Решение № 4211 от 4.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Механджиева, срещу Решение 6891 от 22.11.2021 г., постановено по адм. дело 10748/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед РА50-725/28.09.2020 г. на главния архитект на Столична община и е осъдена Столична община да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебното решение. Твърди се, че неправилно съдът приема, че процесната заповед е немотивирана. Според касатора неправилно първоинстанционният съд е споделил изцяло неоснователния и неправилен извод на вещото лице в изслушаната по делото експертиза, че в процесната територия не са извършвани целенасочени мероприятия по озеленяване. Излагат се доводи по законосъобразността на заповедта. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на ответните страни. Ответникът Луксор К1 ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Ножарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът Фриком ООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмения отговор, както и претендира присъждане на разноски по делото. Ответниците Б. Яева и Е. Яева, редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Коцева, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмения отговор, както и претендират присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различни от изложените доводи. Производството пред административния съд е образувано по жалби, подадени от Луксор 1 ЕООД и Фриком ООД, срещу заповед РА50-725/28.09.2020 г. на главен архитект на Столична община, с която е наредено, на основание чл. 135, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с ал. 2 от ЗУТ и чл. 10, ал. 4 от Закона за устройството и застрояването на Столична община /ЗУЗСО/, да се изработи служебно проект за подробен устройствен план /ПУП/ - изменение на план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ в териториален обхват: м. Студентски град, кв. 50, УПИ I-5477, 5478 с отреждане за КОО, УПИ XV-1725, 1727 с отреждане за ЖС и КОО и УПИ XVI-1600, 1726, 1727, 1829 с отреждане за ЖС КОО. Със заповед СОА17-РД09-622/19.06.2017 г., допълнена със заповед СОА19-РД09-934/01.07.2019 г., кметът на Столична община е предоставил на главния архитект на Столична Община функциите си по издаване на заповеди на основание чл. 135, ал. 5 от ЗУТ /т. 1.26/. За да отмени оспорената заповед административният съд е приел, че е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма при спазване на административно-производствените правила, но в в противоречие с материално-правните норми. Прието е от съда, че по отношение на хипотезата на чл. 134, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2 от ЗУТ оспорената заповед е немотивирана, тъй като конкретни факти и обстоятелства, които са мотивирали административният орган да приеме, че са налице предпоставките на цитираната норма не са посочени. В случая според съда е следвало да бъде изложена съпоставка в условията, при които е бил създаден, респ. изменен плана, с настоящите, при все, че последната промяна на плана за територията е извършена със заповед РА50-17/09.01.2018г., когато същата тази растителност е била налична. Прието е от съда също така, че и по отношение на втората хипотеза, застъпена в заповедта като правно основание за издаването й чл. 134, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, не се коментира каквато и да е нужда на общината, при все, че сочената разпоредба изисква нуждата да е за обект /§5, т. 39 от ДР на ЗУТ/, което е различно от зелени площи. Позовавайки се на заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал извод, че съществуващата в имотите растителност не представлява част от целенасочено мероприятие по озеленяване и в основната си част не е подържана, поради което в случая не стои въпросът за запазване на реализирана декоративна растителност, в какъвто смисъл са мотивите на процесната заповед, с оглед на което не е приложима и хипотезата на чл. 10, ал. 4, изр. второ от ЗУЗСО. Въз основа на установеното по делото съдът е обосновал извод, че не са настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът, както и че не са възникнали нови общински нужди за обекти - собственост на общината, за да са налице основанията по смисъла на чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, поради и което оспореният акт страда от материална незаконосъобразност. Така постановеното решение е неправилно. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Неправилни обаче са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. В случая съдът е изместил предмета на проверката за законосъобразност на заповедта само до наличие на посочените в заповедта правни основания за изменение на действащия ПУП. В тази връзка следва да се има предвид, че преди всичко съдът не е имал задължение да изследва по същество наличието на материалноправните предпоставки на посочените в заповедта правни основания за разрешаване изработването на проект на ПУП ИПРЗ. В предварителната процедура по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ се проверява налице ли е служебно задание, съответно скица мотивирано предложение за изменението, както и се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с общия устройствен план /ОУП/ на населеното място, ако такъв има, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, които следва да послужат като основание за издаване на окончателната заповед за одобряване или за отказ от изменение на ПУП. В този предварителен етап, който подготвя същинското производство по изработване на проект за изменение на ПУП, правното основание за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ не е задължителен елемент, но органът може да го посочи като изискване при изработване на проекта за ПУП.В тази процедура се постановява акт, който следва да определи само най-общите условия за предстоящото изменение, като например територията предмет на изменението, нейното предназначение, съответни устройствени показатели. В процесния случай съдът е обсъдил единствено доколко са били налице предпоставките по чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с ал. 2 от ЗУТ за изменение на действащия ПУП, както и е събрал доказателства само относно наличието на декоративна растителност в обхвата на процесната територия. Така изследваните от съда обстоятелства са предмет на проверка в следващия етап от развитие на административното производство,когато бъде издадена заповед за одобряване на проект за ПУП- ИПРЗ. В конкретния случай мотиви досежно посочените по-горе единствено релевантни за законосъобразността на заповедта факти административният съд не е изложил, както и не е събрал доказателства в тази насока.Следователно, по делото не е установено по несъмнен начин съответствието на служебното предложение за изменение на ПУП с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на Столична община, при която преценка следва да се съобрази и регламентираното изключение по чл. 10, ал. 4, изр. второ от ЗУЗСО относно отреждането на определени територии като озеленени площи за широко обществено ползване. Именно тези релевантни факти са от съществено значение за материалната законосъобразност на оспорената заповед. Доколкото първоинстанционният съд не извършва проверка и не излага мотиви в тази насока, то това препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение по отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорената заповед при съобразяване мотивите на настоящото съдебно решение. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,