Решение № 2137 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3929/2012 г.

Решение № 2137 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3929/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефан Валентинов Иванов против решение № 261 от 16.01.2012 г., постановено по адм. дело № 8985/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и небоснованост. Прави искане за отмяната му. Ответникът - оперативен работник при Второ РУП - СДВР изразява становище за законосъобразност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Иванов против заповед № 3-1222/20.09.2011 г. на полицейски орган при Второ РУП - СДВР, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е задържан за 24 часа. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма с посочване на фактическото и правно основание за задържането, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. От доказателствата по делото безспорно се установява, че за времето от 19.00 ч. на 09.07.2011 г. до 9.30 ч. на 10.07.2011 г. в магазин на "Хенди - тел" ЕООД, находящ се в гр. София, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и деактивиране на сигнално - охранителна система със служебен код за достъп, неизвестен извършител отнема 33 бр. мобилни апарата, 4 бр. преносими компютри, 1 бр. таблет и 6 бр. фотоапарати, както и сумата от 487 лева от владението на Васил Груев в качеството му на материално отговорно лице, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). След установяване на факта, че жалбоподателят Стефан Иванов като служител във фирмата към този момент, посещава повторно магазина във връзка с активиране на алармата в деня преди кражбата и съгласие от негова страна, е осъществено полифизиографско изследване с детектор в ИП - МВР на 20.09.2011 г. От резултата от изследването е установява, че жалбоподателят с голяма степен на вероятност е съпричастен към деянието. По делото няма спор, че е образувано досъдебно производство № 1815/2011 г. срещу неизвестен извършител. С оглед събраните данни полицейският орган издава оспорената заповед за задържане. Изводите на съда от фактическа страна се обосновават от събраните по делото доказателства. Обжалваното решение е правилно. Аргументирано е заключението на съда относно издаването на оспорената заповед от компетентен полицейски орган съгласно чл. 53, ал. 2 във връзка с чл. 170, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и при спазване на установената форма, тъй като съдържа реквизитите по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР. Възражението, че в заповедта не са посочени правното и фактическото основание за прилагане на постановената мярка, е неоснователно. Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съдържа данни за възможно участие на жалбоподателя като извършител на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194 от НК по повод образувано производство ЗМ № 1815/2011 г., което е достатъчно да мотивира прилагането на административната мярка. Правилно съдът приема, че са изпълнени предпоставките на разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която полицейският орган има правомощието да задържа за срок не по - дълъг от 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането по този законов текст представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. В случая спрямо Иванов са налице данни, обосноваващи вероятната негова съпричастност към извършената взломна кражба в магазин на "Хенди - тел" ЕООД, което се потвърждава и от заключението на проведеното полифизиографско изследване. Съгласно нормата на чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и обстоятелствата от значение за правния спор се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон и които са редовно събрани по реда на АПК или специални закони (арг. от чл. 39, ал. 2 от АПК). Ето защо позоваването от страна на издателя на акта на резултата от полифизиографското изследване, е допустимо за установяване евентуалното съпричастност на жалбоподателя в извършването на деянието. Правилно съдът приема, че наличието на досъдебно производство срещу неизвестен извършител не е пречка за осъществяване правомощията на полицейския орган по чл. 63 от ЗМВР. Административната мярка има за цел започване на разследване на вероятен извършител на престъпление, поради което не е необходимо събраните данни да са пълни или категорични относно извършителя. Въпросът дали конкретно лице е извършител на деянието, за което е образувано досъдебното производство, както и относно неговата вина, подлежи на доказване в рамките на друго производство, както обосновано заключава съдебният състав в мотивите на обжалваното решение. Направеното в касационната жалба възражение за допуснати в хода на процеса съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не се споделя от касационната инстанция. Административен съд София - град извършва служебна проверка на акта съгласно чл. 168 на всички основания по чл. 146 от АПК и излага аргументирани съображения по направените в жалбата срещу оспорената заповед възражения. Решението е обосновано. При правилно установена фактическа обстановка по делото и след анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд прави обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящия състав. По несъмнен начин е установено, че заповедта е издадена с оглед данни за участието на жалбоподателя в извършването на престъпление, а мярката е приложена в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на неговите права е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление, да се предотврати възможността за укриване на вещи, предмет на престъпление, да се попречи на лицето да се укрие или да осуети наказателно преследване. Като отхвърля жалбата срещу оспорената заповед, Административен съд София - град постановява решението си в съответствие със закона. Не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение