Решение № 7042 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2438/2016 г.

Решение № 7042 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2438/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Политическа партия "Християндемократическа партия на България", представлявана от адв. И. Ю. А. - Р. против Решение № 13273 от 8.12.2015 г. на Върховен административен съд, IV отделение, постановено по адм. дело № 6613/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на партията против бездействието на министъра на финансите в хипотезата на чл. 257 от АПК за изплащане на държавна субсидия за 2015 г. по реда на Закона за политическите партии. В касационната жалба са изложени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, неправилност и необоснованост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Искането е за отмяна на решението, и постановяване на изплащане на дължимата субсидия. Представени са подробни писмени бележки. Ответникът - Министърът на финансите, чрез процесуалния си представител юрк. Г. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, по съображения за правилно приложение на чл. 26 от ЗПП. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна, за която първоинстанционното решение на тричленния състав на ВАС е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тричленния състав на Върховния административен съд, IV отделение е било бездействие на министъра на финансите да отпусне държавна субсидия на ПП "Християндемократическа партия на България", като партия участвала в изборите за народни представители на 5.10.2014 г. в коалиция "Реформаторски блок", в състав от пет партии, както следва: ПП "Български земеделски народен съюз", представлявана от Н. Н. Н.; ПП "Д. Б. на гражданите", представлявана от М. Щ. К.; ПП "Демократи за силна България", представлявана от Р. М. К.; ПП "Народна партия свобода и достойнство", представлявана от К. Я. И. и ПП "Съюз на демократичните сили", представлявана от Б. Ц. Л.. Безспорно е също, че с АНЕКС № 3 от 20.08.2014 г., към това Предизборно политическо споразумение се присъединяват още две партии, както следва: ПП "Българска нова демокрация", представлявана от В. И. Р. и ПП "Християндемократическа партия на България", представлявана от И. Ю. А. - Р.. Безспорно е също, че след проведените на 05 октомври 2014 г. избори, няма избран народен представител от ПП "Християндемократическа партия на България". В конкретния случай съгласно чл. 8 от подписаното на 19.08.2014 г. Предизборно политическо споразумение, субсидията се разпределя между съставляващите я партии в съответствие с тежестта на всяка партия съгласно Анекс № 2 и се изплаща съгласно реда и правилата на Анекс № 2, като е записано, че анекса е неразделна част от споразумението. Видно от този Анекс № 2, на който е поставена дата 15.08.2014 г., а не датата на споразумението 19.08.2014 г., държавната субсидия се разпределя в конкретно посочени проценти между първоначално подписалите споразумението пет партии и общия сбор на процентите е 100 %. С т. 2 от Анекс № 3 от 20.08.2014 г. партиите се съгласяват, че клаузите на коалиционното споразумение от 19.08.2914 г. остават непроменени и в сила, което означава, че и присъединилите се допълнително две партии приемат условията на това коалиционно споразумение, включително и на Анекс № 1 от 19.08.2014 г. и на Анекс № 2 от 15.08.2014 г. в който очевидно е допусната грешка при изписване на датата и вместо 19.08. е написана 15.08.2014 г. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за установено от фактическа страна, че политическата партия - жалбоподател е участвала в изборите за нарочни представители на 5.10.2015 г., като коалиционен партньор в "Реформаторски блок", който е подписал коалиционно споразумение, в което е определен редът и начинът за разпределение на държавна субсидия и няма избран народен представител. При така установените факти, тричленният състав на ВАС е приел, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен. Според съда коалицията от партии по принцип е субект на държавна субсидия, но отпускането на такава субсидия, съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗПП изисква наличието на следните три кумулативни предпоставки: коалицията да е регистрирана в ЦИК за участие в избори; 2: да е участвала в последните парламентарни избори и 3: да има избрани народни представители. Във основа на данните по делото, съдът е приел, че в конкретния случай жалбоподателя няма избрани народни представители, поради което за нея не е изпълнено третото кумулативно изискване и законосъобразно с оспорения акт й е отказано получаването на държавна субсидия. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Установената по делото фактическа обстановка не е била спорна между страните и се подкрепя от събраните доказателства. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗПП държавната субсидия се отпуска ежегодно на четири равни транша от централния бюджет за финансиране на политическите партии или коалиции, които са регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в избори, участвали са в последните парламентарни избори и имат избрани народни представители. При така действащата правна уредба, изводите на тричленния състав на ВАС, че касатора в настоящото производство, не отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 1 от ЗПП и не е сред субектите по чл. 26 от ЗПП, които подлежат на субсидиране от държавата, са обосновани и съответстват на материалния закон. Правилно съдът е установил кръга на субектите, които имат право на държавна субсидия по Закона за политическите партии, както и предпоставките, при които за министъра на финансите възниква задължение да отпусне субсидията. По отношение на коалициите от партии, съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗПП, законът допуска финансиране чрез държавна субсидия само когато имат представители в Народното събрание на последните парламентарни избори. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗПП определянето на процедурата за предоставянето на средствата за субсидиране на партиите и коалициите се извършва от министъра на финансите, който със Заповед № ЗМФ-51/22.01.2015 г. на основание чл. 27, ал. 2 от ЗПП е определил редът за разпределяне на държавната субсидия. Въз основа на тази заповед са изпратени и указания за представяне на документи на политическите партии и коалиции, отговарящи на изискванията на чл. 25 и чл. 26 от ЗПП. Съгласно т. 7 от тази Заповед на Министъра на финансите, която безспорно е административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, "при непредставяне в срок на някой от изискуемите по тази заповед документи, при констатирани непълноти, неточности или несъответствия в документите, представени от съответните партии и/или коалиции, както и в случаите на спор, възникнал във връзка с изпълнение на коалиционно споразумение, Министерството на финансите незабавно уведомява всички заинтересовани партии и/или коалиции, като посочва конкретните нередности, които следва да се отстранят. До отстраняването им Министерството на финансите не превежда дължимата субсидия на съответната партия или партии от състава на съответната коалиция". Въз основа на горепосочената заповед в Министерството на финансите са били депозирани в срок заявления за разпределяне и превеждане на държавна субсидия за 2015 г. от всички седем партии от КП "Реформаторски блок", в които изрично се посочва, че липсва актуално коалиционно споразумение, определящо начина на разпределение и превеждането на държавната субсидия между партиите в рамките на КП "Реформаторски блок". Предвид горното, всички партии от коалицията, с изключение на ХДП, са представили съгласно втората хипотеза на чл. 25, ал. 3 от ЗПП декларации по образец от народни представители за принадлежност към съответна партия в рамките на КП "Реформаторски блок" и са поискали разпределение на държавната субсидия пропорционално на броя на народните представители от отделните партии. Жалбоподателят не приложил към заявлението си нито декларация за принадлежност на избрани народни представители, нито валидно коалиционно споразумение, в което да е определен редът и начинът за разпределение на държавната субсидия. Поради липсата на представено в Министерството на финансите валидно и общопризнато споразумение относно начина на разпределяне и превеждане на държавната субсидия за КП "Реформаторски блок" по смисъла на чл. 25, ал. 3, пр. първо от ЗПП, както и в съответствие с представените декларации за принадлежност, министърът на финансите е приложил хипотезата на чл. 25, ал. 3, пр. второ от ЗПП като е отпуснал в пълен размер и в определения в чл. 25, ал. 1 от ЗПП срок държавната субсидия пропорционално на броя на народните представители от отделните партии, въз основа на представените в Министерството на финансите данни. При изрично и изчерпателно посочени две алтернативни хипотези при изплащане на субсидията и при липсата на валидно и общопризнато коалиционно споразумение в настоящия случай, субсидия е преведена в пълен размер на КП "Реформаторски блок" въз основа на втората хипотеза. Министърът на финансите няма изрично представени от закона правомощия за разрешаване на възникнал спор касаещ коалиционно споразумение, нито има правомощия да преразглежда или тълкува коалиционно споразумение или представени декларации и с оглед законосъобразно превеждане на държавната субсидия за коалиция, затова министърът на финансите е приложил втората хипотеза на чл. 25, ал. 3 от ЗПП. В случая всички избрани от КП "Реформаторски блок" депутати са представили декларации за принадлежност към партия от състава на коалицията и субсидията е изплатена изцяло на коалицията за всеки един избран народен представител, като министърът на финансите е изпълнил точно вмененото му в ЗПП задължение. Правилно тричленният състав на ВАС е разгледал спора, като е съобразил предмета на защитата по чл. 257 от АПК, който е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия. Производството по чл. 257, ал. 1 от АПК дава процесуална възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, в хипотезата, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт действия. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно, необходимо е наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административни орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки за основателност на претенцията по чл. 257, ал. 1 АПК, който извод се налага от анализа на тази норма в съвкупност с разпоредбата на чл. 256 от АПК. Съществен аргумент в тази насока е и чл. 257, ал. 2 АПК, тъй като чрез осъждане на органа да извърши действието целеният правен резултат следва да възникне директно в правната сфера на организацията като субект в правоотношението. В случая по отношение на административното правоотношение е възникнал правнорелевантен факт, имащ значение на правопрекратяващ и този факт препятства възможността за издаване на разпореждане за извършване на исканото действие. Защитата по този ред обхваща неизвършването на фактически действия, но не и неизпълнение на задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на индивидуален административен акт. Когато по силата на закона административният орган е длъжен да издаде определен административен акт, но не го прави, е налице мълчалив отказ за издаването на акта, който може да бъде оспорван от заинтересованото лице по реда, предвиден за оспорване на отказите, включително мълчаливи такива, като видове индивидуални административни актове по чл. 21, ал. 1 от АПК. В случая издаването (или отказ от издаване) на заповед по реда на чл. 25, ал. 3 ЗПП представлява правно действие и като такова същото не изпълва хипотезата на чл. 257, ал. 1 от АПК, а подлежи на отделен самостоятелен съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК. В случая не се обжалва нито изричен, нито мълчалив отказ - приравнен на индивидуален административен акт, нито е налице хипотезата на чл. 21, ал. 4 от АПК. Претенцията е за издаване на заповед, която ищецът погрешно квалифицира като фактическо действие. Заповед за признаване или отричане на права е волеизявление с правни последици - т. е. правно действие. Неиздаването на заповед от МФ за разпределение на субсидия по ЗПП, не представлява неоснователно бездействие на административен орган по смисъла на чл. 257, ал. 1 във връзка с чл. 256 от АПК. За да е налице бездействие в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на административния орган да извърши нещо, и то да му е вменено в неговите правомощия, задължения и компетентност. Това бездействие настъпва само в случаите когато при настъпването на юридическия факт, предвиден в правната норма, административният орган и вместо да изпълни правомощието си бездейства. Неиздаването на административен акт, за което е предвидена специална процедура по защита не води и не може да се приравнява като бездействия на административния орган. По изложените съображения, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия намира, че обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,