Решение № 11049 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6254/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба временно изпълняващ длъжност кмет на община Благоевград Ясен Попвасилев, чрез процесуалния представител юрисконсулт Янева, по представено пълномощно срещу решение 761 от 26.4.2021г., постановено по адм.дело 80 по описа за 2021г. на административен съд Благоевград, с което е отменена заповед 4 от 11.1.2021г. на кмета на община Благоевград. Твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба като сочи и аналогична съдебна практика. Иска отмяна на съдебния акт и да се постанови решение по същество и алтернативно да се върне делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд. В представено писмено становище от кмета на община Благоевград Илко Стоянов, чрез юрисконсулт Янева от 11.10.2021г. се поддържат изложените основания за отмяна на съдебния акт, претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По делото е представен отговор от 7.6.2021г. от Пъпиаш ЕООД, представлявано от управителя Пройкова и адвокат Зотева. В него се оспорва така подадената касационна жалба и се поддържа становище за правилност на решението на административния съд. Развива подробни доводи и в представена по делото писмена защита от 29.9.2021г. Претендира заплащане на направените за тази инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е била заповед 4 от 11.1.2021г. на кмета на община Благоевград. С нея е било наредено да бъде иззет недвижим имот, представляващ самостоятелна сграда с идентификатор 04279.614.80.1 по КК на Благоевград, частна общинска собственост, съгласно Акт 3095 от 4.7.2014г., брой етажи 2, застроена площ от 119 кв.м. с административен адрес гр.Благоевград, кв.Вароша, Мощанска къща , който имот да бъде иззет от Пъпиаш ЕООД, представлявано от Н. Червенкова. Съдът е обсъдил представените доказателства от двете страни и е направил съответните фактически установявания. Приел е, че според тези данни наемателят е платил до края на календарната година задълженията си към общината относно местните данъци и такси, както и, че пак според тези данни плаща наемната цена в съответните срокове. Посочил е, че поради конкретни факти в процесната заповед не може да бъде установено нито системното неплащане на наемната цена, нито липсата на заплатени задължения към общината. Извел е и правните изводи за липса на мотиви нарушение на процесуалните правила за издаване на административни актове, липса на конкретни посочени закъснения при платена наемна цена основание за прекратяване по сключения договор. Поради което е отменил процесната заповед. Решението е правилно. Не са допуснати от съда съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.209 т.3 пр.2 от АПК, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Не може да бъде споделено оплакването на касатора относно липса на разпределение на доказателствената тежест от страна на административния съд. Видно от стр.122 на делото пред първата инстанция, макар и формално, съдът е изпълнил това си задължение като е посочил в разпореждане от 2.2.2021г., че в тежест на оспорващия е да докаже твърденията си и в тежест на административния орган е да събере и представи доказателство относно фактите, изложени в административния акт. При ясната формулировка на спора относно прекратяване на наемно правоотношение и изваждане от имот основания по чл. 65 от Закона за общинската собственост, независимо от липсата на конкретика в така оформеното разпореждане за всяка от страните е ясно, че трябва да доказва твърденията си. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. Оплакването на касатора и в тази насока е неоснователно. За да се издаде процесната заповед, в нея следва да са налице конкретни факти данни за закъснели плащания на наемната цена, неплащане до края на календарната година на задълженията към общината и т.н. Такива конкретни данни в процесната заповед, включително и в отправеното писмо до наемателя, няма. След като не може да се установи за кои месеци е налице такова закъснение и дали за 2019г. е налице неплащане в срок на общинските задължения, то правилно съда е приел, че заповедта не е надлежно фактически мотивирана и е отменил издадения акт. Не могат да бъдат споделени разсъжденията на съда относно задължителното съотношение на факти и правни основания. Правното основание за издаване на заповедта е чл.65 ал.1 от Закона за общинската собственост. Останалото представляват фактически мотиви за издаването й, включително нарушенията, обосновани с текстове от договора за наем чл.18 ал.2 т.3 и т.5. Първата съдебна инстанция е инстанция по същество и следва при определени факти да направи преценка и на правните основания за това, стига фактическите такива да са достатъчно ясни конкретни. Липсата на такава конкретика в настоящата заповед я прави незаконосъобразна. Ако липсват конкретни констатации на административния орган, няма как задълженото лице да представи свои доказателства за защита. Споровете относно сключване, изпълнение и прекратяване на наемно правоотношение в огромната си част са достатъчно формално известни и няма сложност в изграждането на фактическите тези в административните актове, отнасящи се до всеки етап от развитието на наемното правоотношение. Още повече, че след като за административния орган, в случая собственик на имота, е налице право на прекратяване при определени условия, именно защото е такъв административен орган, то в негово абсолютно задължение е да изложи всички фактически основания като излезе от популярните общи фрази и наложи необходимата конкретика по всеки от казусите си. Не могат да бъдат споделени и допълнителните съображения относно извършваната дейност от дружеството ответник във връзка с ползването на имота или постиженията му, не защото не са важни, защото нямат отношение към задълженията по договора за наем. Всички допълнителни въпроси, които касаят възможностите като туристическа дестинация, ползите, както и затрудненията, свързани с епидемиологичната обстановка биха били предмет на обсъждане и предоговаряне единствено със собственика на имота община Благоевград. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника се дължат разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие сумата на адвокатското възнаграждение е 600 лв. Направено е възражение за прекомерност, което настоящата инстанция приема за основателно предвид фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде присъден размер от 300 лв. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение