Решение № 291 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2009 г.

Решение № 291 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство за разглеждане на касационна жалба по чл. 290 ГПК. П. Р. от с. Б., област К. обжалва решението на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 722/2008 г., с което са отхвърлени исковете й по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Ответникът В. Б. от гр. Д. не е взел становище по жалбата. След проверка, касационният съд установи следното: Кюстендилският окръжен съд е счел исковете за неоснователни, тъй-като уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, със заповед № 1/18.09.2007 г., поради закриване на предприятието, е законосъобразно. Съдът е констатирал, че ответникът е прекратил дейността си на едноличен търговец от 2.09.2007 г., когато е прекратен договора му за наем на обект - ресторант "Р" в гр. Д. и прекратяването на дейността му на този обект е основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Изводите на въззивния съд са в нарушение на материалния закон, а решението нарушава съществено съдопроизводствените правила Несъответна на закона е констатацията на съда, че закриване на предприятието означава прекратяване съществуването на правния субект - работодател. В § 1, т. 2 Допълнителни разпоредби на КТ е посочено, че "предприятие" е всяко място - заведение или обект, където се полага наемен труд. Разпоредбата изрично разграничава "предприятието" от "работодателя", характеризиран в т. 1 на § 1, като лице или образувание, което наема работници по трудово правоотношение. Неточното прилагане на закона е обусловило неправилният извод на въззивния съд, че след като ответникът Б. е престанал да бъде наемател на ресторант "Р" и работодател на персонала на заведението, последното е било закрито и това е законно основание за уволнението на ищцата, заемала длъжността "барман" в ресторанта. Решаващият съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не се е произнесъл изчерпателно по предмета на спора, въз основа на заявените от ищцата основания за отмяна на уволнението. Като инстанция по същество - чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд дължи произнасяне по предмета на делото, съобразно заявеното в исковата молба - чл. 6, ал. 2 ГПК. Видно от съдържанието на исковата молба на Р., тя се е позовала на чл. 123 КТ с твърдението, че ресторант "Р" продължава да работи и смяната на собственика на предприятието, т. е. на работодателя, който отговаря за наемането на работниците в заведението, не е основание за прекратяване на трудовото й правоотношение, тъй-като законът постановява неговото запазване - чл. 123, ал. 1, т. 6 КТ. По това основание на иска, който е и основният спорен въпрос по делото, въззивният съд не се е произнесъл - не е събрал и обсъждал относимите доказателства и не е изложил фактически и правни доводи. С оглед на изложеното, следва да бъде отменено въззивното решение и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на друг състав на въззивния съд за произнасяне по предмета на делото - чл. 123 КТ. Върховният касационен съд