Решение № 223 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8488/2012 г.

Решение № 223 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8488/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, срещу решение № 3 от 03.05.2012 г. по адм. д. № 72/2005 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ловеч, гражданско отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата - Веска Петкова Дафова, от гр. Ловеч, моли решението да бъде оставено в сила. Ответницата - Боряна Василева Нейкова-Хинова, от гр. Ловеч, не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 3 от 03.05.2012 г. по адм. д. № 72/2005 г., Окръжен съд - гр. Ловеч, гражданско отделение е отменил Решение № 21 от 13.06.2005 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, с което е потвърдено Разпореждане № 1268 от 27.05.2005 г. на началник отдел "ОВКО" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч. Така постановеният съдебен акт e постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че експертно решение (ЕР) № 0794 от заседание № 057 от 09.04.1997 г. е било постановено от ТЕЛК обща гр. Ловеч в състава, на която са участвали председател д-р Хинова и членове д-р Дафова и д-р Димитров. От назначените и изслушани от решаващия състав на окръжен съд гр. Ловеч единична и тройна графическа експертизи безспорно е установено, че подписът за председател в ЕР № 0794 от 09.04.1997 г. е положен от д-р Боряна Василева Нейкова-Хинова, а подписът за членове, отдолу, е положен от д-р Веска Петкова Дафова. С цитираното ЕР на Адалберт Веселинов Юлианов е призната I-ва група инвалидност с чужда помощ. По силата на това решение на експертизираното лице е отпусната пенсия за инвалидност за времето от 01.10.1992 г. до 30.04.2004 г. Решението на ТЕЛК е отменено с експертно решение № 1503 от заседание № 178 от 09.12.2004 г. на НЕЛК по нервни болести. По делото няма данни цитираното експертно решение на НЕЛК да е било съобщено на участващите в постановяване на експертното решение на ТЕЛК лекари. След получаване решението на НЕЛК, контролните органи на РУСО са издали ревизионен акт пореден № 1268 от 2005 г., с който са изискали Хинова и Дафова да възстановят сумите 8272,79 лв. главница и 6356,50 лв. лихва, представляваща изплатената на Юлианов пенсия за инвалидност. В този ревизионен акт изрично е посочено кое ЕР на ТЕЛК - гр. Ловеч е отменено, както и ЕР на НЕЛК, с което това е извършено. Цитираният ревизионен акт е връчен на Веска Дафова на 04.05.2005 г., а на Боряна Хинова - на 05.05.2005 г. Към този момент цитираните лица са били уведомени за отмяната на постановеното от тях ЕР, като уведомяването е извършено от органите на НОИ. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 КСО (отм.), в редакцията допълнението, обнародвано в ДВ, бр. 67 от 2003 г., органите на медицинската експертиза на работоспособността могат да обжалват решенията на НЕЛК пред Софийски градски съд по реда на ЗАП. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗАП (отм.) този срок е 14-дневен от съобщението. От разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗАП (отм.) се налага изводът, че целта на съобщаването е уведомяването за съдържанието на административния акт. То може да бъде устно, което се удостоверява с подпис или чрез отделно съобщение. В случая това е извършено от органите на НОИ с препоръчано писмо с обратна разписка. От съдържанието на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗАП, който е бил в сила към 2004 г. и чл. 61 АПК се налага извода, че законодателят свързва възникването на последиците от издадения административен акт, включително и възникване на правото на обжалване с момента на узнаването му от адресатите. В тази връзка са решение № 3805 от 17.04.2007 г. по адм. д. № 667/2007 г. и решение № 3382 от 03.04.2007 г. по адм. д. № 415/2007 г., и двете по описа на ВАС, VI отделение. Приетото от окръжния съд разрешение води до последиците непораждане на действие и невлизане на административния акт в сила безкрайно дълго във времето, независимо от неговото узнаване от адресата, каквато не е целта на закона. От изложеното се налага изводът, че на 04.05.2005 г. Дафова е узнала за отмяната на решението на ТЕЛК от НЕЛК, а Хинова - на 05.05.2005 г. Следователно визираният в разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 КСО във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗАП (отм.) 14-дневен срок е изтекъл на 18.05.2005 г. за Дафова и на 19.05.2005 г. за Хинова. На 12.05.2005 г. Хинова и Дафова са упражнили правото си на възражение срещу ревизионния акт. По това възражение главен финансов ревизор в отдел "ОВКО" при РУСО - гр. Ловеч, е дал заключение. На 27.05.2005 г. е издадено разпореждане № 1268 за възстановяване на процесните суми. За това разпореждане Хинова и Дафова са уведомени с известие за доставяне на 31.05.2005 г. Същите са упражнили правото си на жалба срещу това разпореждане. Издадено е решение № 21 от 13.06.2005 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, с което подадената жалба е оставена без уважение, а разпореждането е потвърдено. Цитираното решение е издадено от компетентния орган по чл. 117, ал. 3 КСО в установената форма. Същото се предхожда от акт за начет. Последният е надлежно връчен и отговорните лица са направили възражение, по което контролният орган се е произнесъл с мотивирано заключение. За събиране на сумите по ревизионния акт длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване в РУСО - гр. Ловеч, е издало разпореждане съгласно изискванията на чл. 110, ал. 3 КСО. Разпореждането е съобщено по пощата с обратна разписка на отговорните лица при спазване на изискванията на чл. 110, ал. 4 КСО. След упражняване на правото на обжалване е било издадено решение № 21 от 13.06.2005 г. Следователно при издаване на административния акт са спазени разпоредбите на чл. 110, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 КСО. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО в редакцията му, изм. и доп., обн., ДВ, бр. 67 от 2003 г., който текст е бил в сила към момента на постановяване на отменителното решение на НЕЛК, контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на Държавното обществено осигуряване, произтичащи от отменени актове на медицинската експертиза. По първоначалното дело е било безспорно установено, че лекарите Дафова и Хинова са участвали в състава на ТЕЛК - гр. Ловеч, който е постановил ЕР № 0794 от 09.04.1997 г., което е било отменено с ЕР № 1503 от 09.12.2004 г. на НЕЛК. Също така е било установено, че вследствие на отмененото ЕР на ТЕЛК - гр. Ловеч, лицето Адалберт Веселинов Юлианов е получавал пенсия за инвалидност за времето от 01.10.1992 г. до 30.04.2004 г. без правно основание. Следователно на лице е пряка причинна връзка между поведението на Дафова и Хинова, в качеството им на участници в състава на ТЕЛК гр. Ловеч, постановил отмененото решение и отпуснатата неправомерно пенсия за инвалидност. Последната несъмнено представлява щета за ДОО. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО произтича от цитираната законова разпоредба. Тя е вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД. Тя е независима от реализирането на наказателната отговорност и в тази връзка обстоятелството, че с присъда по нох № 145/2006 г. Боряна Василева Нейкова-Хинова е призната за невиновна и е оправдана по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 212, ал. 4 във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК за документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай и във връзка с издадени експертни решения, е правноирелевантно. По делото е било безспорно установено, че процесните суми не са събрани от Адалберт Веселинов Юлианов. Както бе посочено по-горе, неправилни са съжденията на окръжен съд гр. Ловеч, които са в смисъл, че ЕР № 1503 от 09.12.2004 г. на НЕЛК не е влязло в сила. Съществено за спорните правоотношения е обстоятелството, че съответно на 04.05.2005 г. и 05.05.2005 г. Дафова и Хинова са узнали за това ЕР. Както по първоначалното дело, така и по настоящето до приключване на устните състезания липсват доказателства решението на НЕЛК да е било обжалвано от Дафова и Хинова. Както бе посочено в настоящите мотиви, 14-дневният срок от уведомяването им за това решение е изтекъл. Следователно по отношение на тях то представлява един влязъл в сила, стабилен административен акт, който не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗАП влязъл в сила административен акт, който не е обжалван пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако такъв няма - от органа, който го е издал само при условията на чл. 231 ГПК (отм.) по молба на заинтересования или по предложение на прокурора. Стигайки до различни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се отменя и вместо него се постановява ново по съществото на спора, с което подадената жалба се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,