Решение № 6438 от 28.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Службата по геодезия картография и кадастър гр. София /СГКК София/, чрез неговия пълномощник, против решение 8/04.01.2022 г., постановено по адм. дело 3795/2021 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението. Иска се неговата отмяна и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответните страни - Н. Байчев, З. Панчева, Г. Томов, Н. Георгиева, Е. Ранева, В. Георгиев, С. Манилов, Н. Малинов, М. Искренова, И. Ценева и В. Ценев, не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалби на Н. Байчев, З. Панчева и Г. Томов срещу заповед РД-18-742/21.01.2021 г. на началника на СГКК София, с която е одобрено изменение на КККР на [населено място], район Панчарево, Столична община, одобрена със заповед РД-18-46/18.08.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, относно отстраняване на непълнота и грешка в картата чрез привеждане на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 44063.6225.4404 на [населено място] в съответствие с границите на урегулиран поземлен имот /УПИ/ IX-1648, кв. 52 по действащия регулационен план на [населено място], одобрен със заповед РД-09-129/21.05.1991 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: По отношение на УПИ IX-1648, кв. 52 по плана на [населено място], собственост на заявителите, е налице приложена регулация по подробен устройствен план от 1991 г. Регулационните граници на имота не съответстват на тези по приетата след него кадастрална карта от 2011 г. Няма спор, че проектираното изменение съответства по граници и разположение на тези по регулационния план. Налице е грешка в кадастралната карта по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 54, ал. 1 ЗКИР и § 5, ал. 1 ПЗР ЗКИР. Не са налице нарушения на административната процедура при издаването на акта. Безспорно се установява, че с процесното изменение се засягат съседните имоти на ПИ с идентификатор 44063.6225.4404 - ПИ с идентификатор 44063.6225.4405 и ПИ с идентификатор 44063.6225.1649, като се променят границите им, съответно отнема се от територията им. Индицията за спор за материално право е пречка за извършване на заявеното изменение. Фактът, че представените документи за собственост установяват такава в по-малка квадратура от нанесената в кадастралната карта не води до извод, че оспорващите нямат право да заявят спор за материално право. Така постановеното решение е неправилно. При постановяване на решението си съдът неправилно е тълкувал доказателства по делото и не е изяснил напълно фактическата обстановка. В постановеното решение безкритично е прието, че регулацията по действащия регулационен план от 1991 г. е приложена по отношение на ПИ с идентификатор 44063.6225.4404 по КККР на [населено място], без да са събирани и обсъждани доказателства в тази насока. От една страна съдът обсъжда в мотивите си, че представените документи за собственост обективират такава в по-малка квадратура от вписаната в кадастралната карта след изменението и също така приема, че безспорно е налице спор за материално право. По делото не се установява застъпването на противопоставими титули на собственост, за да може да се изведе мотивиран извод за наличието на спор за материално право. В частност, представеният по делото нотариален акт 67, том II, рег. 1480, нот. дело 250/2019 г. обективира продажбата на ПИ с идентификатор 44063.6225.1649, определен с площ от 553 кв.м., което е по-малко от този по действащата кадастрална карта (606 кв.м.) или предвидения с изменението (598 кв.м.). Тези обстоятелства не са изследвани от първоинстанционния съд, нито са давани указания на страните в тази насока. Противно на изложените от решаващата инстанция мотиви, липсата на изложени в административното производство мотиви за несъответствие на представените доказателства за собственост с твърденията за засегнати собственически права, не освобождава съда от задължението сам да извърши такава проверка. Поради забраната за фактически установявания на чл. 220 от АПК, тези обстоятелства следва да се установят от инстанцията по същество като за целта са допустими всички доказателствени средства включително и да се назначи съдебно-техническа експертиза, която да установи да се установи дали е приложена регулацията по плана от 1991 г. по отношение на процесните имоти, дали има придаваеми части и уредени ли са сметките по регулация, както и дали обемът на правата по регулация са съпоставими с представените по делото документи за собственост. При установената липса на яснота по изложените обстоятелства, настоящата касационна инстанция не може да провери правилно ли е приложен материалния закон от административния съд и съответно дали решението страда от наведените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, но от друг съдебен състав за установяване на релевантите за спора факти, като съблюдава дадените му с настоящето решение указания. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,