Решение № 16512 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2871/2013 г.

Решение № 16512 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2871/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Образувано е по касационната жалба на Светлана Тодорова Димитрова от гр. Видин ж. к. "Крум Бъчваров" бл. 23, вх. Г, ап. 100, чрез процесуалния представител адв. Любен Иванов от ВАК против решение № 137 от 14.12.2012 г., постановено по адм. дело № 256/2012 г. на Административен съд гр. Видин. С касационната жалба се релевират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради това, че оспореното решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че съдът не е отчел факта, че жилището, което притежава касаторката, все още не е пригодено за живеене, поради липса на средства да го отремонтира, а фактът, че притежава 7 автомобила на нейно име, не означава, че има средства за посочения ремонт. Иска се отмяна на решението. Ответникът - кметът на Община Видин, чрез процесуалния представител юрисконсулт Десислава Борисова в писмен отговор по жалбата от 05.02.2013 г. и становище от 27.11.2013 г. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение намери касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 5 от ЗОбС, решаващият съд е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № РД-02-854 от 12.09.2012 г. на кмета на Община Видин, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗОбС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 7 от Наредбата на Общински съвет Видин за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани, настаняване по наем и продажба на жилища общинска собственост /НУРУЖНГНПЖОС/, е било прекратено наемното и правоотношение с общината. Осъдил е касаторката да заплати на общината направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че със заповед № 36 от 10.05.2004 г. на кмета на Община Видин, семейството на касаторката било настанено в процесното жилище, представляващо частна общинска собственост. Въз основа на настанителната заповед бил сключен договор за наем между тях от 04.01.2010 г. със срок до 31.12.2012 г. С декларация по чл. 14 от Закон за местните данъци и такси вх. № 156/05.03.2012 г. касаторката е декларирала придобиването на недвижим имот в гр. Видин, представляващ жилище със застроена площ от 146 кв. м. При извършена справка в Пътна полиция - Видин било установено, че на името на същата били вписани 26 броя ППС. Констатирайки това кмета на общината издал процесната заповед на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. При така установеното, съдът е приел, че административният акт е издаден от органа в неговата компетентност и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. При извършената проверка съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК и спазване на принципа на служебното начало, настоящата инстанция установи, че оспореното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в общинското жилище, които вече изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях. В случая по делото е било установено по безспорен начин, че наемателят разполага с друго годно за обитаване жилище, което да задоволява нуждите на семейството му. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата, едно от условията за кандидатстване за настаняване под наем в общински жилища, респективно за прекратяване на съществуващи наемни правоотношения, е лицата да не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване. Налага се изводът, че за да е законосъобразен актът, с който се прекратяват наемните правоотношения на това основание, е необходимо, не само да е установено наличие на недвижим имот, но че същият е бил годен за постоянно обитаване. В конкретната хипотеза, видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, става ясно, че касаторката закупува жилище, апартамент № 10, находящ се в гр. Видин, ул. "Шейново" № 8, който е на две нива, разположени на четвърти и пети етаж. Следователно крайният извод на административния съд, че са били налице условия за издаване на обжалваната заповед, е законосъобразен и като такъв следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, състав на трето отделение,