Решение № 6427 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1212/2013 г.

Решение № 6427 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1212/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Русе, срещу решение № 43 от 30.11.2012 г. по адм. дело № 343 по описа за 2012 г. на Административен съд - Русе, с което е отменено издаденото от касатора решение ПОБГВ № 124/19.09.2012 г. и потвърденото с него разпореждане № 171-00-3048-8/02.08.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 25, ал. 1 от ТЗ като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Геновева Христова Минчева от гр. Русе е оспорила касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе е решение ПОБГВ № 124 от 19.09.2012 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 171-00-3048-8 от 02.08.2012 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, с което Геновева Христова Минчева от гр. Русе е задължена да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за безработица за периода 01.08.2011 г. - 31.05.2012 г. с общ размер 1545.48 лв. и лихва до 02.08.2012 г. в размер на 162.79 лв. От фактическа страна по делото е установено, че Геновева Христова Минчева от гр. Русе е подала заявление вх. № 172-00-3048/26.07.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, като е декларирала, че осигурителното й правоотношение с ЕТ "Минчо Минчев" е прекратено от 01.07.2011 г. и не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Паричното обезщетение е било отпуснато с разпореждане № 171-00-3048-1/15.08.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, но впоследствие при извършена справка в Търговския регистър е било установено, че лицето е вписано като прокурист на ЕТ "Проект - 96 - Пенка Манева" съгласно договор за прокура от 01.02.2001 г. и заявление за вписване. С подадена декларация Геновева Христова Минчева е заявила, че ЕТ "Проект - 96 - Пенка Манева" не развива дейност от 01.04.2007 г., поради което не е била осигурявана в качеството й на прокурист. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл допълнителната разпоредба на § 1, т. 3 от КСО дефинира понятието "осигурено лице" като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от чл. 53, ал. 1, т. 3 от КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за безработица. С оглед на тази законова уредба следва да се приеме, че вписването на лицето в Търговския регистър като прокурист (търговски управител) не е основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, ако предприятието не осъществява търговска дейност, а вписаният прокурист не осъществява трудовите си функции срещу получавано възнаграждение за извършваната работа. Правомощията на търговския управител и отношенията му с търговеца при спазване на разпоредбите на Търговския закон са ирелевантни за преценката на наличие на основание за осигуряване. В мотивите на решението си първоинстанционният административен съд в противоречие с цитираните законови норми неправилно е приел, че вписването на лицето като прокурист в търговския регистър и породената от вписването представителната власт сами по себе си са основание за осигуряването му без значение дали лицето извършва трудова дейност като прокурист. Според декларацията на Геновева Христова Минчева тя не осъществява дейност като прокурист от 01.04.2007 г. и не подлежи на осигуряване. Административният орган не е представил доказателства, от които се установява извършвана от Геновева Христова Минчева трудова дейност като прокурист на ЕТ "Проект - 96 - Пенка Манева" към 26.07.2011 г. (подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица) и за получавани от нея в това й качество възнаграждения, върху които се дължат осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Така установените обстоятелства водят до извод, че при подаване на заявление вх. № 172-00-3048/26.07.2011 г. Геновева Христова Минчева не е декларирала неверни обстоятелства във връзка с осигуряването й със съзнание, че по този начин ще получи неследващи й се по закон парични обезщетения за безработица. При неустановена недобросъвестност на осигуреното лице не е налице основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО за възстановяване на получените от него осигурителни плащания. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност, поради което подлежат на отмяна. Като е стигнал до същия краен извод, Административен съд - Русе е постановил правилно решение. Не са налице изложените в касационната жалба основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,