Решение № 6476 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6375/2015 г.

Решение № 6476 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6375/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Л. Н. против решение № 2325 от 6.04.2015 г. по адм. дело № 8624/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Н. против решение № Ж-219/12.08.2014 г. на Комисията за защита на личните данни. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на Комисията за защита на личните данни да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът Комисия за защита на личните данни оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на комисията се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "М." ЕАД, гр. София също оспорва касационната жалба. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Ответникът "Н. г." ООД, гр. София не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението Административен съд София - град е постановено при съществени нарушени на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд не извършва проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Направен е декларативен извод, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е постановено при спазване на административнопроизводствените правила, без фактически да е изследвана процедурата по издаване на акта и без да са обсъдени възраженията на жалбоподателя Я. Н. за допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 35 от АПК. Освен това в противоречие с нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК от страна на съдебния състав не е изяснен действителния смисъл на възражението на жалбоподателя за недостоверност на представената от "Н. г." ООД пред Комисията за защита на личните разпечатка с данни за изпратен SMS от мобилния му телефон. В тази насока на страната не са дадени указания и съответно не е проявена активност за изясняване на доказателствената стойност на документа чрез разпределяне на тежестта на доказване съобразно изискванията на чл. 170 от АПК във връзка с чл. 194 от ГПК, ако се прецени, че твърденията са за неистинност на същия. По този начин решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Решението на Комисията за защита на личните данни, с което е отказано разпечатката да бъде изключена от доказателствения материал по административната преписка, не може да бъде взето предвид. Този акт изразява единствено становището на административния орган, което не е задължително за съда, още повече, че въпросът за истинността на документа не е обсъждан, а и комисията не разполага с правомощия в тази насока. Ето защо доводите на ответника Комисия за защита на личните данни в обратния смисъл са неоснователни. В нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт не са обсъдени и всички доводи и възражения на жалбоподателя. Съображенията на Николов за допуснати от комисията съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и възражението относно действието на чл. 63, ал. 4 от Закона за хазарта не са коментирани, а в противоречие с чл. 172а, ал. 2 от АПК по тези доводи на жалбоподателя в съдебния акт не са изложени мотиви, които да обосноват заключенията на съда за тяхната неоснователност. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването с посочените процесуални норми, създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за незаконосъобразност на административния акт е направен, без на страните да са изяснени релевантните за спора факти и без на страните да е дадена възможност да представят доказателства. Липсата на мотиви относно направените от съдебния състав изводи от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебния акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. С оглед изложеното по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София - град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да изясни действителния смисъл на направеното от жабоподателя възражение за недостоверност на представената разпечатка и съобразно това да разпредели тежестта на доказване като вземе предвид изискванията на чл. 170 от АПК и чл. 194 от ГПК, като постави конкретни указания на страните в този смисъл. След събиране и преценка на относимите доказателства, включително на тези, представени съобразно указанията, съдът следва да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,