Решение № 240 от 5.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 946/2019 г.

Решение № 240 от 5.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 946/2019 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е по чл. 346, т. 4 от НПК. Образувано е по жалба на частния обвинител М. М. М., подадена чрез повереника й адв. Д. О., срещу решение № 52/07.08.2019 г. по внохд № 666/2018 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменена присъда на Сливенския районен съд и е прекратено наказателното производство. Изложени са съображения по трите касационни основания, като по същество се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е основателна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното въззивно решение, установи следното: С присъда № 118/17.09.2018 г. по нохд № 266/2017 г. Сливенският районен съд признал подсъдимия А. С. Г. за виновен в това, че повредил чужда движима вещ на стойност 810 лв., собственост на М. М., като случаят е маловажен и на основание чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК го осъдил на глоба в размер на 300 лв. Оправдал го по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 216, ал. 1 от НК. Осъдил го да заплати направените по делото разноски и разпоредил веществените доказателства да бъдат унищожени. По жалба на подсъдимия с оплакване за недоказаност на авторството на престъплението и по жалба на частния обвинител М. с оплакване за неправилно преквалифициране на деянието и явна несправедливост на наказанието е било образувано внохд № 666/2018 г. на Сливенския окръжен съд. С атакуваното решение въззивният съд се произнесъл по обосноваността на първоинстанционната присъда, като приел за правилни и законосъобразни изводите на районния съд по отношение авторството на престъплението. Съгласил се изцяло с преценката на съда, че случаят е маловажен и поради това деянието правилно е преквалифицирано по по-леко наказуемия състав. В същото време приел, че престъплението по чл. 216, ал. 4 от НК е от частен характер /видно от нормата на чл. 218в, т. 1 от НК/ и се преследва не по общия ред, а по тъжба на пострадалия. Намерил, че при първоинстанционното разглеждане на делото прокурорът и частният обвинител са били изправени пред хипотезата на чл. 287, ал. 5 от НПК, но не са поискали от съда да се произнесе с присъда за престъплението от частен характер. При липса на такова искане и липса на тъжба Сливенският окръжен съд приел, че първата инстанция незаконосъобразно се е произнесла с присъда и затова е отменил същата и е прекратил наказателното производство. Върховният касационен съд намира, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон и съществено е ограничил правата на частния обвинител като страна в процеса. Първоинстанционното производство е било образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия А. Г. за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, което се преследва по общия ред. Обвинението по този текст е поддържано от прокурора и от частния обвинител по време на съдебните прения пред първата инстанция. От съдържанието на подадената въззивна жалба и изразените становища на държавното и частното обвинение по време на съдебните прения пред Сливенския окръжен съд е безспорно установено желанието на тези страни в процеса подсъдимият да бъде осъден за извършеното спрямо имуществото на М. престъпление. Предвид на първоначалната правна квалификация на деянието и нейното неотклонно поддържане пред първоинстанционния съд, за тези страни не са били налице предпоставките на процедурата по чл. 287, ал. 5 от НПК. Тези предпоставки не са били налице и за въззивния съд, пред когото поначало е процесуално недопустимо да се прави изменение на обвинението. Касационният състав счита, че въззивният съд неправилно е изтълкувал нормата на чл. 287, ал. 5 от НПК в настоящия случай. Този текст е приложим само в случаите, когато по време на съдебното следствие пред първата инстанция прокурорът или частният обвинител установят, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Това предполага или описаните в обвинителния акт факти изначално да сочат на престъпление от частен характер или такива факти да са установени по време на съдебното следствие. В случая факти, различни от инкриминираните не са установени по време на съдебното дирене, а преквалификацията на деянието по чл. 216, ал. 4 от НК е резултат от преценката по правото, извършена от районния съд с присъдата, който е приел наличие на "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Не може да има спор, че окачествяването на даден случай като "маловажен" е правен извод, който решаващият съд прави на база данните по делото и критериите, посочени в законовата норма. Невъзможно е за прокурора и частния обвинител, само въз основа на стойността на повреденото имущество, описана в обвинителния акт, да предвидят правната оценка, която решаващият съд ще даде на извършеното от подсъдимия деяние, в каквато посока са доводите на въззивния съд, изложени на л. 13 от решението. Тези страни не са били изправени пред необходимостта да правят искане първоинстанционният съд да се произнесе с присъда за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, тъй като неотклонно са поддържали обвинението по чл. 216, ал. 1 от НК, преследвано по общия ред. Като е отменил присъдата и е прекратил наказателното производство, вместо да се произнесе по депозираните пред него жалби, Сливенският окръжен съд е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничило правото на частния обвинител да иска правосъдие за повреденото му имущество. Съдебният акт следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Останалите доводи в жалбата на частното обвинение - за неправилно приложение на материалния закон и за явната несправедливост на наказанието - не подлежат на обсъждане от касационната инстанция, тъй като не са предмет на касационна проверка по чл. 346, т. 4 от НПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 52/07.08.2019 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по внохд № 666/2018 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.