Решение № 5850 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1437/2010 г.

Решение № 5850 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1437/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба от Винаягомоортхи Тушиянтан, гражданин на Шри Ланка против решение № 15683/18.12.2009 г., постановено по адм. д. № 11336/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена неговата жалба против решение № 308/23.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет. В касационната жалба са релевирани трите касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решаващият състав на ВАС не е обсъдил неговите доводи и представените доказателства, както и фактите и обстоятелствата от бежанската му история, което е довело до постановяване на несъобразено с чл. 8 и 9 ЗУБ решение. С твърдения за идентичност на случаите посочва Решение № 86/5.01.2010 по адм. дело № 11337/2009 г. на ВАС, в чийто мотиви по отказа на хуманитарен статут съдът обсъдил приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15, вр. с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. Настоява, че въпреки посоченото в Справка от ДАБ от 6.11.2009 г., че гражданската война в Шри Ланка е приключила на 18.05.2009 г., ситуацията в страната е нестабилна. Моли решението да бъде отменено и делото решено по същество, като се дадат указания на административния орган за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. В о. с. з. на ВАС не се явява и не изпраща представител. Ответникът по жалбата - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез пълномощника юрисконсулт Кулинова оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението е неправилно в частта, касаеща отхвърляне на оспорването срещу заповед № 308/23.07.2009 г. за отказан хуманитарен статут. Намира решението в тази част за материалнонезаконосъобразно и необосновано - постановено в противоречие на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Счита, че то следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне с указания. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС отхвърлил жалбата на Винаягомоортхи Тушиянтан, гражданин на Шри Ланка, против решение № 308 от 23.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ . От приложените по делото писмени доказателства съдът приел, че то е постановено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Обсъдил, че чужденецът влязъл нелегално в Република България на 11.10.2008 г., и че в молбата си от 22.1. 2009 г. като причина за получаване на статут посочил "постоянни въстания, битки, отвличания и военни сблъсъци". Преценил, че заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, предвид твърденията, че като ученик бил обект на заплахи в периода 1995 - 2005 г., отправени до него от различни въоръжени групи - първоначално от неизвестна група, после - от групите LTTE и EPRLF, целящи привличането му към тяхната дейност и осъществени чрез изпращане на заплашителни писма по два-три пъти на месец, както и че на 17.10.2005 г. бил отвлечен от една от тези групи, представяла се за правителствена армия, като задържането му продължило до 15.04.2006 г., а освобождаването му е станало възможно по време на бомбен атентат, при който избягал от похитителите. Обсъдил, че бежанската история съдържа и твърдение за повторно отвличане на 15.06.2008 г. от групировката TMVP, като освобождаването му на 22.06.2008 г. е осъществено след платен откуп. Посочил, че анализа на изяснените от обясненията на кандидата обстоятелства, предвид противоречията в тях, не води до извод за мотиви за обоснован страх от преследване по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Допълнил, че кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт. Оттук съдът извел решаващия извод, че по отношение на чужденеца, търсещ закрила, не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Предвид фактите и обстоятелствата, посочени в обясненията на търсещия закрила Винаягомоортхи Тушиянтан, съпоставени с данните от справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ на МС от 27.05.2008 г. и актуалната Справка от ДАБ с вх. № 3358/6.11.2009 г. /л. 90 от делото/, установяваща, че гражданската война в Шри Ланка е приключила на 18.05.2009 г. с подписване на декларация между официалното правителство и бунтовниците, които признали поражението си, изводите на първоинстанционния съд се явяват обосновани и правилни. Установено е, че чужденецът напуснал легално страната си на произход Шри Ланка през м. 08.2008 г. със самолетен полет до Истанбул, а два месеца след това, укрит в лек автомобил преминал нелегално границата на РБ. Горните обстоятелства, наред с посочените противоречиви твърдения досежно причините за предоставяне на статут обосновава извод за законосъобразност на постановения отказ. При проведените интервюта са наведени противоречиви твърдения относно местопребиваването на чужденеца през периода преди напускане на страната на произход, а фактът, че е напуснал страната си легално, със самолет и редовен национален паспорт, обосновава извод, че не е преследван от официалните власти в Шри Ланка. Затова са обосновани изводите на съда, че заявените основания са извън приложното поле на чл. 8 и 9 ЗУБ. Съдът действително не е обсъдил представените по делото доказателства, а именно: Удостоверение за щети от природно бедствие, писма на администратор Пол Робинсън от Национален Шрин на Св. Апостол Джуд и на Президент на Младежката федерация в район Батикалоа, извадка от информационна книга на полицейски участък и регистър на починали от област Батикалоа. Не е налице обаче съществено нарушение на съдопроизводствени правила, тъй като и след тяхното обсъждане изводът на тричленния състав на ВАС за законосъобразност на решението на ДАБ не се променя, предвид следното: Удостоверение за щети от природно бедствие - л. 67 от делото е неотносимо към спора, Писмо на администратор Пол Робинсън от Национален Шрин на Св. Апостол Джуд /л. 70 от делото/ е от 15.2.2005 г., това на Президент на Младежката федерация в район Батикалоа /л. 72 от делото/ е без дата, Уверения от диспансер /л. 78 и 80/ визират обстоятелства от 20.6.2006 г., Извадка от информационна книга на полицейски участък /л. 74/ е относима за факти на 4.2.2006 г., а регистър на починали от област Батикалоа /л. 86/ визира юридически факт за смърт на родственик от 12.4.2003 г., т. е. посочените обстоятелства, предвид отдалечения период от време на осъществяване до датата на напускане на страната на произход, не водят до извод, представляващ касационно отменително основание. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ /в приложимата редакция на закона след изм. по ДВ, бр. 52 от 2007 г./, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Поради това, че наличието на нито една от посочените предпоставки не е установено от жалбоподателя, обосновано е прието от административния орган и от съда, че не може да се направи извод за реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, т. е. не са налице включително условията на чл. 9, ал. 1, т. 3 от същия закон, както се твърди в настоящата жалба. В тази връзка съдът съобрази актуални данни за ситуацията в Шри Ланка по справка № 3358/6.11.2009 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, от които не може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на касатора, като цивилно лице по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. Поради това намира, че обжалваното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС е законосъобразно, включително относно отказания хуманитарен статут. По отношение на довода, изведен от невлязлото в сила Решение № 86/5.01.2010 г. по адм. дело № 11337/2009 г. на ВАС съдът следва да посочи, че то касае различна от настоящия случай хипотеза /доказани заплахи от бунтовници за живота на чужденеца и протичащ въоръжен конфликт на безогледно насилие/. С оглед горните съображения се налага изводът, че съдът направил законосъобразна преценка на обжалвания акт, издаден от председателя на ДАБ при МС, който правилно приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в хипотезите на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В тази връзка е съобразено, че бежанската история на чужденеца съответства на актуалната политическа обстановка в Шри Ланка, характеризираща се с етнически конфликт, прераснал в гражданска война, но тя е преустановена към датата на постановяване на оспорения административен акт. С оглед горния анализ съдът намира за неоснователно становището на Върховна административна прокуратура за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради допуснато от съда нарушение на материалния закон. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия,