Решение № 16296 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3462/2018 г.

Решение № 16296 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3462/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Уко България" ООД против решение № 2285 от 19.12.2017 г. по адм. дело № 2839/2017 г. на Административен съд – Варна. В нея са развити доводи за постановяване на съдебния акт при неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – официален ветеринарен лекар при Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на "Фиерхаутен България" ООД, с ново фирмено наименование "Уко България" ООД, срещу издадения от официални ветеринарни лекари при ОДБХ – Варна акт за забрана № 348/29.08.2017 година. С оспорения акт за забрана № 348/29.08.2017 г., издаден от официални лекари, на основание чл. 253, ал. 2, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, е забранено транспортиране, търговия и пускане на пазара на отработени мазнини в ПВЦ бидони – 75 бр. по 50 л/кг, общо 3750 кг, намиращи се в склад за съхранение на отработени мазнини на "Уко България" ООД. В акта е посочено, че при извършена проверка, за наличните количества отработени мазнини не е представено удостоверение за регистрация по чл. 229 ЗВМД и документи за произход. Съдът е обсъдил данните по административната преписка, доводите и възраженията на страните, и е достигнал до следните верни фактически и правно издържани изводи: От фактическа страна съдът е установил, че проверката на инспектори при ОДБХ – Варна е извършена по повод сигнал за нерегламентирана складова база на територията на гр. Варна, в която се съхраняват и транспортират значителни количества отработени мазнини с произход от заведения за обществено хранене. Резултатите от проверката за отразени в доклад № 107331/29.08.2017 г., според която в транспортно средство на дружеството са открити празни pvc бидони по 50 кг със стикери с логото на фирмата и с надпис "растителна мазнина, негодно за човешка консумация", а в склада е установено наличието на 75 бр. pvc бидони по 50 кг, съдържащи общо 3 750 кг отработени мазнини, върху които също са поставени стикери на фирма и надпис "растителна мазнина, негодно за човешка консумация". В доклада е посочено, че на проверяващите не е представено удостоверение за регистрация на обекта по чл. 229 ЗВМД и документи за наличните количества мазнини. Позовавайки се на тези обстоятелства - липсата на удостоверение за регистрация по чл. 229 ЗВМД и на документи за произход на откритите количества отработени мазнини, официалните ветеринарни лекари са издали обжалвания по делото акт за забрана № 348/29.08.2017 година. Дружеството е оспорило издадения акт за забрана по административен ред пред директора на ОДБХ – Варна. При проведения административен контрол по реда на глава VІ АПК вр. чл. 253, ал. 4 ЗВМД директорът на ОДБХ – Варна е отправил запитване до директора на РИОСВ – Варна относно списък на регистрираните в РИОСВ складове за съхраняване на отработени мазнини на територията на гр. Варна. С писмо изх. № 24-00-5267/4/01.09.2017 г. директорът на РИОСВ – Варна е посочил, че на територията на гр. Варна дейности по третирането на отпадъци се извършват от две дружества, притежаващи издадени от РИОСВ – Варна регистрационни документи за третиране на отпадъци от хранителни масла и мазнини, едното от които е "Фиерхаутен България" ООД, с ново наименование "Уко България" ООД, притежател на регистрационен документ № 03-РД-776-00/07.07.2017 г. за площадка в гр. Варна, ЮПЗ, ПИ с идентификатор 10135.5501.185. С решение № 405/25.09.2017 г. директорът на ОДБХ – Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството против издадения акт за забрана № 348/29.08.2017 година. В обстоятелствената част на решението административният орган е изложил фактически и правни съображения относно необходимостта от удостоверение за регистрация на обекта, издадено по реда на чл. 229 ЗВМД. Посочил е, че откритите при проверката в склада отработени мазнини се квалифицират като кухненски отпадъци по смисъла на Регламент /ЕС/ № 142/2011 г., съответно се категоризират като странични животински продукти – материал от категория 3 според чл. 10 б. "п" от Регламент /ЕО/ № 1069/2009 г. Поради това всеки бизнес оператор, който извършва дейност по производство, търговия и пускане на пазара на отработени мазнини, следва да има регистриран обект в съответната областна дирекция по безопасност на храните по реда на чл. 229 ЗВМД. Съдът е обсъдил изложените факти и правилно е приел от правна страна, че оспореният акт за забрана е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 253, ал. 2 вр. ал. 1 ЗВМД. Доводите в касационната жалба за нищожност на обжалвания акт са неоснователни. Съдът, в съответствие с приложимите нормативни правила, които уреждат компетентността на официалните ветеринарни лекари обосновано е приел, че административните органи са действали в рамките на правомощията си и са приложили предвидената в закона принудителна административна мярка. При прилагане на принудителната административна мярка е спазена предписаната с чл. 253, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗВМД форма на акта, който отговаря на общите изисквания за съдържание. Правилно съдът е приел, че актът е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с нормативните разпоредби. Съдът подробно и точно е обсъдил релевантните правни разпоредби. Изводите за материална законосъобразност на акта е обосновал с легалната дефиниция на понятието "кухненски отпадъци", дадено в Приложение І /"Определения, предвидени в чл. 2"/ т. 22 на Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива. Съгласно т. 22 на Приложение І от Регламент (ЕС) № 142/2011 г. кухненски отпадъци са цялата отпадъчна храна, включително използвано олио за готвене, от ресторанти, обекти за обществено хранене и кухни, включително централи кухни и кухни в домакинства. По смисъла на чл. 10 б. "п" от Регламент (ЕО) № 1069/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 г., всички кухненски отпадъци, различни от посочените в чл. 8 б. "е" /това са кухненски отпадъци от превозни средства, работещи по международни линии/, се категоризират като странични животински продукти – материал от категория 3. В обобщение съдът правилно е приел, че по смисъла на Регламент (ЕО) № 1069/2009 г. всички кухненски отпадъци, в които съгласно приетия във връзка с прилагането му Регламент (ЕС) № 142/2011 г. попада и използваното олио за готвене, се квалифицират като странични животински продукти. Легалната дефиниция на § 1, т. 104 ДР ЗВМД понятието "странични животински продукти" съвпада смислово с легалното му дефиниране по чл. 3, т. 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 г., поради което е извел извод, че според българския законодател в обхвата на страничните животински продукти също попадат предвидените с Регламент (ЕО) № 1069/2009 г. кухненски отпадъци. Съдът, въз основа на анализ на релевантната нормативна уредба, е достигнал до правно издържан извод, че разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ЗВМД е относима към обсъждания казус. Съгласно чл. 229, ал. 1 ЗВМД, обектите, в които се извършва производство, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, и на продукти, получени от странични животински продукти, подлежат на регистрация от съответната областна дирекция по безопасност на храните. По смисъла § 1, т. 90 ДР ЗВМД, производството представлява добив, обработка, преработка, съхранение, опаковане, пакетиране и препакетиране или отделни етапи от тези процеси. В § 1, т. 90б ДР ЗВМД "пускането на пазара" е определено като притежаване с цел продажба, предлагане за продажба, самата продажба, разпространение, както и всяка друга форма на възмездно и безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху обекти и/или продукти, подлежащи на ветеринарномедицински контрол. В случая "УКО България" ООД е съхранявал отработени мазнини в склада, обект на инспекцията. За този вид дейност по третиране на отпадъци дружеството притежава решение за регистриране и издаване на регистрационен документ № 03-РД-776-00/07.07.2017 г. на директора на РИОСВ – Варна. Съдът обосновано е достигнал до заключение, че след като в раздел ІІ, т. 1 на решението е посочено, че площадката за третиране на отпадъци има две обособени зони: 1 зона за приемане на постъпващите отпадъци и 2 зона за съхраняване на отпадъците, а по смисъла на § 1, т. 90 ДР ЗВМД съхранението е дефинирано като част от производството, то инспектираният обект също подлежи на регистрация в ОДБХ – Варна на основание чл. 229, ал. 1 ЗВМД. Правилен е изводът на съда, че нарушението на това изискване е достатъчно основание официалните ветеринарни лекари да наложат предвидената в чл. 253, ал. 1, т. 2 ЗВМД принудителна административна мярка забрана за транспортиране, търговия и пускане на пазара на откритите 3 750 кг. отработени мазнини в нерегистрирания в ОДБХ – Варна склад. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя и аргументирано ги е приел за неоснователни. Обстоятелство, че самата преработка на мазнините не се извършва в България, а на територията на друга страна членка на ЕС, не налага други правни изводи относно необходимостта от регистрация на обекта по реда на чл. 229, ал. 1 ЗВМД. Както вече се посочи, по смисъла на § 1, т. 90 ДР ЗВМД производството не представлява само преработка, а и съхранение, което следва да е относимо както към крайния продукт, така и към суровините, от които се получава. Правилно не е възприето като основателно възражението на жалбоподателя, че обектът е регистриран по реда на Закона за управление на отпадъците, т. к. изпълнението на това изискване не го освобождава от задължението да регистрира обекта по реда на чл. 229 ЗВМД. Както правилно е отбелязал решаващият съд, позоваването на жалбоподателя на изискването на чл. 13 от Директива № 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви към държавите членки да предприемат нужните мерки, за да гарантират, че управлението на отпадъците се извършва без да се застрашава човешкото здраве и без да вреди на околната среда, по никакъв начин не изключва приложимостта на въведеното с нормата на чл. 229 ЗВМД изискване на националното право спрямо обектите, в които се извършва производство, търговия и пускане на пазара на продукти, получени от странични животински продукти. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,