Решение № 5804 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13527/2015 г.

Решение № 5804 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13527/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова Петър Христов Малинов и Кръстинка Естова Малинова са направили искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение от 08.10.2013 г. по адм. д. № 678/2013 г. на Административен съд София - област. В искането се твърди, че са налице нови писмени доказателства и нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са им били известни при разглеждането му. Ответникът по искането за отмяна началникът на РДНСК Югозападен район не е взел становище. Върховният административен съд обсъди доводите в искането за отмяна и представените доказателства и установи следното: С влязло в сила решение от 08.10.2013 г. по адм. д. № 678/2013 г. на Административен съд София - област е отхвърлена жалбата на Петър Малинов и Кръстинка Малинова срещу заповед на началника на РДНСК Югозападен район, с която е наредено да се премахне незаконен строеж "Пристройка към жилищна сграда" в поземлен имот № 8 в м. "Дивина", с. Калотина, собственост на Малинови. Като нови писмени доказателства към искането за отмяна са представени удостоверение за търпимост от 22.05.2015 г., заявление за издаване на удостоверение за търпимост от 22.02.2015 г., удостоверение за търпимост от 09.09.2013 г., декорация по § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ, обяснителна записка и скица проект за геодезическо заснемане на имот с цел включването му в строителен полигон на м. "Дивина". Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна обаче, могат да бъдат само онези нови писмени (официални или частни документи) доказателства, които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната. Тези доказателства не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са й били известни. От друга страна тези нови доказателства трябва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им да водят до различното му решаване. Върховният административен съд приема, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Търпимостта на строежа, който следва да бъде премахнат като незаконен не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. То е било предмет на обсъждане в решението, чиято отмяна се иска, като е прието, че строежът не е търпим. Предмет на обсъждане е било и удостоверение за търпимост от 09.09.2013 г., което е било включено в доказателствения материал по делото. Представеното ново удостоверение за търпимост от 22.05.2015 г. е издадено по искане на молителите след влизане на решението в сила. То има същото съдържание като удостоверение за търпимост от 09.09.2013 г., поради което не може да бъде определено като "ново доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Новосъздадените доказателства след влизане на решението в сила могат да бъдат основание за отмяна само ако се отнасят до твърдения, направени при разглеждането на делото, които не са могли да бъдат установени от страната към този момент. Представеното ново удостоверение за търпимост се отнася до обстоятелството дали строежът е търпим или не, което обстоятелство е било предмет на преценка при разглеждането на делото и постановяване на решението, чиято отмяна се иска. При разглеждането на делото молителите са могли да установят търпимостта на строежа с всички допустими доказателства по закон. Представените геодезическо заснемане и проект - скица към него нямат отношение към решението, чиято отмяна се иска. Тези доказателства установяват предприети действия от молителите след влизане на решението в сила за включването на имота им в строителния полигон на м. "Дивина". Става въпрос за факт, чийто последици могат да настъпят или не за в бъдеще и не могат да породят правни последици с обратно действие. Искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд