Решение № 1111 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4457/2007 г.

Решение № 1111 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4457/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. Д. К. от с. А., обл. Силистра, срещу решение от 28.06.2007 г. по гр. д. № 117/2007 г. на Силистренски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 21.02.2007 г. по гр. д. № 247/2004 г. на Тутракански районен съд, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от В. Д. К. срещу Е. А. А. от с. К., обл. Силистра, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на движими вещи - преса ПЕ-63 Т-А и акумулираща печка, самоделно направена, и евентуалния иск за неоснователно обогатяване със стойността на движимите вещи. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата Е. А. А. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на I гр. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Въззивният Силистренски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Тутракански РС в обжалваната част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от В. Д. К. срещу Е. А. А. искове за ревандикация на движими вещи: преса ПЕ-63 Т-А и акумулираща печка, самоделно направена, намиращи се в метален цех в гр. Г., както и евентуалните искове за неоснователно обогатяване - за заплащане на паричната им равностойност в размер съответно на 5 900 лв. и 40 лв. За да постанови този резултат по ревандикационните искове правилно по отношение на преса ПЕ-63 Т-А въззивният съд е приел, че не е установено, че ответникът упражнява фактическата власт върху нея, а по отношение на акумулиращата печка, самоделно направена, е приел, че ищецът не е доказал, че се е намирала в халето и че е негова собственост. За да отхвърли исковете за неоснователно обогатяване със стойността на вещите, съдът е приел с оглед недоказаното предаване на вещите на ответника и недоказаност на обогатяването му със стойността им за сметка на ищеца. Решението е правилно. Установено е, че В. Д. К. придобил собствеността на преса ПЕ-63 Т-А на търг за разпродажба на имущество, собственост на ПК"К", гр. С. и заплащането й по фактура от 17.11.1995 г. Обявен е за спечелил търга и по отношение на производственото хале, заплатено от него с фактура от 17.11.1995 г., в което се е намирала процесната преса и започнал да владее придобитото имущество. През 1995 г. РПК С. се снабдила с нотариален акт за собственост на халето на основание придобивна давност и го продавала на Т. А. Т., който на 24.04.2001 г. го продавал на ответника по иска Е. А. А. През 2003 г. с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен положителния установителен иск за собственост на В. Д. К. срещу РПК- С. по отношение на производственото хале. На 3.09.2001 г. Ердин А. А. в присъствие на служители от ОЗОН към общината разбива вратата на цеха, за да влезе и се изготвя констативен протокол, подписан от присъстващите, за намерените движими вещи. Свидетелите К., З. и И. са дали показания, че когато ищецът се изнасял от цеха през 2001 г., пресата е останала там, тъй като, за да я изнесат, е трябвало да ползват специални съоръжения, а те не са разполагали с такива. Свидетелят П., подписал констативния протокол и работил в цеха преди това е дал показания, че пресата не е била на този ден там, а никога не е била там печка. Правилни и съответни на събраните доказателства са изводите на въззивния съд, че ищецът не е доказал, че процесната преса се е намирала във фактическата власт на ответника. При тези данни въззивният съд е направил правилен извод, че искът за ревандикация на преса ПЕ-63 Т-А не е доказан, тъй като макар ищецът да е установил активната си легитимация на собственик, не е доказал кумулативно изискуемата се предпоставка на ревандикацията - към правно-релеватния момент за спора за ревандикация - датата на завеждане на исковата молба ответникът е упражнявал фактическата власт върху вещта. В нито един момент няма установено държане върху вещта от страна на ответника по иска, поради което правилни са изводите на въззивния съд за неоснователност и на евентуалния иск за неоснователно обогатяване, който намира своето правно основание чл. 59 от ЗЗД. Не е установено ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца със стойността на вещта му, поради което няма правилно и този иск е отхвърлен като неоснователен. Правилни са изводите на въззивния съд за неоснователност на ревандикация на процесната акумулираща печка поради недоказана активна легитимация на ищеца като собственик на вещта и недоказано ответникът да упражнява фактическата власт върху нея. С оглед на недоказване на собствеността върху вещта от ищеца и държане върху нея от страна на ответника, не е доказано обогатяване на ответника за сметка на обедняване на ищеца, поради което правилно са приети за недоказани и предпоставките на иска за неоснователно обогатяване на ответника със стойността на вещта. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), то трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. о.