Решение № 4431 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14367/2016 г.

Решение № 4431 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14367/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител, срещу решение № 6747 от 3.11.2016 г., постановено по административно дело № 5949/2016 г. от Административен съд С.-град, с което е отменено решение № Ж-494/2015 г. от 12.05.2016 г. на Комисията за защита на личните данни. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на "Б. е. Д. К." ООД срещу решението на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - "Б. е. Д. К." ООД в представен писмен отговор и чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът - М. К. Г. не изпраща представител и не вземат становище по жалбата Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при формално спазване на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК за формата му и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът на съда, че от съдържанието на акта не се установява на какво основание е наложено наказание на дружеството, тъй като са посочени факти относно неправомерни поведение на негов служител-А. К.-А. -Кирова, което също не е доказано по безспорен начин. С решение № Ж-494/15 г./12.05.2016 г. единствено въз основа на събраните по делото писмени доказателства и обясненията на сезиралата комисията Георгиева приема, че личните данни на М. К. Г. са обработени от администратора на лични данни "Б. е. Д. К.", чрез служителката А. К. в нарушение на задълженията, вменени му от чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), без да са предприети необходимите технически и организационни мерки за да бъдат защитени данните от случайно или незаконно унищожаване или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и незаконни форми на обработване. Въз основа на това на "Б. е. Д. К." е наложена имуществена санкция в на основание чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД. При това съдържание на акта обосновано в обжалваното решение е прието, че макар извършените нарушения по чл. 23 ЗЗЛД да се санкционират по реда чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД, доколкото в хипотезата на чл. 23, ал. 1- ЗЗЛД са предвидени множество различни нарушения не може да се установи за какво нарушение е наложеното наказание. Само това нарушение е достатъчно за да бъде отменено решението на КЗЛД като незаконосъобразно. Първоинстанционният съд обаче в изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК е разгледал акта по всички основания по чл. 146 АПК. Отделно от това макар по делото да е установено, че служителят Кирова е провел телефонен разговор от ползван от нея служебен телефон с лицето- А. Ц./информация за когото в кредитното досие на М. Г. не фигурира/- по никакъв начин не е установено, че в този телефонен разговор служителят е разкрил информация свързана с икономическата идентичност на кредитополучателя. Сам, Ценов в проведен пред съда разпит е заявил, че единствената информация търсена от Кирова в осъществен телефонен разговор помежду им е относно актуални контакти на Георгиева, не е уведомяван за причините; още повече, че и тримата са близки познати. При липсата на доказателства, установяващи, че липсата на мерки по чл. 23 ЗЗЛД е довела до тази информираност на А. Ц. за икономическата идентичност на М. Г. КЗЛД е постановила акта си при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Правилни са и изводите, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон и неговата цел. Единство въз основа на безспорно установения факт за проведен телефонен разговор между А. Ц. и А. К., без яснота за място, време и съдържание на този разговор- е изведен извод за допуснато нарушение от страна на "Б. е. Д. К." ООД- при обработване на личните данни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответното дружество сумата 100 лева разноски, възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение