Решение № 2497 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5645/2019 г.

Решение № 2497 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5645/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на общински съвет – Търговище, представляван от неговия председател, против решение № 28/11.03.2019 г., постановено по адм. дело № 212/2018 г. по описа на Административен съд Търговище в частта, в която е отменена изцяло разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общински жилища. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяната му в обжалваната част, а алтернативно – за постановяване на друго решение, с което се отменя разпоредбата в частта "на които поне един от членовете от семейството/ домакинството е български гражданин". Ответникът – Окръжна прокуратура Търговище не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема решението за недопустимо в частта, в която разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от оспорената наредба е отменена извън израза: "на които поне един от членовете от семейството/ домакинството е български гражданин". Съгласно чл. 7, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт право да кандидатстват и да бъдат настанявани в общински жилища под наем от тази наредба имат нуждаещи се от жилище граждани и техните семейства/ домакинства, на които поне един от членовете от семейството/ домакинството е български гражданин и когато всички отговарят на изброените в нея условия по т. 1 – т. 7. С протеста на прокурор от Окръжна прокуратура – Търговище нормата се оспорва само в частта, в която спрямо лицата при упражняване на правото за настаняване под наем в общински жилища е въведено изискване един от членовете на семейството/ домакинството да е български гражданин. Като отменя изцяло разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от наредбата, съдът излиза извън предмета на оспорване. Решението, с което нормата е отменена в нейната цялост е недопустимо като постановено при липса на надлежно подадено оспорване, поради което следва да бъде обезсилено извън посочения израз, а производството по делото – прекратено в тази част на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Обжалваното решение в останалата му част е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен е изводът на съда за незаконосъобразност на разпоредбата в частта, в която касаторът предвижда като условие за кандидатстване и настаняване в общински жилища под наем нуждаещи се лица и техните семейства, "на които поне един от членовете от семейството/ домакинството е български гражданин". Правилно е заключението, че разпоредбата в оспорената й част ограничава правата на чужденците и представлява основана на гражданството дискриминация. Съгласно първоначалната редакция на чл. 43 от Закона за общинската собственост (ЗОС) в жилищата за отдаване под наем се настаняват нуждаещи се от жилища български граждани, чиято жилищна нужда се установява при условия и ред, определени с правилника за прилагане на закона. С изменението на цитираната норма – ДВ, бр. 101/2004 г. отпада изискването нуждаещите се лица да са български граждани. При тези данни правилно съдът се позовава на нормата на чл. 26, ал. 2 от Конституцията на РБ, съгласно която чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. В ЗОС отпада изискването нуждаещите се лица, които имат право на настаняване в общински жилища да са български граждани, поради което правилно е прието, че нормата от подзаконовия нормативен акт в оспорената част е в противоречие със закона и Конституцията на РБ. С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно в частта, в което разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от наредбата е отменена по отношение на израза: "на които поне един от членовете от семейството/ домакинството е български гражданин". Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна и същото в тази част следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,