Решение № 5272 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12018/2013 г.

Решение № 5272 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12018/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Образувано е по касационна жалба на "VENTIS SA" Ltd Белгия (ВЕНТИС), против Решение № 1158/28.05.2013 г., постановено по а. д. № 486/2013 г. по описа на Административен съд Бургас (АСБс). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АСБс е отхвърлил жалбата на ВЕНТИС против Решение № БС-45-ПР/18.10.2012 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас (РИОСВ). Недоволно от решението, ВЕНТИС го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на материалния закон. Моли отмяната му. Ответната страна - директорът на РИОСВ, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСБс. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При правилно установеното, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон преповтаря същия такъв, отнесен към обжалваното решение на директора на РИОСВ. Той е бил вече изложен пред АСБс, където е получил законосъобразен отговор, който се възприема изцяло от ВАС. Доводът, че от текста на решението не може да се установи кой е органът, потвърдил недопустимостта на инвестиционното предложение (ИП) на касатора, е неоснователен. Ясно е посочено в обжалвания административен акт, че това е министърът на околната среда и водите, издател на Становище по екологична оценка № 1-2/2012 г. за съгласуване на Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници 2011 - 2020 г. Именно той е "специализираният компетентен орган" по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС), потвърдил недопустимостта на ИП спрямо действащ административен акт. От своя страна, "действащ административен акт", въз основа на който ИП се явява недопустимо, е цитираното Становище по екологична оценка № 1-2/2012 г. на същия министър. Характерът на Становището е разгледан от АСБс и изводите за наличен действащ административен акт, се споделят от ВАС. В случая посоченото Становище има двойствен характер. От една страна то е акт, който е част от производството по издаване на нормативен акт - Националният план за действие за енергията от възобновяеми източници 2011 - 2020 г. От друга страна, това е общ административен акт със самостоятелно действие, уреждащ отношения на определяем кръг лица във връзка с оценката на въздействие и екологичната оценка на ИП, свързани с изграждането на възобновяеми енергийни източници. Становището действа за периода до приемането на Националния план. По посочената причина, изводът на АСБс, че въз основа на разпореденото със Становището по екологична оценка № 1-2/2012 г. на министъра на околната среда и водите, процедурата по извършване на оценка на въздействие върху околната среда на ИП на ВЕНТИС, е следвало да се прекрати на основание чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС, поради което обжалваното решение на директора на РИОСВ е правилно, се явява законосъобразен. Следва да се остави в сила решението на АСБс, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС