Решение № 9016 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5166/2014. г.

ВАСIII отделение27.06.2014 г.докладчик Светлана Борисова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 251 от 21.02.2014 г. по адм. дело № 2110 от 2013 г. на Административния съд - Бургас. ОСЪЖДА Областната администрация - гр. Бургас, да заплати на "Сентрал парк Бургас" ЕООД - гр. Бургас, ул. "Сердика" № 2А, сумата 600 (шестстотин) лева, представляваща разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9016 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5166/2014. г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от областния управител на област Бургас и от "Бутед" АД - гр. Бургас, срещу решение № 251 от 21.02.2014 г. по адм. дело № 2110 от 2013 г. на Административния съд - Бургас. В жалбата си областният управител излага доводи за недопустимост на решението и прави алтернативно възражение за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Твърди, че както обжалваната заповед, така и отменените с нея заповеди представляват вътрешнослужебни актове без конститутивен ефект. Те не засят правото на собственост на никоя от страните по делото, поради което не подлежат на обжалване. Именно поради техния характер при издаването на обжалваната заповед е неприложим редът за възобновяване на производството по глава седма от АПК. В касационната жалба на "Бутед" АД - гр. Бургас, се навеждат същите доводи за недопустимост на решението и алтернативно за неговата неправилност. Касационните жалбоподатели молят да бъде обезсилено, респ. отменено, обжалваното решение, като процесуалният представител на "Бутед" АД претендира заплащането на разноски по делото. Ответникът по жалбата - "Сентрал парк Бургас" ЕООД, редовно призовано, се представлява от адв. Златинова. Оспорва касационните жалби. Върховният административен съд вече е преценил допустимостта на жалбата. Изведените правни основания не дават право на областния управител да отменя заповедта. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Сочените касационни основания за обезсилване на решението са несъстоятелни. С влязло в сила определение на Върховния административен съд по адм. дело № 13970 от 2013 г. е прието, че процесната заповед на областния управител има белезите на индивидуален административен акт. Съдът правилно и обосновано е приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният орган не е спазил реда по чл. 99 и сл. от АПК. Решението на Административния съд - Бургас, е правилно и следва да остане в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № РД-09-79 от 2.08.2013 г. на областния управител на област Бургас. Изводите си за незаконосъобразност на оспорената заповед обосновават с това, че при издаването й областният управител не е спазил реда за възобновяване на административното производство по чл. 99 и сл. от АПК. Възражението за недопустимост на решението касационната инстанция преценява във връзка с определение № 14605 от 6.11.2013 г. по адм. дело № 13970 от 2013 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение. С определението е прието, че оспорената пред Административния съд - Бургас, заповед представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК и подлежи на съдебен контрол. На основание чл. 224 във вр. с чл. 236 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Поради това решението е допустимо, а разгледано по същество, е правилно. Съдът е обсъдил всички възражения на страните и е постановил съдебния си акт в съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд - Бургас, е била законосъобразността на заповед № РД-09-78 от 2.08.2013 г. на областния управител на област Бургас, с която са отменени издадени от същия административен орган предходни заповеди № РД-17-2/31.05.2013 г. и № РД-11-246/12.06.2013 г. С първата заповед е извършена корекция в акт за частна държавна собственост № 2150/7.11.1997 г., а с втората е разпоредено отписване от регистрите за държавна собственост в полза на "Сентрал парк Бургас" ЕООД на имоти, находящи се в гр. Бургас. Заповедта - предмет на разглеждане в настоящото производство, е издадена на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДС и поради това, че преди подаване на заявлението от "Сентрал парк Бургас" ЕООД за издаване на заповед № РД-17-2/31.05.2013 г. е образувано гр. дело № 544/2012 г. между "Бутед" АД и "Сентрал парк Бургас" ЕООД по спор за собственост върху посочените в заявлението сгради. Съответни на закона са изводите на съда, че обжалваната заповед, с която се отменят други две предходни заповеди на областния управител, би следвало да е издадена в производство по чл. 99 и сл. от АПК. По този ред административният орган може да отмени влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда. От данните по делото става ясно, че заповед № РД-17-2/31.05.2013 г. е била обжалвана пред съда по жалба от 25.06.2013 г. и с определение № 623/17.01.2014 г. по адм. дело № 16179/2013 г. на Върховния административен съд производството по делото е било прекратено. От това следва, че към датата на издаване на процесната заповед от областния управител - 2.08.2013 г., не са били налице предпоставките на чл. 99, ал. 1 от АПК заповедта да бъде отменена. Посоченото от областния управител основание за издаване на процесната заповед - чл. 79, ал. 3 от Закона за държавната собственост, е несъвместимо с хипотезата на отмяна на административен акт, издаден от същия административен орган. В разпоредбата е посочено, че споровете за материално право се решават по съдебен ред. Фактът, че за имотите, засегнати от извършената промяна в акта за частна държавна собственост, се води спор за собственост, не предоставя законова възможност на областния управител да отменя свои заповеди без спазване на съответната процедура. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че възраженията на касационните жалбоподатели са неоснователни. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

2