Решение № 14515 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8236/2011 г.
ВАСПетчленен състав09.11.2011 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Иван Михайлов Павлов, от гр. Варна, на основание чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, за отмяна на влязлото в сила решение № 7568/31.05.2011 г., постановено по адм. д. № 1932/2011 г. по описа на Върховния административен съд, . Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14515 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8236/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по искане на Иван Михайлов Павлов, от гр. Варна, за отмяна на влязлото в сила решение № 7568/31.05.2011 г., постановено по адм. д. № 1932/2011 г. по описа на Върховния административен съд. Молителят твърди, че посоченото решение противоречи на влязлото в сила решение № 6043/2.05.2011 г., постановено по адм. д. № 1658/2011 г. по описа на Върховния административен съд, постановено за същото искане и на същото основание. Ответникът - началникът на служба "Геодезия, картография и кадастър" гр. Варна не е изразил становище по искането. Молбата е подадена в срок и е допустима. Посоченото в молбата за отмяна правно основание е по чл. 239, т. 4 от АПК. С решение № 7568/31.05.2011 г., постановено по адм. д. № 1932/2011 г. по описа на Върховния административен съд, (чиято отмяна се иска) касационната инстанция е оставила в сила решение от 15.10.2010 г., постановено по адм. д. № 3246/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна. С последното първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Иван Михайлов Павлов против т. 1, 2 и 4 на решение № РД-20-03-19/13.09.2010 г. на началника на служба "Геодезия, картография и кадастър" гр. Варна, с които е отказан достъп до обществена информация поискана със заявление рег. № 94-21181/27.08.2010 г. С решение № 6043/2.05.2011 г., постановено по адм. д. № 1658/2011 г. по описа на Върховния административен съд, което молителят твърди, че противоречи на гореописаното решение, е оставено в сила решение № 2587 от 16.12.2010 г., постановено по адм. д. № 3310/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна. С последното решение първоинстанционният съд е отменил решение № РД-20-03-20/13.09.2010 г. на началника на служба "Геодезия, картография и кадастър" гр. Варна, в частта му, с която е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по т. 1 и 2 от заявление рег. № 94-21125/27.08.2010 г., подадено от Георги Тинев Хаджитинев и Калина Тодорова Павлова и преписката е върната на административния орган за произнасяне. С оглед на изложеното петчленният състав на Върховния административен съд намира, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, която регламентира отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Доказателства, установяващи такива обстоятелства не са представени от молителя. Приложените и описани по-горе решения не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като жалбоподателите, съответно заявителите в административното производство не са едни и същи лица, липсва и идентичност на предмета на оспорване - обжалват се различни индивидуални административни актове, независимо, че са с идентичен предмет. Издателят на оспорените административни актове се е произнесъл с различни решения, по различни заявления, подадени от различни лица. Следователно като не е постановено съдебно решение между същите страни, на същото основание, противоречащо на съдебния акт, чиято отмяна се иска, следва да се приеме, че предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК не са осъществени. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд по т. д. № 4/2010 г., съгласно което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. С оглед на изложеното Върховния административен съд, петчленен състав намира, че не е налице основанието по чл. 239, т. 4 от АПК за отмяната на влязлото в сила решение по адм. д. № 1932/2011 г. по описа на ВАС, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,