Решение № 7579 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2011 г.

Решение № 7579 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Нове 2007" ЕООД гр. Свищов, подадена от адв. Ю. Миневска в качеството й на процесуален представител на управителя на дружеството Илиян Николов, срещу решението, постановено по адм. дело № 731/2010 г. по описа на Административен съд Велико Търново/АС ВТ/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора услуги са извършени от доставчика, за което са налице доказателства, които съдът не е обсъдил или неправилно е интерпретирал. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на дружеството като се отмени ревизионен акт или да се обяви за нищожен във всички части, в които има извършени проверки, приключили с АПВ или ДАПВ. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП - в писмен отговор, изготвен от представляващия го юрисконсулт Русева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АСВТ е бил ревизионен акт /РА/ № 04001000234/16.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден в обжалваната част с Решение № 359/26.08.2010 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП. С РА са установени дължими от касатора данъчни задължения за д. п. м. 01,02,03,07 и 09.2009 г. - за ДДС в общ размер от 3400,41 лв., ведно със съответната лихва. Определените данъчни задължения са в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за горепосочените данъчни периоди по доставки, извършени от "Инстал Систем" ЕООД, по седем данъчни фактури /№ № 99/23.12.2008 г., 121/03.02.2009 г., 125/11.02.2009 г., 141/19.03.2009 г., 240/20.07.2009 г. - за доставка на материали и № № 135/24.02.2009 г. и 271/27.08.2009 г. - съответно, за монтаж на ВиК инсталация, за монтаж на ел. инсталация и ел. табла. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА съдът е възприел като правилни констатациите на органа по приходите, направените във връзка с тях изводи - за законосъобразни. Приел е, че не е доказана реалността на доставките. Фактическата обстановка е установена пълно от съда. Правилно е приложен материалният закон. Правилно е определен от съда основният и единствен спорен въпрос - за реалността на доставките от доставчика "Инстал Систем" ЕООД. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т. е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25 ЗДДС. Изводът е, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в отделните специфични случаи, които не са предмет на спора. Тоест, извършването на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, е абсолютна предпоставка за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит. При липса на тази предпоставка данъкът е начислен без основание, или неправомерно, което съставлява хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит е субективно материално право, което възниква в полза на получателя на доставката, в настоящия случай, в полза на възложителя на строителните услуги, съответно получател на фактурираните стоки и материали. По общите правила за разпределяне на доказателствена тежест в процеса, страната, която претендира в нейна полза да е възникнало субективното право, носи тежестта да установи пълно предпоставките за това, вкл. и фактите и обстоятелствата, при които доставката може и следва да се определи като реално извършена от изпълнителя по данъчната фактура. В тази връзка позоваване на практиката на СЕО, вкл. и по дела С-147/98, С-110/98, С-95/07 и С-97/07, е неотносимо. По така цитираната практика СЕО е приел, че по силата на въведените с Шестата Директива - чл. 18, пар. 1 и чл. 22 - принципи и правила, правото на приспадане на данъчен кредит като елемент от функциониране на механизма на ДДС не може да се ограничава чрез формалности, установени в националната правна система. В процесния случай обаче, основанието да се откаже приспадане на данъчен кредит, не са допълнително въведени формалности. Не е спорно от счетоводна гледна точка надлежното изпълнение на задължението за отчитане на ДДС - нито от страна на доставчика, нито от страна на получателя. Спорна е реалността на доставката, осъществяването й като такава. Липсата на доставка предполага заобикаляне на закона - постигане на непозволени последици с позволени правни средства. Изискването за наличие на реална доставка не е допълнително въведена формалност, а е предпоставка за възникване на данъчно събитие като предпоставка за дължимост на ДДС и съответно на право на приспадане на ДДС. Що се отнася до приетата от съда нереалност на доставките по седемте фактури, изводите са обосновани, кореспондират с установените пълно факти и обстоятелства за спора, изводите съответстват на правото и задължението на съда да приеме за ненастъпили правните последици, чийто юридически факт не е доказан, които последици ползват страната, която ги твърди желае да се ползва от тях, в случая - касатора. Установено е, че предмет на доставките са на първо място услуги във вид на довършителни строителни такива - монтаж на ВиК, ел. инсталации и ел. табла и на следващо място - доставка на материали за такива инсталации. Касаторът е възложител на услугите и получател на доставките, доставчикът - "Инстал Систем" е изпълнител. Относно услугите съдът правилно е приел, че същите, макар и редовно осчетоводени при страните, не са извършени от доставчика. Счел е обосновано, че не е доказано при условията на пълно доказване, както възможността на доставчика - материална, техническа и кадрова да извърши услугите, така и действителното им извършване именно от този доставчик. Не е било спорно, че инсталациите са изградени и са налице в съществуващ обект - "жилищна и търговска сграда" в гр. Свищов. На първо място относно обезпечеността на доставчика са съобразени вида на услугите и необходимите работници и инструменти за извършването им. В тази връзка е прието заключение на СТЕ, съгласно което за извършване на услугите е достатъчно доставчикът да разполага с неспециализиран лекотоварен транспорт, лека механизация - ударно -пробивна техника и инструменти, както и работна група в малък състав. С оглед данните за назначени служители е направен обоснован извод, че доставчикът не е разполагал достатъчно работници, както като бройка, така и с оглед на квалификацията им. Останало е недоказано също така извършването на довършителните строителни работи именно от доставчика и то към датата на издаване на фактурите, имаща значение за определяне на датата на настъпване на данъчното събитие. Двата приемо-предавателни протокола са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК вр. с чл. 144 АПК относно верността на съдържанието и достоверността на датата на издаването им. В тежест на жалбоподателя като лице, представило протоколите и ползващо се от тях, е било да установи верността и достоверността, в която връзка не са представени доказателства. Ето защо съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че към датата на издаване на фактурите не е установено надлежно извършване на СМР от доставчика, съответно надлежно приемане на извършени от него СМР. Правилен е и изводът на съда за недоказаност на надеждно измерени разходи по сделките, каквото е изискването на т. 7.1, във връзка с т. 7.2, буква "г" от СС 18 "Приходи". Съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС, с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти. В тази връзка е ценено заключение на приета ССчЕ относно осчетоводени разходи по сметка 613 Разходи за придобиване на ДМА на стойност 297 272.01 лв., в това число и за доставени материали и извършени СМР по процесните фактури от "Инстал Систем" ЕООД. Прието е обосновано, че липсва съпоставимост между осчетоводените разходи и процесните доставки на услуги - на стойност 9558.33 лв. за монтаж на ВиК инсталации и 6548 лв. за монтаж на ел. табла да се и ел. инсталации. Относно доставката на материали съдът правилно е приел за недоказано извършването й от доставчика "Инстал Систем". Законосъобразен е изводът, че с оглед предмета на доставките - родовоопределени вещи, за установяване прехвърляне правото на собственост и оттам наличието на данъчно събитие, следва да се обоснове категоричен извод, че собствеността е прехвърлена, т. е., че стоката е предадена на посочената във фактурата дата. Верността на съдържанието на представените протоколи за приемо-предаване, както и достоверността на датата на съставянето им са оспорени надлежно пред съда, не са представени доказателства в подкрепа на съдържанието и датата, поради което се явява обоснован изводът на съда за липса на доказателствена стойност на тези протоколи относно релевантния момента на индивидуализиране на вещите - най-късно към датата на издаване на фактурите. На следващо място е останало недоказано доставката на материали от счетоводна гледна точка. Не е било установено по безспорен начина, вкл. и чрез заключението на ССчЕ дали материалите, за които е установено, че са били налични при доставчика в стопанисвания от него магазин, са доставени на касатора. В тази връзка липсват доказателства, както и цялостен анализ на количеството и вида по аналитични партиди на заприходените стоки по дебита на сметка 304 и сравнение с изписаните при продажба количества и видове стоки за процесните периоди по кредите на сметка 304. Предвид изложеното касационният съд намира обжалваното решение на АСВТ за правилно. Не са налице наведените касационни оплаквания. Изложените правни и фактически изводи са обосновани и законосъобразни. При липса на предпоставка за възникване право на приспадане на данъчен кредит в полза на "Нове 2007", първоинстанционният съд е направил обосновани изводи за законосъобразността на РА. Решението, с което е отхвърлена жалбата срещу РА, следва да се остави в сила. Относно искането за отмяна на съдебното решение и обявяване нищожност на РА поради наличие на влезли в сила АПВ и ДАПВ, не е сочат конкретни касационни оплаквания. Няма данни нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство, вкл. и пред касационната инстанция, да са събрани доказателства за наличие на влезли в сила АПВ по ЗДДС за същите данъчни периоди, предмет на процесния РА. Предвид изхода на делото разноски за тази инстанция се присъждат в полза на ответника по жалбата, който е претендирал заплащането на юрисконсултско възнаграждение в дадения писмен отговор. Разноски са в размер на 270 лв., представляващ ю от минималния размер на възнаграждението според материалния интерес на спора, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредба № 1 към ЗА вр. с чл. 9, ал. 1 от същата Наредба, последния приложим по аналогия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение