Решение № 15120 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3403/2011 г.
ВАСI отделение17.11.2011 г.докладчик Емилия Миткова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 333/24.01.2011 г., постановено по адм. д. № 3810/10 г., по описа на Административен съд гр. София Осъжда Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. София, да заплати на "Четири сезона Брезник" ЕООД, сумата от 900 лева, представляваща направени разноски по делото. Решението е окончателно и не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 15120 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3403/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. София, срещу решение № 333/24.01.2011 г., постановено по адм. д. № 3810/10 г., по описа на Административен съд гр. София, с което е отменен по жалба на "Четири сезона Брезник" ЕООД, ревизионен акт (РА) № 140900218/12.01.2010 г, издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, ИРМ Перник, потвърден с Решение № 509/13.04.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София, при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на закона - касационно основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се отхвърли жалбата, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Четири сезона Брезник" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Златарев, излага доводи за правилност на решението. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 140900218/12.01.2010 г, издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, ИРМ Перник, потвърден с Решение № 509/13.04.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София, при ЦУ на НАП, с който на "Четири сезона Брезник" ЕООД са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 3 174,67 лева, след извършена корекция за данъчни периоди от м. 04.2009 г. до м. 07.2009 г. въз основа на отказано право на данъчен кредит. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обжалваният РА е издаден въз основа на надлежно възложена ревизия, в хода на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора е обсъден договор от 4.02.2009 г. за продажба на обект - общинска собственост по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, от който се установява, че дружеството е придобило общински имот - сграда на общежитие на училище по селско стопанство. Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора, купувачът се задължава да използва закупения недвижим имот за създаване на дом за стари хора, който в продължение на пет години, считано от датата на въвеждане в експлоатация да се използва целево. Подробно съдът е обсъдил ограничителните клаузи на договора. При ремонта на сградата са вложени строителни материали, закупени по процесните фактури от "Мал Мук" ООД, "Топливо" АД, "Снабстрой" ООД, по които в хода на ревизията е отказано право на приспадане на данъчен кредит. От "Четири сезона Брезник" ЕООД е постъпило заявление, че закупената сграда от община Брезник няма да се ползва за социална дейност и в бъдеще дружеството няма да упражнява такава дейност. За безспорно съдът е приел, че на жалбоподателя е издадено от АСП на основание чл. 44 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) удостоверение № 3425/5.08.2008 г. за регистрация за предоставяне на социални услуги в дом за възрастни хора с увреждания, като при подаването на документи за регистрация са посочени 30 обслужвани от дружеството лица при капацитет 100. Обсъден е договор от 1.03.2004 г. за продажба на обект общинска собственост по Закона за приватизация и следприватизационен контрол, предназначен за Дом за възрастни хора с увреждания, придобит от "Скарабей - 10" ЕООД (свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, буква "д" и буква "е" от ДОПК) и последващ договор от 19.11.2008 г., с който "Скарабей - 10" ЕООД е преотстъпило на "Четири сезона Брезник" ЕООД част от обектите. В хода на ревизията е установено, че в сградата по този договор, състояща се от 50 стаи са настанени 63 възрастни лица. При така установеното съдът е приел, че незаконосъобразно от органа по приходите е прието, че процесните доставки са предназначени за извършване на освободени доставки по смисъла на глава четвърта, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. До този извод съдът е достигнал като е приел за безспорно, че по отношение на процесните доставки, са изпълнени изискванията на чл. 69 и чл. 74 от ЗДДС. От приетото по делото удостоверение издадено от Агенцията по вписванията, съдът е приел, че жалбоподателят освен социални, може да извършва множество други дейности - консултантски, производство и търговия с храни, ресторантьорство и хотелиерство и др. В случая липсват доказателства, за това, че закупените материали и получени услуги - предназначени за ремонт на процесната, която би била използвана като дом за възрастни хора. Безспорно по силата на представения договор от 4.02.2009 г. жалбоподателят е закупил недвижим имот, чието предназначение е да бъде използван за дом за възрастни хора, като е поел задължение да не променя предназначението на имота, но от тези клаузи съдът е приел, че не се налага безспорният извод, че използването на недвижимия имот ще бъде за предоставяне на социални услуги. Доколкото използването му за други цели би било в нарушение на сключения договор с общината, е ирелевантно обстоятелство за целите на ЗДДС, тъй като до приключване на устните състезания по делото, не са представени доказателства, че сградата е била пусната в експлоатация и се използва именно според предназначението, описано в договора. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и правилно е приел, че спорният момент между страните е наличие на предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, т. е. дали процесните стоки и услуги по които ответника по касационната жалба е получател са предназначени за извършване на освободени доставки. Съгласно посочената разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта; Разпоредбата на чл. 40 от ЗДДС регламентира като освободена доставка извършването на социални услуги по Закона за социалното подпомагане. В процесния случай е безспорно установено, че "Четири сезона Брезник" ЕООД е закупил недвижим имот, чието предназначение е да бъде използван за дом за възрастни хора. Съгласно договора купувачът е обвързан със задължение да не променя предназначението на имота Неизпълнението обаче на тези договорни задължение, предвид декларираното от дружеството обстоятелство, че сградата няма да бъде използвана за социални нужди, както правилно е приел съдът е неотносимо за целите на ЗДДС. За да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е необходимо да бъде установен по безспорен начин факта, че стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки. В конкретния случай, както е приел АС този факт не е установен, тъй като процесната сграда не е била пусната в експлоатация и не е установено, че се използва според предназначението в договора, а именно дом за възрастни хора. Само факта на издадено на дружеството удостоверение № 3425/05.08.2008 г. за регистрация за предоставяне на социални услуги в дом за възрастни хора с увреждания, не налага на извода, че процесните доставки са във връзка с осъществяване на такава дейност. Както е посочено в отговор на АСП, в регистъра и в Удостоверението се вписва името и седалището на извършващия социална дейност и не се вписват данни за обекта на социалните услуги. Посочено е, че към момента на регистрацията, съгласно ППЗСП не се изискват документи за наличие на сграда и информация за място на предоставяне на социалната услуга, поради което е неоснователен доводът в жалбата, че дружеството извършва социална дейност въз основа на посоченото удостоверение за регистрация. По делото е установено, че така дейност е извършвана от дружеството в други сгради, които функционират като дом за възрастни хора В тази насока, както е прието в Решение № 3145/7.03.2011 г., постановено по адм. д. № 10655/10 г. по описа на ВАС, по идентичен казус, между същите страни, едва когато бъде безспорно установено, че получателят по доставката използва полученото за осъществяване на доставки, които са освободени за целите на ЗДДС, то ще бъде налице основание за приложение на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. С оглед на изложеното е неоснователен довода в касационната жалба, че неправилно съдът се е позовал на декларация на дружеството, че в имота няма да бъде извършвана социална дейност. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. София, следва да заплати на "Четири сезона Брезник" ЕООД, сумата от 900 лева, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК ,