Решение № 586 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1770/2008 г.

Решение № 586 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1770/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК. на Е. С. и Д. на В., двамата от гр. В. са обжалвали решението на Окръжния с. в гр. М. от 22 януари 2008 г. по гр. д. № 381/2007 г. с което е оставено в сила решението на районния с. гр. М. от 29.05.2007 г. по гр. д. № 171/2007 г. в частта в която са били отхвърлени исковете, предявени от на Е. С. срещу Районния с. гр. В. и срещу Окръжния с. гр. Враца на правно основание чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Със същото решение е обезсилено решението на Районния с. гр. М. в частта в която съдът се бил произнесъл по исковете, предявени на правно основание чл. 71, ал. 1 ЗЗД от на Е. С. срещу Прокуратурата на Република България, Р., О. дирекция "П" гр. В., Община В., Р. Враца и Областен управител на област Враца и в тази част производството по делото е прекратено като недопустимо. Окръжният с. отменил и определението на Районния с. гр. М. от 5.10.2007 г. в частта в която оставил без разглеждане молбата на на Е. С. с която оставил без разглеждане молбата му за допълване на постановеното решение и Оставил в сила определението от 5.10.2007 г. в частта в която прекратил производството по делото като недопустимо по отношение на Д. на В. В касационната жалба се твърди, че решението на Окръжния с. в гр. М. било "недопустимо, нищожно и неправилно" (без да са посочени конкретно по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК кои са основанията за неправилност, но може да се направил извод от обширното изложение, че се визират и трите основания-поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано. Прокуратурата на Република България в писмения си отговор и чрез процесуалният си представител в съдебното заседание е заела становище за оставяне без уважение подадената к. жалба. Върховният касационен с. след проверка на направените оплаквания, прие следното: Постановеното от Монтанския окръжен с. решение, не е нищожно и недопустимо, както се твърди в касационната жалба. Ищецът на Е. С. е имал право и се е възползвал от него за да предяви исковете си, основаващи се на разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация - ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г. (ЗЗОД). Решаващият с. ги е разгледал на това основание и в надлежен състав и е постановил едно валидно и допустимо решение. Решението е и правилно. Както е приел и Окръжния с. в гр. М., не всички несполуки в живота на един човек, могат да се обяснят с дискриминационно отношение към него. Критериите за защита по Закона за защита от дискриминация са очертани в чл. 4 от него: Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В конкретния случай касационният жалбоподател въобще не е бил дискриминирана. Той е подал 4 броя искови молби със свободен текст и едва в съдебното заседание от 18.10.2005 г. с помощта на районния с. гр. М. по гр. д. № 946/2005 г., са били уточнени страните по предявените искове: ищец - на Е. С. и ответници: Върховната к. п., Р. гр. В., О. с. гр. В., Р. с. гр. В. Допълнително в съдебното заседание от 13.12.2005 г. районният с. конституирал като ответници Общината гр. В. и Регионална дирекция "Национален технически контрол" гр. В. В следващото съдебно заседание от 28.02.2006 г. като страна-ответник били конституирани и Областната а. гр. В. и Областния управител на област Враца. В исковата молба приложена на л. 8 по същото дело е било уточнено, че исковете били за установяване на нарушенията и " да осъдите ответниците да преустановят нарушенията и възстановят положението преди нарушенията като прогласите за нищожни решенията на ОС гр. В. и решенията на РС гр. В. и доброволна делба по гр. д. № 758/60 г. с последващи сделки и дела и-както и да се въздържат в бъдеще от по нататъшни нарушения.." С ново уточняващо "заявление" на С. отново преразказал проблемите си с отвода на съдии, с връщане от охраната на съдебната палата, с "възпрепятстване искът му от 18.07.2005 г." за защита собственост от нередовен наемател по реда на бързото производство", от публикуване на личните му данни като егн било записано в азбучника на съда по образуваните дела, за "толерирането" на съседите му от Община В., за недостатъци на жилищен блок, в който апартамент имала и дъщеря му, за това че Общината не разгледала нито една негова претенции за реституция на имоти, а пък Прокуратурата отказвала да го защитава от съседи и наематели и от "превишили правата си в. лице П. Г. и адвокат М. Т. и отказала "преследване от престъпно облагодетелстване на кмета на с. на и Началник помощно стопанство военно поделение 36530 Враца. Полицията също отказвала да го защитава. Не било вярно изложеното от вещото лице че мероприятието - разширение на площада в гр. В. изпълнено и за това не му бил върнат отчуждения имот и пр. Районният с. в гр. М. с решението си от 22.05.2006 г. по гр. д. № 946/2005 г. оставил без разглеждане предявените искове, а Окръжният с. с определение от 7.02.2007 г. по гр. д. № 290/2006 г. като обезсилил решението на районния с., върнал делото за ново разглеждане по същество, от друг състав. С ново решение от 29.05.2007 г. по гр. д. № 171/2007 г. Монтанският районен с. отхвърлил исковете и това решение е било оставено в сила от Окръжния с. с решението му от 22.01.2008 г. по гр. д. № 381/2007 г. Този с. е действал като въззивна инстанция и е взел предвид всички събрани по делото доказателства. Той е направил обоснован извод, че след като не са налице фактическите основания за твърдяните действия на администрацията на изпълнителната власт и действия на правозащитните органи и тяхната а. като прояви на дискриминация по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, исковете като недоказани е следвало да се отхвърлят. Абсурдно е твърдението че по пътя на това производство са могли да се обявят за нищожни решенията на съдилищата по вече приключили административно правни или гражданскоправни дела. Както е било установено по тях касаторът-ищец не е бил дискриминирана Той е водил многобройни съдебни дела и при неадекватната защита на твърдяните факти и обстоятелства, не е постигнал очаквания добър резултат. Съдебното производство е винаги състезателно и е въпрос на доказване и законова позиция постигането на определен резултат. А що се касае до многобройните нарушения на чл. 117, ал. 1 ГПК (отм.) с конституиране по всяко време на нови страни-ответници по делото без спазване процедурата с искане на съгласието на ответниците в т.ч. и дъщерята на ищеца Д. на В., абсолютно неправилно тя е била конституирана в съдебното заседание от 25.09.2007 г. по гр. д. № 171/2007 г. на Районния с. в гр. М. Правилно с определението си от 05.10.2007 г. районният с. е прекратил производството по отношение на нея и законосъобразно Окръжният с. е приел, че това определение е правилно. Върховният касационен с. приема, че при постановяване на решението си Окръжният с. в гр. М. не е допуснал нарушения нито на съществени съдопроизводствени правила, нито на материалния закона Решението е обосновано, правилно, валидно и допустимо и че не са налице основанията за неговото касиране по чл. 218б, ал. 1, б. б. "а", "б" и "в" ГПК За това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд.