Решение № 2941 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9701/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенцията по вписванията(АВп.), чрез юрк. Иванов, против решение 208/24.02.2023 г., постановено по адм. дело 2013/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на Р. И. Д. е отменен отказ на Агенцията по вписванията, обективиран в писмо с рег. 94-00-1027/17.11.2022г. и преписката е изпратена за ново произнасяне по заявлението. Касаторът, по подробно изложени в жалбата доводи, оспорва решението, като неправилно постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че Агенцията по вписванията е администратор на лични данни по смисъла на §4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679. Счита, че същата е получател на лични данни, предоставяни от заявителите в хода на регистърното производство. Счита, че съдът неправилно е приел, че оспореното писмо подлежи на обжалване и представлява отказ, тъй като същото няма белезите на индивидуален административен акт. Иска решението да бъде отменено като незаконосъобразно и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Р. И. Д., чрез адв. Стоянов в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съдът да остави решението в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Р. И. Д. против изричен отказ на Агенцията по вписванията, обективиран в писмо с изх. 94-00-1027/17.11.2022 г., постановен по заявление на жалбоподателя с вх. 94-00-1027/15.11.2022 г. Със заявлението си жалбоподателят е направил искане за заличаване на личните му данни (ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването ѝ, постоянен адрес) от учредителен акт на Верано-13 ЕООД публикуван от ответника в Търговски регистър, по партидата на посоченото дружество, в поле Актуален учредителен акт. С оспорения отказ, обективиран в писмо с изх. 94-00-1027/17.11.2022 г., Агенцията е уведомила жалбоподателя, че същата обработва личните данни като получател, а дружеството, за което документите се отнасят, е администратор на личните данни на физическите лица, съдържащи се в подаваните в агенцията документи за целите на вписването по смисъла на чл. 4, § 1, т. 7 от ОРЗД и същото носи отговорност да предостави за вписване актове, които са със заличени данни, съответно да предприеме действия за съобразяване на данните с принципите за минимализъм и пропорционалност, уредени в чл. 5 от ОРЗД. Последното е аргументирано с нормата на чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която заявителят представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Посочено е още, че Агенцията няма право да извършва действия по вписвания и заличавания, извън дадените ѝ по закон правомощия в рамките на регистърното производство, т.е. не разполага с възможност да откаже приемането на документи за обявяване, поради обстоятелството, че в тях се съдържат лични данни, които не се изискват по закон и не са заличени, или да заличи такива данни от представени за вписване документи. При така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че при наличието на изрично заявено оттегляне на съгласието на субекта на данни, както и установените данни за незаконосъобразно обработване на тези данни, надлежно отправено искане за изтриване на тези лични данни от свързания с тях субект, и при липсата на някое от изключенията, предвидени в чл.17, §3 от ОРЗД, ответникът в нарушение на разпоредбите на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.17, §1, б. б от ОРЗД е отказал да изтрие/заличи публикуваните лични данни на жалбоподателя. Вместо това, от страна на администратора, чрез постановения отказ и изискването на представяне на учредителен акт със заличени данни, недопустимо са смесени регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ и предвидените в чл.15 22 от ОРЗД по реализиране на права на субектите на лични данни. При така установеното от фактическа страна и след обстоен анализ на относимите норми съдът е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен и преписката да бъде изпратена на Агенция по вписванията като администратор на лични данни за ново произнасяне по заявлението. Решението е допустимо, валидно и правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е направил правилни и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, на които е извършен задълбочен анализ, а приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с тях. Правните изводи са аргументирани. Заявлението за заличаване на лични данни е подадено от Р. И. Д. в качеството й на субект на данни по смисъла на чл. 4, §1 от ОРЗЛД, а не в качеството му на представляващ дружеството. В качеството си на субект на данни тя разполага с правата по чл. 15 22 от ОРЗЛД, чиято ефективна съдебна защита е гарантирана с разпоредбите на чл. 79 от ОРЗЛД. Именно субектите на данни са легитимираните по смисъла на ОРЗЛД лица, в полза на които са предвидени правата по чл. 15 22 от същия с оглед обработване на личните им данни в съответствие с изискванията и принципите, установени в същия акт на Съюза. Неоснователни са наведените доводи от касатора, че АВ е получател на лични данни предоставяни от заявителите в хода на регистърното производство. Съдът правилно е приел, че съгласно чл. 4, §7 от ОРЗД администратор на лични данни означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Обработване на лични данни по определението на чл. 4, §2 от ОРЗД означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Съгласно чл. 3 и чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ, АВп. води, съхранява, осигурява автоматизирано подаване на информация за вписаните търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел и свързаните с тях обстоятелства и обявените актове в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на Националната агенция за приходите, както и на други субекти, определени със закон; осигурява свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите; осигурява регистриран достъп до делото на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел; осигурява свободен и безплатен достъп до вписаните обстоятелства и обявените актове и чрез системата за взаимно свързване на регистрите. Следователно АВ попада в определението за администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, § 7 от ОРЗД, независимо от това, че получава актовете и данните от друго лице заявител по смисъла на ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно решение на СЕС от 4 октомври 2024г. по дело С-200/2023г. органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както получател на тези данни, така и - в частност доколкото ги обявява - техен администратор по смисъла на тази разпоредба, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка. В случая, както правилно е приел първоинстанционния съд Агенцията е сезирана в качеството ѝ на администратор на лични данни, а не като орган компетентен да проведе производството по регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в тях. Заявлението е подадено от Д. в лично качество, като субект на данни по смисъла на чл. 4, §1 от ОРЗД, а не като представляващ дружеството на Верано-13 ЕООД. АВп., като администратор на лични данни, е сезирана от физическо лице с искане да бъдат изтрити нейни лични данни, обявени на сайта на Търговския регистър, поле Актуален учредителен акт по партидата на Верано-13 ЕООД. При преценката относно характера и правното действие на оспореното писмо следва да се съобрази и предвидената в чл. 79 на Регламент (ЕС) 2016/679 специална уредба на правото на ефективна съдебна защита срещу администратор на лични данни. Съгласно цитираната разпоредба, без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с Регламента. На правото по чл. 79 от Регламента съответства разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, чиято редакция гласи, че при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административно процесуалния кодекс. За допустимостта на жалбата е без значение правният характер на конкретното действие, бездействие или акт на администратора на лични данни, по повод на което се твърди нарушение на установени в Регламента права. Неоснователно е наведеното от касатора твърдение, че дружеството не е изпълнило свое задължение да представи заверен препис от акта, подлежащ на вписване, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Пред АВп. са предоставени личните данни, но в случая тя ги обработва. Публикуването на лични данни в интернет сайт, съгласно чл.4, т.2 Регламент(ЕС) 2016/679 е обработване, тъй като е операция с лични данни, като регламентът включва в това определение и автоматичните операции, предвид което задължението е на администратора - АВп.Съгласно цитираното по горе решение на СЕС по дело С-200/2023 Директива 2017/1132, и по-конкретно чл. 16 от нея, както и чл. 17 от Регламент 2016/679, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика на държава членка, която предполага органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка, да отхвърля всяко искане за изтриване на неизисквани от Директивата или правото на държавата членка лични данни, съдържащи се в публикуван в регистъра дружествен договор, когато в противоречие с предвидените в тази уредба процесуални правила не му е предоставен препис от договора със заличаване на тези данни. Настоящият състав не споделя становището на КЗЛД рег. ПНМД-01-116