Решение № 4457 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9350/2015 г.

Решение № 4457 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9350/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 179 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 66, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН). Образувано е по жалба на Б. С. К. от гр. В., против Заповед № РД9Р-6 от 17.04.2015 г. на Министъра на културата, с която е променен статута на архитектурно- строителна недвижима културна ценност на обект "Средновековен манастир в м. "Караач теке" от категория "Местно значение" в категория "Национално значение" и са определени териториалния обхват на груповата археологическа недвижима културна ценност и границите на нейната охранителна зона. Посочени са предписанията за опазване на територията на груповата археологическа недвижима културна ценност и територията на охранителната зона, съгласно Протокол от 9.05.2013 г. на междуведомствената комисия, назначена в изпълнение на Заповед № РД-9К-67/26.04.2013 г. на Министъра на културата. В жалбата са изложени оплаквания относно териториалния обхват и границите на зоната. С Протоколно определение от 13.03.2017 г. е заличен като страна Б. С. К. и е конституиран като жалбоподател Д. Б. К., който с жалба, получена на 9.12.2016 г. иска да бъде конституиран в съдебното производство. Същият в писмено становище подадено, чрез адвокат Жеков от АКВ уточнява жалбата, като намира обжалваната заповед за незаконосъобразна (л. 327- 328). С молба от 9.11.2017 г. Д. Б. К. уточнява, че обжалва заповедта в нейната цялост, тъй като неговия имот попада в границите на охранителната й зона. Посочено е, че не са изпълнени изискванията на закона при нейното издаване. Заповедта не кореспондира със становището на Специализирания експертен състав по чл. 64, ал. 3 ЗКН. Твърди, че липсва декларационен акт по чл. 59, във вр. с чл. 58 ЗКН и липсва заключителна оценка по чл. 61 ЗКН. Ж. Д. Б. Капламаджиев, в съдебно заседание, чрез адв. Ангелова, моли да се обяви нищожността на обжалваната заповед, а в условията на евентуалност да се отмени същата като незаконосъобразна. О. М. на културата, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Харизанова, моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Счита заповедта на министъра на културата за законосъобразна, като издадена по предвидения ред в специалния нормативен акт - Закона за културното наследство. Поддържа изразените аргументи в писмения отговор на жалбата. Заинтересованата страна Национален институт за недвижимо културно наследство не ангажира становище по жалбата. С писмо получено на 3.11.2016 г. изпраща документи, свързани с оспорената заповед. С Определение от 9.10.2017 г. на ВАС на основание чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК, е разпоредено съобщаване, чрез обявление в "Д. вестник", на оспорването на Д. К. на Заповед № РД9Р-6 от 17.04.2015 г., както и да се постави копие от обявлението на определеното за това място в съда и да се публикува обявлението на Интернет страницата на Върховния административен съд. Обнародването е извършено в Брой 85 на Д. вестник от 24.10.2017 г. (л. 420- л. 421). Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок от лице- собственик на имот в град В., попадащ в териториалния обхват на охранителната зона, определена с оспорения административен акт, за който възникват задължения във връзка с определените със заповедта режими на опазването на недвижимата културна ценност. Лимитирането на строителните параметри по отношение на височина и отстояние от уличната регулация (лист 32) са ограничения, които засягат правото на собственост. Оспореният административен акт има характеристиката на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК и законосъобразността му се проверява по реда на чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. С. З. № РД-9К-67/26.04.2013 г. Министърът на културата е назначил комисия със задача да изготви предложение за определяне на режимите- граници и предписания за опазване на археологическите недвижими културни ценности, "Манастирски комплекс в м. Караач теке" и м. "Джанавара" община В.. С Протокол от 9.05.2013 г., междуведомствена комисия, назначена със Заповед № РД-9К-67/26.04.2013 г. на Министъра на културата, констатирала, че "Средновековен манастир в м. "Караач теке" има висока научна и културно историческа стойност и предложила режими на опазване на недвижимата археологическа културна недвижима ценност, с категория "национално значение". С. П. № 50 от заседание от 16.09.2014 г., Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към министъра на култура (СЕСОНКЦ), създаден със Заповед № РД9К-150/1.11.2013 г. на министъра на културата, направил заключение, че "Средновековен манастир в м. "Караач теке", има висока научна и историческа стойност, както и потенциал за ефективна социализация. Съветът направил предложение на Министъра на културата да издаде заповед за предоставяне на статут на груповата археологическа недвижима културна ценност "Средновековен манастир в м. "Караач теке", с категория "национално значение" и за определяне на предложените режими - териториален обхват и предписания за опазване (л. 42). С Писмо № 0101-1681/17.09.2014 г. Директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство изпратил на министъра на културата документи, докладвани на заседанието на Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 ЗКН. Към писмото приложил заключителна оценка по чл. 64, ал. 1 ЗКН, според която "Средновековен манастир в м. "Караач теке" притежава статут на недвижима археологическа културна ценност. С Писмо № 08-00-243/27.02.2015 г. Министърът на културата изпратил за съгласуване на министъра на регионалното развитие и благоустройството проекти на заповеди, между които и проект на заповед за предоставяне на статут на групова археологическа недвижима културна ценност с категория "национално значение" на обект "Средновековен манастир в м. "Караач теке". С обжалвания адм. акт Заповед № РД9Р-6 от 17.04.2015 г. на Министъра на културата е променен статута на архитектурно- строителна недвижима културна ценност на обект "Средновековен манастир в м. "Караач теке" от категория "Местно значение" в категория "Национално значение" (л. 23-24). Определени са териториалния обхват на груповата археологическа недвижима културна ценност и границите й на охранителната зона. Посочени са предписанията за опазване, съгласно предложение на НИНКН на територията на груповата археологическа недвижима културна ценност. Посочено е, че пълният опис на координатите на точките на границите на обекта и на охранителната му зона, както и предписанията за опазване, се съхраняват в Националния институт за недвижимо културно наследство, а достъпът до тях се осъществява през публичния регистър по чл. 60 ЗКН. С Молба, получена на 29.11. 2017 г. от процесуалния представител на Министъра на културата е представена преписката относно първоначалното обявяване на процесния обект за културна ценност през 1968 г. (л. 427- 431). По делото е прието заключение за извършена техническа експертиза на вещо лице В. Г. Я.- Петрова. В експертизата се установява идентичността на имота на жалбоподателя с представените документи за собственост. В нея се посочва, че имот с идентификатор 10135.3505.895, собственост на жалбоподателя, съгласно НА № 195/12.11.2007 г., е част от охранителната зона на АНКЦ "Манастирски комплекс в м. "Караач теке". С допълнителна експертиза, получена по делото на 9.02.2018 г. е посочено, че през 1968 г. не са определяни граници на археологическия паметник с местно значение "Средновековен манастир в м. "Караач теке", а тогава е бил изготвен само Списък на паметниците от античността и средновековието в Толбухински окръг. Експертът посочва, че не са представени данни за последващо определяне на граници на археологическия обект "Средновековен манастир в м. "Караач теке" до издаване на процесната заповед за промяна статуса от местно значение в национално. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 126 от АПК, съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи, като с молба от 9.11.2017 г. Д. К., във връзка със структурния състав на адм. акт уточнява, че обжалва заповедта в нейната цялост. Министърът на културата съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 11 от ЗКН предоставя статут на недвижими културни ценности. Съгласно чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗКН статут на недвижими културни ценности се предоставя за- групови недвижими културни ценности с категория "национално значение" - със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник- министър след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗКН, прекатегоризиране на регистрирани недвижими културни ценности се извършва по реда на тяхното идентифициране, деклариране и регистриране. Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗКН, чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗКН, във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗКН и с оглед Заповед № РД-09-207/9.04.2015 г., с която Министърът на културата е наредил за времето от 13.04 до 17.04.2015 г. да бъде заместван от заместник- министър Б. Б.. Актът, издаден при условията на заместване, е акт на съответния административен орган, тъй като заместващото лице осъществява негови правомощия. В този смисъл е ТР № 4 от 22.04.2004 г. по ТД № 4/2002 г. на ОС на ВАС. О. акт е издаден от името на министъра на културата, в изпълнение на възложените му правомощия и затова е действителен и не е нищожен, както се твърди от жалбоподателя. Обжалваната заповед представлява административна мярка, насочена към опазване на недвижима културна ценност, целяща изменение (прекатегоризиране) във вече установен статут на ценността и следващите се от това режими за опазване. Заповедта няма адресати на произтичащите от нея права и задължения и не е насочена към конкретни субекти, а напротив към непределен кръг от такива, поради което отговаря на определението по чл. 65 от АПК за общ административен акт. В този смисъл е Решение № 13992 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 10229/2016 г. на ВАС - Петчленен състав. Проверката за спазването на административно производствените правила при издаването на акта следва да бъде съобразена с посочения вече характер на акта и представените по делото доказателства. По делото не са представени доказателства за откриване на производството по издаване на административния акт, както и за публичното оповестяването за откритото производство, като настоящият съдебен състав намира, че при издаването на акта е допуснато нарушение на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съгласно посочената норма, откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично, чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, както и че уведомяването включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. В случая по делото не е установен нито нарочен акт за откриване на производството, нито какъвто й да било начин на оповестяване. ЗКН като специален закон не съдържа норма, която да въвежда процесуални правила, изключващи приложението на общата норма на чл. 66 от АПК. При така проведеното производство като краен резултат е възпрепятствано прилагането на основни принципи на административния процес, а именно принципа за равенство, уреден в чл. 9 от АПК, и принципа за достъпност, публичност и прозрачност, уреден в чл. 12 от АПК. В този смисъл е постановено Решение № 412 от 10.01.2018 г. по адм. дело № 1559/2017 г. на ВАС, Трето отделение. Това е довело до липса на възможност за процесуална активност и ефективно участие с всички допустими процесуални средства- чл. 68, чл. 69, ал. 2 и чл. 71 от АПК. Нарушението следва да се определи като съществено, тъй като допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, това би довело до различен резултат. Констатираното съществено нарушение налага отмяна на административния акт като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3 от АПК. На следващо място в обжалвания административен акт се съдържа противоречие, тъй като в т. 3.1.4. е посочено, че имотите са публична държавна собственост, без да се конкретизира кои точно имоти. В изброените в същата част на акта недвижими имоти е идентифициран и имота на жалбоподателя- 10135.3505.895, който според експертизата е идентичен с имота съгласно представения от жалбоподателя документ за собственост- НА № 195/12.11.2007 г., където е описан, като ПИ № 895 по действащия КП на СО "Сълзица" в землището на гр. В.. След като имота е частна собственост адм. орган неправилно посочва същия, като публична държавна собственост- чл. 2а ЗКН. Това несъответствие в диспозитива на адм. акт също сочи за неговото издаване без да се установят всички факти от значение за случая. В нарушение на чл. 71 и чл. 36, ал. 3 от АПК не са събрани всички относими доказателства, поради което не може да се провери въз основа на кои от тях са направени съответните изводи. При тези съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, обжалваният акт следва да бъде отменен и преписката върната на органа за ново разглеждане, при което производството по прекатегоризиране на археологическия обект бъде проведено отново при съобразяване с изискванията за откриване на производството и уведомяване за предстоящото издаване на общия административен акт по реда по чл. 66 и сл. от АПК. Констатираната незаконосъобразност на акта поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила прави безпредметно обсъждането на материалната му законосъобразност по см. на чл. 146, т. 4 от АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, което е придружено със списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК (л. 449). Съдът намира, че искането е основателно за сумата от 480 лева, от които 450 лева заплатен депозит по допусната съдебно- техническа експертиза, 10 лева- държавна такса и 20 лева такса за обнародване в Д. вестник. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,