7. Наред с това за неправилно е прието и приложението на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., тъй като МС на внесения автомобил е определена въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока. Изложеният подход, според съда, е недопустим на основание чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, според който МС не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения митнически акт и основателност на жалбата. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. В касационната жалба на директора на ТД Митница Бургас се правят оплаквания за неправилност на решението. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорения митнически акт са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ. В тази връзка е посочено, че доколкото в процесния случай по отношение на стоката, декларирана с процесната МД, е осъществен контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, при който единствено е проверена точността и пълнотата на информацията в конкретната МД, то издаването на нарочна заповед не е необходимо. На следващо място са изложени аргументи, че след анализ на възможността за определянето на МС при последователно прилагане на вторичните методи, регламентирани в чл. 74, § 2 от б. а до б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 г., митническият орган обосновано е преминал към резервния метод по чл. 74, § 3 от МКС, определяйки новата МС на база на наличните данни на територията на Съюза, получени по линия на международното сътрудничество от канадските митнически власти. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Неправилно административният съд е приел наличие на съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в липса на заповед за възлагане на последващ контрол. В настоящия случай, по отношение на МД е извършен последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, т. е. проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи. За този вид проверка не е предвидено издаване на нарочна заповед за възлагане. Такава заповед според разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ се издава, съответно - връчва на декларатора при извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, където не попада настоящият случай. Неправилно е и решението по същество на спора. По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалният закон. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а до г от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато МС не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. От данните по делото е видно, че в конкретния случай основателните съмнения на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава Канада, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. Съобразена е също така липсата на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура RA-E20111702/17.11.2020 г., а също и отсъствието на представен документ за извършено плащане по сделката обстоятелство, неизключващо възможността за направено доплащане на процесния автомобил. Изводите на административния съд, че митническият орган неправилно се е позовал единствено на предоставената в електронен формат информация от канадските митнически власти, представляваща данни от износната декларация за горецитирания автомобил, игнорирайки определената на база представените документи за продажба стойност и определяйки вместо това нова МС на внасяния автомобил, не се споделят от настоящия съдебен състав. Писмото и съдържащата се в него информация, предоставени от канадските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което включената в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Въпреки дадената му възможност, адресатът на акта не е оспорил така посочената стойност. Представената към писмото на канадските митнически власти износна декларация е частен документ, доказателствената стойност на която следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. В тази връзка следва да бъде посочено, че освен представената от Герагиър ЕООД фактура, която не съдържа подписи и печат, а също и представените: оферта за ремонт на част от автомобила от Автохит Трейд ООД; фактура 0000000408/22.03.2021 г. от Евас Импекс ЕООД; работна карта за ремонт на част от автомобила и спецификация 07/0000323047/16.07.2021 г. от Автохит Трейд ООД, по делото липсват други доказателства договор или потвърждение от продавача за цената на покупко-продажбата. С оглед тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитира въпросната износна декларация с аргументи, че тя не е оспорена от задълженото лице, както и че е подадена от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната (пазарната цена) - така или иначе за износителя/продавача не възникват митнически задължения. Предвид изложеното следва да се приеме, че наличието на основателни съмнения е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. На следващо място според настоящата съдебна инстанция при определяне на пазарната цена на превозното средство митническият орган правилно е приложил материалния закон, тъй като същата е определена при последователно изследване на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, съответно - на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. а от регламента за наличие на идентични стоки административният орган е стигнал до извода, че не може да определи МС въз основа на такива, тъй като липсвала информация в митническата информационна система МИСЗА за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне, за допуснати за свободно обращение стоки, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която е произведена и декларираната стока и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, като е взето предвид и недостатъчното и непълно описание на стоката в МД, включително и на документите за техническото състояние на декларираното превозно средство. Административният орган е разгледал дали е възможно МС да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква б . Посочено е, че този метод също е неприложим, тъй като в МИСЗА липсвала информация за внос за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни технически характеристики, степен на щета и съставни части с декларираната стока - обстоятелство, даващо им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати в свободно обращение в приблизително същото време. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третият метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква в от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсвала база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия па Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоката от проверяваното дружество, като тази цена се намалявала с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 74, § 2, буква г от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена предвид това, че липсвала информация за размера на сумите, които съставляват изчислената стойност. Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният автомобил е такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатите превозни средства, които ги отличават от всички останали превозни средства от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на вещта, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят автомобили с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на МС по посочения по-горе ред. Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната МС в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Доколкото МС на автомобила е определена на база наличните данни на територията на Съюза, част от които е станала и електронната информация за износ посредством предоставянето ѝ от канадските митнически власти, не могат да бъдат споделени мотивите на АССГ, че същата е недопустимо определена с оглед разпоредбата на чл. 144, § 2 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на процесното превозно средство с подадената от Герагиър ЕООД МД, правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от дружеството в посочените в решението размери. По този начин директорът на ТД Митница Бургас при Агенция Митници е постановил законосъобразен административен акт. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Герагиър ЕООД против Решение 32-692155/10.01.2024 г., издадено от директор на Териториална Дирекция Митница Бургас при Агенция Митници , с което по МД с MRN 21BG001008029700R8/13.01.2021 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова МС в размер на 34 863,31 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - мито в размер на 2 806,33 лева и ДДС в размер на 6 173,93 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Агенция Митници , в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на акта и касатор, разноски по делото в размер на 470,00 лева, включващо заплатена държавна такса в размер на 70,00 лева и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции от по 200,00 лева за всяка, определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,